Автор Тема: Биология  (Прочетена 11351 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Биология
« -: Октомври 01, 2005, 21:38:38 pm »
Екология на водите
/Реферат/

Съвременната цивилизация поставя пред природата проблем от изключителна важност –намаляването на водните ресурси и тяхното замърсяване.Развитието на промишлените технологии и тяхните включени нови мощности прави водата “ключов проблем” за съществуването и опазването на човечеството.
Използване на водата в промишлеността
Всеизвестно е какви големи количества вода се използуват при различните производствени процеси.Например за производството на 1 тон чугун се използват 100 куб.м вода,за 1 тон захар-15 куб.м вода,за 1 тон синтетични влакна -500 куб.м вода.По такъв начин човечеството, от една страна ,непрекъснато увеличава нуждите си от вода,а от друга –тази вода поради замърсяването си вече е негодна за употреба и крие сериозна опасност за флората и фауната на водните басейни и за човека.
В редица държави замърсяването на водите взема застрашителни размери.Населението им ползва вода със съмнително качество.В повечето случаи като водоизточници се използват реките и езерата,замърсени с отпадъчни вещества.Специялистите считат ,че не е далеч мига ,когато водата ще стане по-скъпа от виното.Поради замърсяване на водоизточниците например Холандия внася от Норвегия неограничени количества питейна вода и такава за битови нужди.
Замърсяването на водите от промишлеността се дължи преди всичко на химичните вещества,които се използват или получават в производството.Някои от тях притежават бактирицидни свойства и променят нормалната флора и фауна на водоприемниците.По-голямата част от тези химически вещества са токсични и опасни за здравето на човека/цианиди,арсен/.Бързите темпове на промишлено развитие , несмогването на достатъчен брой пречиствателни съоръжения,лошата експлоатация на съществуващите такива,честите аварии в тях,липсата на обратни цикли за използването на промишлените води –това са главните причини, които усилват замърсяването на водите.
Замърсяването на водите се дължи и на детергентите .През последните 30-40 години те представляват повече от 2/3 от търсените миещи вещества.При получаване на хлор от синтезата на детергентите на нефт и на редица други продукти се използва или освобождава живак,който се отнася във водоприемниците и се утаява на дъното им.Там под действието на някои бактерии живака се превръща в разтворими живачни съединения,които по хранителната верига достигат до рибите и ги отравят.Вредата от детергентите е голяма защото те преминават през пречиствателните съоръжения бед изменение.Молекулите им не се поддават на въздействието на ензимите.Детергентите съдържат и фосфати,затова когато попаднат във водоприемниците ,те стимулират растежа на водораслите.След загиването на водораслите водните екосистеми се пресищат от оранганични вещества,които затлачват водните басейни и техния кислороден баланс се нарушава.
По своите качества детергентите нямат големи преимущества пред сапуна.Даже за производството на сапун се използват много по-достъпни и възобновяващи се ресурси,а освен в това в каналните води сапунът се разлага много по-добре от бактериите.Но сапунът бе изместен от детергентите ,тъй като носят по-големи печалби на производителите си.
Замърсяване на водоприемниците
Основни водоприемници на замърсените отпадъчни води от промишлеността са реките и езерата.Реките от своя страна стават причина за замърсяване на морета и на Световния океан.Много реки са се превърнали в русла на мъртви води и канали със заразени мръсни води,които създават условия за разпространението на епидемии.Такива води са негодни не само за напояване ,но немогат да се използват за други цели.Застрашена е флората и фауната на реките.Вредното въздействие на замърсените речни води пряко или косвено заплашва човека.
У нас има към 20 000 километра реки.От тях 15 000 км са замърсени главно от развитието на промишлеността.Водата на тези реки е негодна за битови нужди и неблагоприятна за рибното стопанство.
Проведени комплексни изследвания на водите от реките Искър,Марица,Огоста,Янтра,Струма,Арда,Девня,Бели Лом сочат,че те са силно замърсени главно в районите ,където промишлените предприятия изхвърлят непречистените си води и в много случаи отпадни води.Известни са случаи на масово отравяне на рибата в промишлено замърсените реки/Огоста,Чепеларе/.
Отпадъчните води могат да се задържат и в езерата.В доклад за състоянието на езерото Мичигън е отбелязано,че водите му стават мъртви ,защото в него се оттичат каналите на 87 града и 118 промишлени предприятия.
У нас от замърсяване от заводите в Девня ,Белославското езеро загуби значението си за рибното стопанство.Растителността наоколо е побеляла ,изсъхнала,а ниските храсти ,обличани от водата ,са вкаменени.
Естествените водоприемници на реките са моретата.Те приемат замърсените води на реките,в тях се изхвърлят непосредствено битовите и отпадъчни води от хиляди промишлени предприятия и заводи,разположени в пристанищните градове.
Нефтодобивната и нефтопреработвателната индустрия са серозен източник на замърсяване не само на атмосферния въздух ,но и на моретата.Хиляди танкери пренасят нефт и нефтопродукти .Замърсяването настъпва главно при изчистване на резервоарите и при миенето на танкерите.При често случващите се внезапни и непредвидими аварии на танкерите в открито море нефта изтича направо в морето.Замърсените с нефт води пречат за проникването на кислорода,с което се създава опасност за живота на организмите в морската вода.Нефтопродуктите се задържат под люспите и в мускулатурата на рибите и застрашават хората,които ги консумират.Установено е,че нефтът съдържа и канцерогенни вещества.Крайбрежните води на Черно море периодично се замърсяват с нефт и нефтопродукти от наши и чужди танкери.
Замърсените от промишлеността води оказват своето токсично влияние върху живите организми.Животът в такива води намалява силно,а в някои случаи се унищожава тотално заради нарушения кислороден режим.Поливните площи и горите край отровение водоеми са застрашени от вредното въздействие на замърсените води.Установени са необратими нарушения в генетичния апарат на някои растения и животни,ставащи жертва на вредното замърсяване.
В целия свят остро е поставен въпросът за опазване на водоизточниците от замърсяване и изчерпване.Бъдещето на човечеството е поставено под въпрос по отношение на питейната вода.Чистата питейна вода ще бъде разменната монета с висока номинална стойност за стоки,които в момента считаме за лукс.
Запазването на чистотата на водите и осигуряване на населението с чиста питейна вода е въпрос с важно здравно,икономическо и социално значение за цялото човечество.
Замърсяване на водите от военната промишленост
В морските води често неразумно се изхвърлят продуктите на военната промишленост-бойни химични вещества.
През последните десетилетия радиацията доведе до серозно замърсяване на въздуха,почвата и водите на нашата планета.При получаването на атомна енергия се отделят радиоактивни отпадъци,главно радиоактивни води,които неразумно се изхвърлят в околната среда и я замърсяват.Рибите концентрират в телата си мед,олово и цинк,а мекотелите и ракообразните-калций и сяра,които влизат в състава на радиоактивните отпадъци.Заразената с радиоактивни отпадъци риба става опасна за консумация.Радиоактивното замърсяване на морските води става и при аварии на атомни кораби и подводници.Примери за това могат да се изброят достатъчно.
Отстраняването на заплахите срещу живота на планетата Земя са свързани с опазването на чистотата на природата. Проблема на цялото човечество може да бъде разрешен с една мащабна разумна политика за възстановяване на екосистемите- за чисто небе,въздух и вода !
« Последна редакция: Ноември 25, 2005, 10:27:20 am от ilusia »







Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Земята - нашият общ дом
« Отговор #1 -: Октомври 01, 2005, 21:42:12 pm »
Земята е един свят измежду множеството други. Тя е важна само за нас - нашият дом, нашата планета. Животът ни се е зародил и развил тук, тук навлизаме в пълнолетна възраст. Това е мястото, където сме развили желанието си да изучаваме Космоса, това е мястото, където с усилия и в несигурност решаваме съдбата си. Добре дошли на планетата Земя, едно местенце със синьо небе от азот, океани от течна вода, прохладни гори и тихи ливади - място с положителност наситено с живот...

*(физични данни за планетата)*
Планетата Земя - нашият общ дом е третата по отдалеченост от Слънцето. Тя обикаля около Слънцето на разстояние 150 милиона км за около 365,25 дни. Нашата планета е една от малките по размери и маса. Нейният среден радиус е 6370 км, а масата й - около 6.1024 кг. Върти се сравнително бавно около оста си за 24 дни 56 минути и 4 секунди.
Земята има най-голяма средна плътност сред планетите - 5,5 g/см3. Тази плътност е почти два пъти по-голяма от плътността на скалите на повърхността й, което говори за нееднородност на Земята. Наистина нейното ядро е с много по-голяма плътност от тази на мантията и кората, която е дебела около 35 км. Вероятно то е желязно, може би с примеси от други тежки метали, докато в кората преобладават сравнително леки съединения.

Средната температура на Земята е приблизително 10о С. Тя е различна за места с различни координати и се мени през денонощието и с годишните времена. Около 70% от повърхността на Земята е покрита с вода, която е нейната хидросфера. Земната хидросфера е уникално явление в Слънчевата система - нито една от известните ни планети не притежава подобно образувание. При условията на другите космически тела водата е предимно в твърда фаза. На Земята само 7% от водата е постоянно в твърдо състояние, образувайки полярните шапки на нашата планета.

Газовата обвивка - атмосферата на Земята, съдържа 78% азот, 21% кислород, а останалият около 1% са водни пари, въглероден диоксид и др. Химичният състав на атмосферата, както и нейната температура и плътност, са изучени подробно за различни височини с помощта на изкуствени спътници. Тези параметри силно зависят от височината. Температурата и плътността освен това зависят от времето през денонощието, както и от слънчевата активност.

Една от особеностите на Земята е нейното магнитно поле. То е подобно на полето на магнитен дипол, а оста му не съвпада с географската ос. То също силно се влияе от някои прояви на слънчевата активност. Неговото действие е
причина за образуването около Земята на радиационни пояси, открити и изучени още с първите изкуствени спътници. Така се наричат пръстенообразните образувания около екватора на Земята, разположени на височина над 2500 км, в които са концентрирани протони и електрони с високи енергии. Тези частици непрекъснато "изтичат" от Слънцето и попадат под действието на земното магнитно поле. Изсипването на сравнително много такива изхвърлени от Слънцето при слънчево избухване частици около земните магнитни полюси предизвиква полярни сияния.


*(възникване на живота)*
Животът е възникнал в първичния океан на Земята преди около 4 млрд. години. Голяма роля за това са изиграли мощните електрически разряди (мълнии) в този древен воден басейн, които в даден момент са довели до формирането на най-примитивните форми на живот. Известен е опитът на английския химик Милър, който в лабораторни условия симулирал условията на древния океан и първичната атмосфера, която съставил от водород, водни пари, амоняк и метан. Приемайки, че тогава на Земята е имало безкрайни бури, съпровождани от мощни мълнии, Милър направил така, че през колбата с приготвената от него първична атмосфера и океан непрекъснато преминавали електрически разряди. При крайния химичен анализ, Милър открил, че колбата съдържа многобройни аминокиселини, а именно те изграждат белтъците...
Всички живи същества на планетата ни са изградени от органични молекули - сложни микроскопични структури, в които въглеродните атоми имат централна роля. Били са времена, някога, преди да възникне животът, когато Земята е била безплодна и съвсем пуста. Днес планетата ни прелива от живот. Как е станало това? Как при отсъствието на живот са се образували молекули на основата на въглерода? Как са възникнали живите твари? Как се е развил животът, така че да създаде същества прецизни и сложни, каквито сме ние, способни да проучат тайните на началото си?
От време на време някой обръща внимание на това, какво щастливо стечение на обстоятелствата е, че Земята е напълно подходяща за живот - умерена температура, течна вода, кислородна атмосфера и т.н. Но в известна степен това е смесване на причината и следствието. Ние, земните обитатели сме във висша степен адаптирани към условията на Земята защото сме израстнали тук. Онези по-ранни форми на живот, които не са се адаптирали са измрели. Ние произлизаме от тези, които са се приспособили добре. Целият живот на Земята е тясно обвързан. Ние имаме обща органична химия и общо еволюционно наследство. В следствие на това биолозите са твърде ограничени. Принудени са да изучават само един вид биология.
Механизмът на еволюцията е естествения подбор е откритие, свързано с имената на Ч. Дарвин и А.Р. Уолъс. Преди повече от век те изтъкнали, че природата е плододайна, че много повече растения се появяват отколкото могат да оцелеят и, че следователно околната среда селектира тези видове, които случайно са се пригодили за оцеляване. Мутациите - случайни изменения в наследствеността. Те осигуряват суров материал на еволюцията. Природата избира тези няколко мутации, които повишават способността да оцелееш в резултат на серия от бавни трансформации на една жива форма в друга, начало на ново същество.
Това, което е станало тук на Земята е повече или по-малко присъщо на еволюцията и живота на много планети, но в такива детайли като химията на протеините или неврологията на мозъка историята на живота върху Земята може би е уникална в целия Млечен път. Земята се е образувала от междузвездния газ и прах преди около 4.6 милиарда години. От вкаменелостите научаваме, че началото на живота е било скоро след това, може би преди около 4 милиарда години в моретата и океаните на предисторическата Земя. Първите живи същества не са били нещо по-сложно от едноклетъчен организъм, високоусъвършенствана вече форма на живот. Първите движения са били далеч по-прости. В тези начални дни слънчевата светлина и ултравиолетовите лъчи са разрушавали простите и богати на водород молекули на първичната атмосфера, а частите им спонтанно са се пренареждали в по-сложни и по-сложни молекули. Продуктите от тези ранни химически реакции са се разтваряли в океаните, като са образували своеобразен органичен бульон с постоянно нарастване на сложността, докато един ден, съвсем случайно се появила молекула, която можела да създава груби себеподобни копия, използвайки като градивни частици други молекули от бульона
Това било най-ранния прототип на ДНК, молекулата-творец на живота на Земята. Тя е оформена като спираловидно усукана стълба със стъпала, разположени в четири различни молекурярни раздела, които преставляват четирите букви на генетичния код (език). Тези стъпала наречени нуклеотиди дават наследствените инструкции за създаването на даден организъм. Всяко живо същество на Земята има различна мрежа от инструкции, които в основата си са изписани на същия език. Причината организмите да са различни е разликата в инструкциите на нуклеотидите. Мутацията е промяна в нуклеотида, копирана в следващото поколение, което се развива. Тъй като това са случайни нуклеотидни промени повечето от тях са вредни и смъртоносни. Изминава много време преди мутацията да способства за по-доброто функциониране на организма. Невероятно е, че една малка мутация в нуклеотид с размери една десетмилионна от сантиметъра движи еволюцията.
Преди 4 милиарда години Земята е била райска градина за молекулите. Тогава все още е нямало хищници. Някои молекули са се възпроизвеждали неефективно, конкурирайки се за строителен материал и са оставяли негодни свои копия. С възпроизвеждането, мутациите и селективното отстраняване на най-несполучливите видове, еволюцията е била в ход, дори и само на молекулярно ниво. С времето възпрозводството се подобрявало - в края на краищата са се свързвали молекули със специализирани функции, образувайки молекулна група - първата клетка. Днес растителните клетки имат миниатюрни молекулни фабрики, наречени хлоропласт, които са отговорни за фотосинтезата - преобразуване на слънчевата светлина, водата и въглеродния двуокис във въглехидрати и кислород. Клетките в кръвта съдържат друг вид молекулна фабрика - митохондриите, които съединяват хранителните вещества с кислорода за да извлекат полезна енергия. Тези своеобразни фабрики днес съществуват в растителните и животинските клетки, но някои от тях в миналото може би са били свободни клетки. Преди три милиарда години множество едноклетъчни растения са се обвързали вероятно защото мутация е попречила на разделянето на клетката след делението й. Така е възникнал първия многоклетъчен организъм. Всяка клетка от вашето тяло е своего рода общност от свободноживеещи някога части, свързани за всеобщото добро. Вие сте изградени от стотици трилиона клетки. Всеки един от нас е едно множество.
Преди около два милиарда години са се оформили половете. Преди това новите видове са се появявали само от натрупване на случайни мутации - селекция на измененията, буква по буква, в генетичните инструкции. Еволюцията би трябвало да е мъчително бавна. С появата на половете два организма са могли да обменят цели параграфи, страници или томове от техния ДНК-код, създавайки нови видове, готови за ситото на селекцията. Организмите са подбрани така, че да се включват в полови контакти - онези, които са ги намирали за неинтересни бързо са изчезвали. И това е вярно не само за микробите преди два милиарда години. Ние хората днес също имаме осезаема страст да си обменяме части от ДНК.
Преди един милиард години в съвместна работа, растенията са направили зашеметяваща промяна в земната среда. Зелените растения са произвели молекулен кислород. От времето, когато океаните са започнали да се изпълват с прости зелени растения, както сега кислородът постепенно се е превръщал в главен компонент на земната атмосфера, изменяйки я напълно от нейния първоначално водороден характер и слагайки край на епохата в земната история, когато живата материя е създавана от небиологичен процес.
Но кислорода бил причина органичните молекули да се разпадат. Въпреки симпатията ни към него в основата си той е отрова за незащитената органична материя. Преходът към кислородна атмосфера е бил най-голямата криза в историята на живота и много голям брой организми, които не са могли да се справят с кислорода са загинали.
Някои примитивни форми, като бацила на тетануса са успели да оцелеят дори до днес само в анаеробна (т.е. без кислород) среда. Азотът в земната атмосфера е в по-голяма степен химически инертен и затова е по-благоприятен от кислорода. Освен това той е и биологически хранителен. Така 99% от земната атмосфера е с биологически произход. Небето ни е създадено от живота.
За повече от 4 милиарда години от началото на живота, преобладаващите организми са микроскопичните синьо-зелени водорасли, които са покривали и изпълвали океаните. Тогава, преди около 600 милиона години монополната власт на водораслите била загубена и се появило разпространение на нови форми на живот, наречено в резултат на това Камбрииска експлозия. Животът се е зародил почти веднага след образуването на Земята, което подсказва, че на земеподобните планети той може да е неизбежен химически процес. Но за три милиарда години не се е развил много повече от синьо-зелените водорасли, което пък ни навежда на мисълта, че по-мащабни форми на живот със специализирани органи е трудно да се развият, по-трудно дори от възникването на живота. Вероятно има много други планети, които днес изобилстват на микроби, но нямат големи животни и растения. Скоро след Кембрииската експлозия океаните гъмжели от множество различни форми на живот. Преди 500 милиона години са живели огромни ята трилобити - съвършено изградени, наподобяващи на големи насекоми, голяма част, от които са ловували групово по морското дъно. В очите си те имали кристали за улавяне на поляризирана светлина. Но днес живи трилобити няма - няма ги вече 200 милиона години. Земята е била населена от животни и растения, от които днес няма и следа. Разбира се и никои от сегашните видове ги е нямало тогава. В старите скали няма и намек за същества като нас. Всички живи форми са се появявали, поживявали са повече или по-кратко и после са изчезвали.
Преди Кембрииската експлозия съществата като че са заемали местата на предшествениците им твърде бавно. Отчасти причината е може би в това, че изобилието на информацията ни намалява бързо, колкото по-назад в миналото се взираме, в ранната история на планетана ни, много малка част от организмите са имали твърди елементи в тялото си и така са оставили малко вкаменелости. Но бавния ход на възникване на съвсем нови форми преди Кембрииския взрив е действителност. Усърдието на еволюцията на клетъчната структура и биохимия не се е отразила непосредствено веднага на формите открити във вкаменелостите. След този период, със сравнително бърза скорост е последвало добро приспособяване. За кратко време последователно се е появила първата риба и първите гръбначни, растения, които по-рано са били ограничени в океаните, са започнали да колонизират сушата, развили се първите насекоми, а потомците им са станали пионерите в завземането на сушата от животните, тези крилати твари са възникнали заедно с амфибиите - същества, които са можели да живеят и на сушата и във водата, израстнали са първите дървета и влечуги, еволюирали са динозаврите, бозайниците и след това първите птици, изникнали първите цветя, динозаврите са измрели, а се появили морските бозайници, предшественици на делфините и китовете и по същото време и приматите - предшествениците на маймуните, човекоподобните маймуни и човекът. Преди по-малко от 10 милиона години са еволюирали първите същества, които в голяма степен са приличали на човека и които са били съпроводени с драматично нарастване на мозъка. И тогава, само преди няколко милиона години се появил първият истински човек.
Човекът е израстнал в горите и има естествено влечение към тях. Колко прекрасно е дървото, устремено към небето! Листата му събират слънчевата топлина за да фотосинтезсират, като по този начин чрез засенчването си дърветата се конкурират със съседите си. Ако се вгледате внимателно може често да видите как две се изтласкват с бавна елегантност. Дърветата са величествени и красиви механизми, захранвани от слънчева светлина, черпещи вода от почвата и въглероден двуокис от въздуха, превръщайки тези вещества в храна за тях и за нас.
Растенията използват въглехидратите като енергиен източник за да си вършат своята растителна дейност. А ние, животните, които сме в крайна сметка паразити за растенията присвояваме въглехидратите за да си вършим нашата работа. При яденето на растения ние смесваме тези въглехидрати с кислорода, разтворен в кръвта ни, резултат от способността ни да дишаме въздух, и така извличаме енергията, която ни движи. При този процес издишваме въглероден двуокис, който растенията преработват и създават повече въглехидрати. Каква удивителна съвместна спогодба - растения и животни, поглъщащи отделеното от другия, своеобразна всепланетна взаимовръзка, великолепно завършен цикъл, захранван от една звезда на 150 милиона километра.
Ние хората на пръв поглед сме твърде различни от дърветата. Без съмнение възприемаме света различно от тях. Но дълбоко вътре в молекулното сърце на живота, в основата си дърветата и ние сме идентични. И ние, и те използваме протеините, както и ензимите за управлението на химичните реакции в клетките ни. И което е много показателно, използваме съвсем еднакви кодове за прехвърляне на информацията съдържаща се в нуклеиновите киселини в информация в протеините, както всъщност го правят всички същества на планетата.
Дори животът на другите планети да има същата молекулярна химия като на Земята, няма причини да очакваме да прилича на познати ни организми. Погледнете само огромното разнообразие на живи същества на Земята, поделящи си една планета и които са с еднаква молекулярна биология. Онези извънземни животни и растения вероятно са коренно различни от всички познати ни видове. Когато казваме, че търсенето на живот където и да е той е важно, не гарантираме, че ще го открием, а само това, че много си заслужава да го търсим.
Досега сме чули гласа на живота само на една малка планета. Но най-после започнахме да се заслушвме и за други гласове от космическия оркестър.


*(гибелта на динозаврите)*
Приема се, че катаклизъм е предизвикал масовото измиране на динозаврите при прехода от кредата към терциера преди 65 млн. години. Кратер с диаметър 170 метра в мексиканския полуостров Юкатан е идентифициран след дългогодишто търсене. За да се създаде такъв огромен кратер, метеоритът, който го е създал трябва да е имал диаметър между 10 и 20 км.
Тогавашните събития приличали на края на света - една гигантска огнена топка се движела бързо към Земята и страхотен удар разтърсил земната кора, предизвикал земетресения по целия свят и опустошителни приливни вълни, наречени цунами, изхвърлил в горните слоеве на атмосферата гигантски количества от изпарени скали и прах. Над Земята се спуснал неколкомесечен мрак, завалели киселинни дъждове и бавно спускащият се прах образувал неколкосантиметрова покривка.
Фосилите от динозаври и от 3/4 от съществуващите тогава животински видове могат да се открият само под този седиментен слой, а над него те липсват. Вероятно голямата част от тогавашната фауна е загинала в опустошителната студена вълна, която последвала взрива.
Скоро атмосферата се затоплила, макар и само до 15о С, и този, продължил векове, парников ефект също е бил унищожителен за живота. Астероидът е улучил Земята всъщност в едно чувствително място, тъй като областта на удара показва дебел варовиков слой. Експлозията изпарила голяма част от тези седименти и освободила изключително големи количества въглероден диоксид, който заедно с другите парникови газове поглъщал топлинното излъчване на Земята. Както се предполага, силното затопляне на атмосферата, а не първоначалният студ е причинило измирането на динозаврите. Това твърдение е в съзвучие с археологическите находки, според които огромните гущери от късната креда не са изчезнали отведнъж, а постепенно.


*(еволюция на човека)*
Произходът на човека е един от най-сложните проблеми в съвременната наука. Как е възникнал той, какви условия са спомогнали за неговото възникване, кога и къде е започнало това? На първия въпрос отговор отдавна съществува: благодарение на палеонтологическите находки е възстановена голяма част от родословната линия на човека. Съществуват много хипотези, които отговарят на останалите въпроси, но всички са в известна степен спорни.
Повечето съвременни изследователи смятат, че разделянето на приматите на отделни групи е започнало преди около 63 милиона години, когато на Земята е паднал астероид и се получило катастрофално разрушение на биосферата. Именно тогава измрели много от видовете животни, като освободили екологически ниши, които постепенно се запълнили от бозайници.
Най-ефективния метод на антропологическите изследвания се оказва молекулярната генетика, която дава огромна по обем и точност информация.
Още в древността хората започнали да забелязват, че маймуните много приличат на нас, а знаменитият римски лекар и естествоизпитател от І І в. от н. е. Гален, достигнал до извода, че те са просто "смешни копия" на хората. Съвременните изследвания доказват неговата правота повече отколкото можело да се очаква: маймуните са сходни с хората не само външно и анатомически, но дори и на ДНК ниво.
В последните години учени от много научни центрове в света се занимават със сравняване на генома Homo sapiens с генома на останалите примати. Установено е, че генома на човека и неговия най-близък родственик - маймуната, малко се различават и представляват две видоизменени копия на един и същ първоизточник.
Най-близкородствена връзка с нас имат африканските човекоподобни маймуни - шимпанзетата и горилите. По ДНК те са по-близки до човека, отколкото до своите азиатски родственици - орангутаните и гибоните. А различията в генома на човека и шимпанзето с всички останали маймуни представлява само 1.5%. Поради резултатите от изследванията възникнали дори предложения за преименуване на вида Pan troglodites (обикновено шимпанзе) в Homo troglodites. Във всеки случай може да се твърди, че именно шимпанзетата последни са се отклонили от линията, водеща към човека. Що се касае до човека, то всички негови видове са потомци на австралопитека, от когото преди около два милиона години се е отклонила линията Homo.

Вид : Период
Ardipithicus ramidus : преди 5 - 4 милиона години
Australopithecus anamensis : преди 4.2 - 3.9 милиона години
Australopithecus afarensis : преди 4 - 2.7 милиона години
Australopithecus africanus : преди 3 - 2 милиона години
Australopithecus robustus : преди 2.2 - 1.6 милиона години
Homo habilis : преди 2.2 - 1.6 милиона години
Homo erectus : преди 2.0 - 0.4 милиона години
Homo sapiens archaic : преди 400 - 200 хиляди години
Homo sapiens neandertalensis : преди 200 - 30 хиляди години
Homo sapiens sapiens : преди 200 хиляди години до днес

Придвижване на два крака
Ходенето на два крака е най-важният признак на човека. Останалите примати, с малки изклочения, живеят предимно по дърветата и се явяват четириноги или, както казват някои, четириръки. Макар, че някои маймуноподобни, например бабуните са се приспособили към наземно същещвуване, но те все пак се придвижват на четири крайника. А човекоподобните маймуни, в частност горилите, които основно живеят на земята, ходят частично изправени и често се опират на ръце.

Вертикалното положение на човешкото тяло се оказало свързано с множество вторични адаптивни изменение. В това число влизат измененията в размерите на ръцете и краката, модификация на стъпалото и кривината на гръбначния стълб, а също така и съединението на главата с гръбначния стълб.

Увеличаване на мозъка
Следващата отличителна черта, поставяща човека в особено положение по отношение на останалите примати е необичайно големият мозък. За сравнение мозъкът на човека е три пъти по-голям от мозъка на съвременното шимпанзе. Даже при Homo habilis - първия хоминид, мозъкът е бил два пъти по голям. Но това не е единствената особеност в човешкия мозък: различните вътрешни области претърпели специализирано развитие, увеличило се количеството на нервните клетки и се изменило тяхното разположение. Тези и някои други модификации повишили възможностите на човешкия мозък. За съжаление изкопаемите останки от черепи не дават достатъчно сравнителен материал за оценка на многото структурни изменения. За разлика от другите признаци, споменати по-горе, в качеството си на адаптиращи към изправеното ходене, увеличението на мозъка няма пряка връзка с тях. Макар, че е напълно възможно да има пряка връзка между изправеното ходене и развитието на мозъка.

Строеж на зъбите
Третото основно изменение засяга строежа на зъбите и тяхното използване. Трансформациите обикновенно се свързват с изменението в начина на хранене на най-древния човек. Причината за това още е предмет на обсъждане, за разлика от характера на измененията, който е твърдо установен. Към трансформациите се отнасят намаляването на обема и дължината на кучешките зъби, измененията на формата, наклона и дъвкателната повърхност на различните зъби, развитие на параболичната зъбна дъга, в която предната част има кръгообразна форма, разширяване на страничните зъби навън - за разлика от U-образната зъбна дъга при маймуните.

В хода на еволюцията на хоминида, увеличаването на мозъка и трансформацията на зъбите са съпроводени със значителни изменения в структурата на различните елементи на черепа, лицето и техните пропорции.

Расови различия
При изучаване на антропогенеза, т.е. произхода на Homo sapiens, неизменно става въпрос и за произхода на расовите типове: кога са се развили те? Преди или след като еволюцията е достигнала до степен Homo sapiens sapiens? Когато първите Homo sapiens sapiens се появили в Европа, Африка и Азия (разбира се в каменната ера), те вече притежавали определени расови различия. Така например кроманьонския човек в Европа рязко се отличава от съпоставените форми на хората от Австралия, Африка и Азия. Заедно с това трябва да се отбележи, че в общи линии в нито един регион от света ранните изкопаеми на H. sapiens не са напълно идентични анатомически със съвременните параметри на расовите типове.
Някои автори допускат, че расовите различия са относително ново адаптивно явление. Други смятат, че взимайки предвид широкото разпространение на представители на по-ранни хоминиди, тяхната относителна изолация и дължината на тези периоди от време, необходими за постигане на такова разделение, показват произхода на расовите различия към по-древните H. sapiens и даже към нивото, предшестващо H. sapiens. Теория за това, че расовите типове при съвременния човек са започнали да се развиват още в стадия на H. erectus, била убедително разработена от Ф. Вейденрейх в резултат на изучаване изкопаемите останки от пекински човек. В тази популация, обитаваща Китай, Вейденрейх идентифицирал ред признаци, които не само отличават пекинския човек от живеещите в други региони H. erectus, но и се откриват при монголоиднте разклонения на съвременния човек.

Продължаваща еволюция на човека
В течение на няколко десетки хиляди години основното направление за адаптация на човека към обкръжаващата го среда се осъществява посредством развитието на културата, също така продължават своето действие и биологичските процеси на подбор и на физическата еволюция. Тези процеси вървят бавно и рядко се поддават на директно наблюдение. Но все пак, определени заключения могат да бъдат направени.

Да започнем с механизма на еволюцията, наречен мутация. Много от мутациите в човешките популации се проявяват с определена честота. Повечето от известните са опасни и смъртоносни за индивида и много рядко се оказват полезни. Според много генетици продължаването на експериментите с ядрени оръжия значително увеличават оценяваната в момента честота на мутациите.
Няма съмнение, че съществуват мутации, нито смъртно опасни, нито явно полезни - тяхното присъствие е практически незабележимо за индивида, но могат да се проявят в потомството. Наблюдаваното в момента развитие към съпротивление на заболяванията, от една страна и понижаване разпространението на някои нарушения във физиологическите функции - от друга, биха могли да бъдат следствие не само от постижение на медицината, но и действие на мутации и други еволюционни процеси.

Що се отнася до естествения подбор, до неотдавна битувало мнение, според което с развитие на културата, влиянието на тези мощни сили в биологическата еволюция ще се отстранят напълно. Макар, че данни от експериментите и наблюденията налагат преоценка на тези възгледи. Например популационните изследвания показват, че наблюдаваните съвременни разпределения на гените, определящи кръвните групи, в основата си са под действие на механизмите на естествения отбор.

Друг механизъм на еволюцията, известен като миграция, обяснява разпространението на генетическите признаци, сформиращи се в локална популация, намиращи се в по-широки популации. Изучаването на изкопаемите хоминиди показва, че полезните локални изменения много бързо се разпространявали в съседни популации, а след това и в по-отдалечени. Вероятно, това е резултат от кръстосвания, а не от унищожаване и заместване на една популация с друга. В полза на това мнение говори относителната обичайност на ситуацията, особено в края на плейстоцена, когато в чисто локална популация възниквало необичайно широко разнообразие на признаци. Темповете на миграция се повишават в зависимост от развитието на комуникативността. При това социалната и културна враждебност затруднява, но не предотвратява кръстосванията, както се вижда например в съвременните политически образувания.

Последният от главните механизми на еволюционните изменения - дрейв на гените – също така по всяка вероятност има място в съвремените популации на човека. Макар, че дрейфа се явява по същество статистическа концепция, данните описващи възникващите от тях изменения в човешките популации, все още не са достатъчни. Макар, че са установени някои важни и очевидно общочовешки тенденции. Така формата на черепа претърпява постепенно изменение от долихоцефалия към брахицефалия, но пълното обяснение на функционалните причини на този процес до момента не е намерено. По подобен образ при човекоподобните маймуни се наблюдава намаление на броя на зъбите от 32 на 28, заради това, че четирите молара (мъдреци) често не израстват.

Самият Дарвин не смятал естествения подбор (оцеляване на приспособените) за единствен тип подбор, а отбелязал още два други типа: изкуствения и половия подбор. Концепцията за изкуствения подбор има неоценима важност за разбиране на ранните етапи от еволюцията на човека. Именно за това в съвременните теории толкова повече значение се придава на факта - ранното производство на оръдия на труда по установени стандартни образци. Дотолкова, доколкото изкуственият подбор предполага изменение в поведенческите модели, той остава важна сила, но може и да се разглежда по-скоро под рубрика развитие на културата, отколкото естествен подбор.

Културни фактори могат да лежат в основата на половия подбор в човешката популация. Половият подбор представлява сложен феномен с участващи фактори в избора не толкова основаващи се на индивидуалността като красота, сила, полова потенция и други личностни качества, колкото на социалност, базираща се на принципа на социалните граници на етническите образувания - такива като раса, класа, националност и религия.
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Мазнини (Липиди)
« Отговор #2 -: Октомври 01, 2005, 21:43:32 pm »
Мазнините изпълняват важни функции в организма, като например изграждане на клетъчната мембрана - без мазнините не би било възможно изграждането на нови клетки. Съвсем вярно е, че повечето хора консумират прекалено големи количества мазнини, но и приемането на прекалено малки количества мазнини също е много вредно. Трябва да се намери правилният баланс, който зависи от много фактори като възраст, пол, физическа активност и т.н. Средните стонойсти на нужното количество мазнини на ден са от 15 до 25 грама. По-често необходимото количеството мазнини не се измерва в грамове, а като процент от дневния прием на калории. 1 грам мазнини се равнява на 9 ккал. За катерачи нормата е 15-30 процента от общото количество калории да идват от мазнини. Разбира се, това много зависи от вида катерене - например за боулдъринг, където е желателно по-малко количество мазнини, те трябва да се ограничат до 15-20%. За хора, занимаващи се с височинен алпинизъм ще е по-добре около 30% от калориите да идват от мазнини.
За съжаление по отношение на мазнините не е достатъчно да знаем и спазваме определена дневна дажба - важно е да знаем кои мазнини са "добри" и кои са "лоши" .

- наситени: най-често срещани в животинските продукти - месо, млечни продукти, както и в някои видове ядки. Въпреки, че прекалено количество наситени мазнини е вредно (увеличават холестерола), определено количество е задължително за изграждането на хормони и фосфолипиди.

- мононенаситени: съдържат се в растителни масла (например в зехтин) и се смятат се за най-полезни при предпазване от сърдечно-съдови заболявания.

- полиненаситени: съдържат се в царевица, слънчоглед, соеви масла, както и в риба тон, съомга и скумрия. Играят неясна роля в борбата срещу възпалитени заболявания като артрит, мигрени и други. Необходими са за много физиологични процеси, част от тях са важни компоненти на мозъка. Трябва да съставят 6 - 10% от приема на мазнини.

- наситени мастни киселини: почти всички източници на животински мазнини съдържат някакво малко количество, но основният им източник са хидрогенираните масла. Хидрогенирането е процес, при който течни растителни масла се превръщат в твърдо състояние чрез бомбардиране с водородни атоми - така например се прави маргарин. Това означава, че ненаситените мастни киселини се превръщат в наситени мастни киселини. Тези мазнини имат подобен вреден ефект, както и наситените мазнини, и дори биха могли да причиняват рак. Много интелигентно решение е да ограничите консумацията на наситени мастни киселини. За съжаление тези мазнини се срещат в толкова много храни, че е невъзможно да сведете консумацията им до нула. Например всички снакове (разбирай сладки, вафли, шоколади, сладкиши и т.н.) съдържат големи количества наситени мастни киселини.
Поради разнообразните роли, които изпълняват, може би ще е най-добре да се консумират еднакви количества наситени, мононенаситени и полиненаситени мазнини (първите три в списъка), и да се избягва възможно най-много консумирането на храни с високо съдържание на наситени мастни киселини. Четете етикетите на храните, които ядете и преценявайте, кои ще са ви донесат полза и кои вреда. Като правило избягвайте да ядете всякакви високо преработени храни с много дълъг срок на годност.

Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнини се равнява на 37,7 килоджаула (9 килокалории).
Хранителните мазнини са единствените доставчици на незаменими (есенциални) мастни киселини, които изпълняват важни мембранни функции и играят ролята на разтворители и преносители на мастно-разтворимите витамини А, D ,Е и К.
butterОсновните мастни групи са:
1. Фосфолипиди - главният представител е лецитинът, когото приемаме с житни и бобови семена и зародиши, ядки, нерафинирани растителни масла, месо, риба, хайвер;
2. Стероли - богати на растителни стероли са гъбите, зародишите на семената и нерафинираните растителни масла. За човешкия организъм основно значение имат животинските стероли холестерол, сквален и техните производни. Богати на холестерол храни са яйчният жълтък, мозъкът, тлъстите меса и мастните произведения, пълномаслените млечни продукти. При нарушение в мастния метаболизъм повишената концентрация на холестерола в кръвната плазма се приема като фактор за атерогенния риск;
3. Мастно-разтворими витамини; - А, D, Е и К;
4. Пигменти и други микросъставки;
5. Триглицериди;
6. Мастни киселини;
7. Есенциални мастни - доставят се от мазнините на риби и други морски животни.
avocadoЧревната резорбция на мазнините протича безпрепятствено при 90% усвояемост.
Потребностите от мазнините при здравословно хранене са в граници от 68 до 138г/24 часа в зависимост от пола, възрастта и физическото натоварване. При диетично и профилактично хранене енергийният дял на мазнините трябва да представлява по-малко от 30% от общия енергиен прием.

Типове мазнини

В оптимални количества мазнините са необходими за всички клетки на организма. Но прекалената им употреба способства за развитието на рак, заболяване на коронарните съдове, затлъстяване, диабети др. Хранителната стойност на отделните видове мазнини е свързано с особеностите на химичния им състав и на техните физико--химични свойства, които проявяват.

Кои мазнини са “лоши”  и кои “добри”?
Основна съставка на  мазнината е мастната киселина съединена с глицерина. Имаме свързване на въглеродни с водородни атоми, като един въглероден се свързва с два водородни.
Наситени мазнини
Мастните киселини, в които всеки атом въглерод е съединен с два атома водород /т-е всички въглеродни атоми са непълно свързани с водородни атоми/ се казват наситени.
Например:
              Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н

            І    І    І    І   І   І    І    І    І    І   І   І    І    І

НООС-С -С -С -С-С-С- С- С -С-С -С -С -С -С -Н

            І     І    І   І    І   І    І    І    І   І   І    І    І    І

            Н   Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н   Н
 
Такива мазнини са високо съдържание на наситени мастни киселини имат твърдо състояние при стайна температура. Животинските продукти, в това число и месото, съдържат голямо количество наситени мазнини. Месото от птиците съдържа по-малко наситени мазнини от месото на четериногите животни. ОТ растителните продукти единствен източник на наситени мастни киселини е палмовото и кокосовото масло. Тези наситени мастни киселини се причина за повишаване на нивото на холестирола в кръвта, като водят до сърдечносъдови заболявания.

Мононенаситени мазнини
Ако в молекулата на мастната киселина съществува двойна връзка между два въглеродни атома, то те се наричат мононенаситени
              Н  Н  Н  Н  Н           Н  Н  Н  Н  Н  Н  Н

            І    І    І    І   І             І    І    І   І   І    І    І

НООС-С -С -С -С-С-С=С- С -С-С -С -С -С -С -Н

            І     І    І   І    І            І    І   І   І    І    І    І

            Н   Н  Н  Н  Н          Н  Н  Н  Н  Н  Н   Н
   Такива мазнини при стайна температура се намират в течно състояние. Маслиновото масло е такова масло. Някой изследователи смятат, че това масло намалява стойностите на холестерола в кръвта и предотвратява развитието на рака. Библията казва, че маслиновото олио е Божи дар.

Полиненаситени мазнини
Ако в молекулата на мастната киселина има повече от една двойна връзка между въглеродни атоми, то тези мазнини се наричат полиненаситени.
               Н  Н  Н  Н  Н           Н  Н             Н  Н  Н

            І    І    І    І   І             І    І             І    І    І

НООС-С -С -С -С-С-С=С- С -С-С=С -С -С -С -Н

            І     І    І   І    І            І    І             І    І    І

            Н   Н  Н  Н  Н          Н  Н             Н  Н   Н
Такива мазнини в стайна температура са в течно състояние. Основно те се намират в няколко вида риби и в растителните продукти. Учените установяват, че такива мазнини снижават нивото на холестирола в кръвта-.

Хранителната ценност на продуктите се определя от количественото и качественото съотношение на съдържащите се в тях от тези три вида мазнини. Трябва да се избягва употребата на храни, съдържащи голямо количество наситени мазнини.

Източници
Наситени мазнини: палмово масло, кокосово масло, всички животински мазнини, беконът, червеното месо, твърдото сирене, сладоледът, яйчният жълтък, кожата на домашните птици, маргаринът.
Мононенаситени мазнини: Домашните птици, маслините, някои видове ръби.
Полиненаситени мазнини: соята, орехи, някои видове риби. Зърнените храни, плодовете и зеленчуците съдържат съвсем малко такива мазнини и това количество може да се пренебрегни. Тези хранителни продукти оказват защитно действие на организма.
Растителните мазнини са много по-полезни от животинските!
Храната е строителен материал за нашето тяло. Растителната храна съдържа първичните химически вещества от които по-късно се синтезират моно- и полиненаситените мазнини. Употребявайки в храната животински продукти ние в действителност ядем вече преработена растителна храна, ненаситените мазнини, които в животните се превръщат в наситени.
Растителната храна не съдържа холестерол, за разлика от животинската. Заедно с това в животинските мазнини може да се намерят отровни вещества попаднали в организма на животното с храната или водата. Също вируси и бактерии, които могат да попаднат в човека.
Растителните мазнини са основно ненаситени, течни мазнини, за разлика от твърдите наситени животински мазнини. Полиненаситените мазнини способстват за съхраняването на еластичността и пропускливостта на клетъчната мембрана на повече от 100-те трилиона клетки в организма. По този начин те предпазват организма и водят до нормалната работа на клетките, особено на клетките на главния мозък, сърцето и кръвоносните съдове, на които трябва голямо количество кислород.
Химичния анализ на основните животински мазнини, съдържащи се в свинското, говеждото и пилешкото меса, показват, че те оказват пагубно влияние върху клетката.
Не е ли интересно, че нашият Бог даде на Адам и Ева растителната храна? Първите хора са били съвършени и Бог им даде най-добата храна, за да им помогне да запазят здравето си. Грехът оказа пагубно влияние на човечеството, но физиологията на човешкото тяло не се е изменила.Растителната храна и сега си остава най-добрата за човека.

Функция на мазнините
Мазнините са необходим структурен и функционален компонент на всека клетка на нашето тяло.
Функции:
1)     Те са енергиен запас на организма. При изгарянето на мазнините се отделя два пъти повече енергия от енергията отделена при изгарянето на въглехидратите.
2)     Защитават тялото то студ /топлоизолация/.
3)     Защитават някои вътрешни органи, които са обвити в мазнини /бъбреците/.
4)     Участват в образуването на мастно разтворимите витамини - А, Д, Е и К.
5)     Структурна съставка на клетъчната мембрана.
6)     Изпълняват транстортна функция /пренасят молекули/.
7)     Придават на храната вкус, аромат и ситост. Това е една от причините, хората да обичат мазната храна и често да преяждат с нея.
 От какви източници хората най-често  получават мазнини?
60% от животинските продукти - месо, мазнина, яйца и млечни продукти /мляко, сирене/.
35% се добавят в храната при приготвянето й - при варене, пържене, печене, задушаване и при непосредствена употреба /хляб с масло, салати/
5% - с растителните храни - боб, зърнени храни, орехи, плодове и зеленчуци.
Организмът синтезира мазнини от излишъкът на въглехидрати, алкохола и други.
Потребността на мазнини зависи от :
?     възрастта и пола
?     от физическата активност
?     строежа на тялото
?     метаболизма
 Дневна норма за употреба на мазнини:
Нормата е :Не повече от 20% от дневните калории трябва да постъпват от мазнините.
Съдържание на наситени мазнини в:
 %
мляко
 35-92
 яйца
 66
 макаронени изделия
 3
 сирене/бяло/
 72
 пилешко месо
 50
 плодове *
 9
 сладолед
 69
 говеждо месо
 57
 семки и орехи
 70-90
 бобови растения *
 1-10
 свинско месо
 64
 сладкарски изделия
 40-80
 зеленчуци *
 1-15
 колбаси
 84
 шоколад
 89
 зърнени храни *
 1-15
 риба
 18-50
   *       храни, които съдържат малко мазнини. Те способстват за добро здраве. Тези продукти снижават риска от онкологични, сърдечно-съдови заболявания и диабет. Те или въобще не съдържат наситени мазнини или много малко. Положително е използването на мазнини от такива продукти.
 Как да намалим употребата на мазнини?

1)     Отделяйте мазнината и кожата / ако се отнася за птиче месо/. Не използвайте животинска мазнина за приготвяне на храна.
2)     Намалете порциите на храната, съдържаща голямо количество мазнина. Опитайте се  да ги изключите от менюто си.
3)     Вместо пържене, използвайте друг вид топва обработка - варене /във вода или на пара/, запичане и др.
4)     Не използвайте голямо количество масло в процеса на приготвяне на храната, салатата или сандвичите.
5)     Преди да използвате месния бульон за приготвяне на супа или сос трябва да го охладите и да махнете повърхностните мазнини.
6)     В съответствие на сезона приготвяйте продуктите с ниско съдържание на мазнини, за да ги използвате такива през цялата година.
Холестерин
Това е маслоподобно вещество, което се образува в организма на всички животни, също и в човека. Организма си го изработва в необходимите количества за жизнената дейност на някои хормони, укрепва стените на клетките, участва в образуването на витамин Д,  и затова не е необходимо внасянето му отвън с храната. Нивото на холестерол в кръвта се повишава с храна съдържаща голяма количество мазнини. Нужно е измерването му в кръвта и следенето на нивото му при профилактика на сърдечно съдовите заболявания - инсулт, инфаркт и др. Идеалната стойност на холестирола не трябва да превишава 160мg% (4,16ммол/л). 
Какво представлява атеросклерозата?
Това е постепенно отлагане на холестерол и мазнини по стените на кръвоносните съдове. Тези отлагания способстват за загубата на еластичността, намалява на пространството в  артериалните съдове. При блокиране на артериите се  прекратява достъпът на хранителни вещества и кислород до клетките на сърцето или мозъка. В следствие на това се достига до инфаркт на миокарда, инсулт и смърт. Нивото на холестерин може да бъде снижена и артериите могат да бъдат изчистени от плаките!
Правила:
1.     Променете навиците си на хранене. Животински продукти като - мляко, месо, яйца - съдържат холестерин. Растителната храна е идеална за организма, защото не съдържа холестерин.
2.     Въведете в менюто си повече растителна храна с високо съдържание на целулоза. Тя предотвратява натрупването на холестерин.
3.     По-рядко използвайте мазни храни. Намалете или изключете от употреба маслата, сметаната, сиренето и месото.
4.     Пазете идеално тегло. Прекомерното количество мазнини в организма стимулират изработката на холестерина.
5.     Контролирайте стреса чрез вяра в Бога, пълноценен отдих и здравословни навици.
6.     Ежедневно изпълнявайте физически упражнения. Те снижават нивото на холестерина.
7.     Не пушете. Това повишава риска от атеросклероза. 
Продуктите съдържащи холестерин трябва да се употребяват не повече от 250гр/ден.
Продуктите, несъдържащи холестерин са идеални за употреба!
Доброто здраве зависи от доброто кръвообръщение.
В началото на творението храната на хората не е съдържала холестерин. В нея не е имало животински продукти, имало е малко мазнини и много растителни влакнени за защита. Библията е най-добрият съветник за добро здраве.
След потопа на Ной било позволено да яде месо от чести животни, защото липсвала растителност. На Мойсей също Бог даде строги указани за употребата на месо в храната-Битие 9:4, Левит11глава. В Библията пише, че месото, което е позволено да се яде трябва да бъде без мазнина и кръв по него. Тези принципи важат и за нас днес.
Бог ни предлага правото на избор. Чисти и нечисти меса.

Казват, че 90% от нас, които избягват този или онзи начин на живот, избират всъщност  как да живеят и умират. Много хора обвиняват Бога за своето здраве, но на практика тяхното здраве е резултата от техния собствен избор.
« Последна редакция: Октомври 01, 2005, 22:40:54 pm от VLADISLAVA »
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Атеросклероза - сърдечносъдови заболявания. Диабет
« Отговор #3 -: Октомври 01, 2005, 21:44:41 pm »
Атеросклероза - сърдечносъдови заболявания. Диабет
Днес атеросклерозата се нарича болестта на века. Името и е познато на всеки. Познати са и причините за възникването и, също и клиничните и прояви - исхемична болест на сърцето, инсулт.
Как се развива атеросклерозата?
През 1908 год. във военно-медицинската академия в Санкт Петербург бил открито, че употребата на месо, яйца и мляко при храненето на опитни зайци довело до развиването на атеросклероза, която по нищо не се различава от тази при човека. Това довело до заключението, че употребата на животински продукти съкращава продължителността на живота. През 1912 год. други Петербургски учени предизвикали атеросклероза при опитните зайци, чрез приемане на храна богата на холестерол. Изводът бил, че богатите на холестерол продукти като яйца, масла, сметана предизвикват склеротични поражения върху съдовете.
Какво всъщност се получава при атеросклерозата?
1. Антологични увреждания
Атеросклерозата е заболяване при което по артериалните стени се появява кашообразна маса обкръжена с плътна капсула. Кашообразната маса съдържа мастноподобни вещества, сложни въглеводороди, продукти от клетъчното разпадане и калциеви соли. Най-голям е процента на мастно-подобните вещества, предимно на холестерина. Холестерина, когато се съдържа в кръвта в едно минимално количество е необходим за организма - спомага за еластичността на съдовите стени на артериите, коронарните артерии и артериите в мозъка. Почти всички компоненти на кашообразната маса полепват по стените на кръвоносните съдове отделени от кръвната плазма. Плътната капсула се образува на самата стена на кръвоносния съд и изолира холестерина от кашообразната маса. Кашообразната маса и твърдата капсула са основните причинители на болестта атеросклероза. Те образуват плаки, които могат да са плоски или във форма. Натрупвайки се по съдовите стени те затрудняват потока на кръвта през кръвоносните съдове. Поразените от атеросклероза съдове стават плътни и загубват еластичността си. Артерията изгубва способността да се свива и разпуска според нуждите на организма и по-специално на тъканите и органите. Ако към такава артерия се отправи нервен импулс за свиване, тя не може да от реагира и дълго остава в състояние на спазъм. Атеросклерозата е заболяване развиващо се в течение десетилетия, а може би през целия човешки живот. За съжаление установено е, че склеротични промени се наблюдават и при деца и юноши. Характерно за атеросклерозата е, че има периоди на застой дори може да настъпи обратния ефект.
2. Клинични прояви
Най- често срещаната клинична проява на атеросклерозата де явява исхемична на сърцето и в частност инфаркт на миокарда.
Терминът инфаркт означава умъртвяване на участък от тъкан в някой орган в следствие нарушена проводимост на кръвния поток. От там се получава липса на изхранване на този участък. Органите засегнати от инфаркт могат да са сърцето, белите дробове, бъбреците. Най-често се среща инфаркта на миокарда на сърцето. Сърдечния мускул изисква голямо кръвоснабдяване поради специфичната му дейност. Ако се надуши това кръвоснабдяване тъканта загива. Инфаркт може да настъпи в следствие на бързо запушване на една от коронарните артерии, която вече е поразена от атеросклероза. Може да се каже, че инфаркта на миокарда е катастрофа причинена от нарушената проходимостта на кръвта по коронарната артерия. Така при тези условия се нарушава изхранването на мускулните клетки и те умират като образуват некротизирала тъкан.
Извод: Инфаркта на миокарда възниква в следствие на склерозирали коронарни артерии.
Друга форма на клинична изява на атеросклерозата е стенокардията - гръдна жаба. Характеризира се с болка в гърдите често изнесена в главата, ръката и лопатката. Също като инфаркта - стенокардията е резултат от недостатъчно кръвоснабдяване на сърдечния мускул - исхемия. Не по-малко коварна проява на атеросклерозата е инсулта.
Какво е това инсулт?
Остро нарушение на мозъчното кръвообращение вследствие на атеросклероза на артериите снабдяващи мозъка с кръв и от там с кислород. Склерозирани могат да са както самите мозъчни артерии тези които захранват целия мозък. Повредената тъкан е благоприятна за развитието на тромбози - емболит. 85% от мозъчното нарушено кръвоснабдяване се дължи на емболитите. Друга част от инсултите се предизвикват от кръвоизливи вследствие на това, че кръвоносните съдове са загубили еластичността си и при повишено кръвно налягане те се пукват. Някои кръвоизливи се предизвикват от аневризма - раздут участък в някои артерии. Там стените стават тънки и по-тънки докато на края се пукнат. Понякога при инсулт некръвоснабдента част от мозъка, която умира предизвиква парализи. Ако поразения участък е по-голям усложненията са по-големи дори може да настъпи смърт.
Исхемична болест на сърцето - рискови фактори
1. Пушене - какво влияние оказва пушенето върху сърдечно съдовата система? Повишава съдържанието на адреналин в кръвта, а също и на други вещества с подобно действие. Те повреждат стените на кръвоносните съдове и миокарда. Освен това самия никотин от цигарите предизвиква спазъм на артериите и влияе неблагоприятно върху стените на артериите. Никотина попаднал в кръвта активизира тромбоцитите които образуват тромбозите.
2. Високо съдържание на холестерин в кръвта - то е крайно нежелателно за организма. Статистиката показва, че хора които имат ниско съдържание на холестерин в кръвта исхимичната болест се среща по-рядко. Ако холестерина е 250 мг на дециметър ИБС се среща по-често. А при 500 мг на дециметър и нагоре е възможно да възникне инфаркт и в детско юношеска възраст.
3. Хипертония - Високо кръвно налягане - нерядко е водещо звено в развитието на ИБС. Хипертонията е съпроводена с постоянно напрежение в съдовите стени и това довежда до повреди в защитния слой, вътрешния слой и нарушава изхранването на съда като цяло. Това води до влизане липопротеини в съдовите стени. Пагубното влияние на хипертонията се проявява не само в атеросклерозата, но повишава склонността на артериите към спазми - така потока от кръв намалява и дадена тъкан остава недобре кръвоснабдена. При дълго протичане на хипертонията сърцето работи много време с допълнително натоварване за да може да противостои на повишеното съпротивление. Това води до уголемяване на сърдечния мускул, а след това до дистрофия и сърдечна слабост. Хипертонията може да бъде причина за инфаркт, стенокардия, инсулт. С годините тази опасност нараства.
4. Диабет - Диабета е заболяване при което няма добра обмяна на веществата. Увредена е задстомашната жлеза и количеството инсулин произведено от нея е недостатъчно. Така в кръвта се увеличава нивото на кръвната захар. Увреждат се различни органи и тъкани и дори системи - блокира се инсулинното действие в тъканите. Най-напред са засегнати само задстомашната жлеза , след това и черния дроб и кръвоносните съдове. Статистиката показва , че 5.5 милиона американци са болни от диабет, 20 милиона имат склонност да развият диабет. Никой не знае точния брой на тези които са неофициално регистрирани. Известни са два типа диабет - инсулино зависими - юношески и инсулиноблокажна - старчески. Причинителите на диабета могат да са - наследство, напълняване, начин на живот и хранене.
Лечението е свързано с балансиран начин на живот и хранене - рафинирани храни, въглехидрати, белтъци, кафето трябва да се изхвърли от диетата. Умерена да се употребяват плодове и зеленчуци, особено плодовете внимателно. Много лук и чесън. Да се полагат грижи за долните крайници.Диабета е един от факторите за развитието на ИБС. Между диабета и атеросклерозата има тясна връзка - това е доказано чрез редица изследвания. Много случаи на диабет са предизвикани от нарушена обмяна на мазнините в организма. Съществува предположение, че високото съдържание на липопротеини в кръвта изисква голяма количество инсулин, и това затормозява задстомашната жлеза. Прогресиращ диабет и атеросклероза създават условия за развитието на инфаркт и други съдови усложнения. Често се наблюдава, че тежката форма на диабет протичаща с ниско ниво на инсулин в кръвта води до увеличаване холестерина произведен в черния дроб. Това от своя страна става предпоставка за развитието на тромбози и от там идва опасността от инфаркт.
5. Застоял начин на живот - Сърдечния апарат, сърдечния мускул отслабва от бездействие. Развива се състояние, което се нарича нетренирано сърце. Сърцето на човек водещ застоял начин на живот до голяма степен е застрашено от ИБС. Интересно е да отбележим, че при мъжете регулярно занимаващи се с бягане на дълги разстояния - 25 км на седмица нивото на артериалните липиди е снижено.
6. Затлъстяване - Затлъстяването при практично здравите хора се получава от излишна употреба на храна, калоричността на която превишава енергийните нужди на организма. Затлъстяването се характеризира с увеличаване обема на мастната тъкан и създава допълнително образуваните кръвоносни съдове в мастната тъкан. Затлъстяването пречи на работата на белите дробове. Затлъстяването е съпроводено с високо съдържание на мазнини в кръвта, а това предразполага към атеросклероза и ИБС, и инфаркт на миокарда.
7. Стрес и отрицателни емоции - Установено от многократни изследвания, че сфера има непосредствено отношение към развитието на атеросклероза, ИБС и инфаркт на миокарда. Много от инфарктите се получават следствие от неприятни сцени на работа или в семейството. Обяснява се със спазъм на вече поразени артерии. Хроничното въздействие на стреса повече от всичко ускорява развитието на атеросклероза и ИБС и инфаркт.
Гнева, възмездието, тревогата, обидата това са фактори които разполагат съдовете да образуват тромби за разлика от радостта, възторга, смеха. Отрицателните емоции могат да доведат до повишаване на кръвното налягане или до спазъм на мозъчните съдове или кръвоизлив. При болни от ИБС и до стенокардия и инфаркт.
Сърдечно съдовите заболявания започват невидимо. Те се наричат още тихи болести. Много хора ги имат, но не знаят за тях. 12 милиона души умират за една година от сърдечни проблеми. Обикновено до 60 год. не трябва да има смущения, но днес статистиките показват нещо учудващо 18 год. младежи вече имат симптоми на атеросклероза.
Холестеролът е основния причинител на сърдечно съдовите заболявания. Той е естествена съставка за изграждане на тялото. Излишъкът от холестерол, който му е нежен и няма потребност от допълнителни количества внесени от вън. Прекалено голямото количество холестерол обърква тялото и не може да изчисти всичко и го налепя по артериите. Същото се получава и с големите количества мазнини, особено наситените - Мас, лой, мляко, сирене.
Единствен източник на холестерол е животинската храна особено яйцата, черния дроб, мозъка на животните.
Доказано с клинични наблюдения , е че замяната на животински мазнини с растителни намалява холестерина в кръвта.
Изводът е, че храната влияе върху склерозирането на съдовете.
11 фактора, които разполагат към това заболяване:
1. Холестерол в храната
2. Наситени мазнини в храната
3. Мазнини в големи количества - мононаситените зехтин и полиненаситените - царевично и соево
4. Прекалено много калории - затлъстяване
5. Прекалено много сол
6. Липса на целулоза в храната
7. Прекалено много захар
8. Режим на хранене
9. Растителни храни приемани в ниско количество
10. Алкохол
11. Кофеин от кафе и кола
Днес хипертонията е широко разпространена болест. Проявява се в повишаване на артериалното налягане и способства за образуването на атеросклероза, а в същото време възниква на фона на анатомичните изменения дори и при млади хора. Лечението на тази болест изисква определена диета.
В една американска клиника бил направен експеримент при който върху доброволци било изследвано влиянието на храната върху хипертонията. Пациентите били разделени на две групи. Едната група употребявала храна богата на белтъци, мазнини и въглехидрати. Другата минали на вегетариански режим на хранене. След две седмици били направени измервания на артериалното налягане при пациентите. При вегетарианците от 9 единици за систолитично, то паднало на 8 единици, и от 4 единици за диастолитично паднало на 2.7 единици. След това експеримента протекъл така:
Двете групи сменили местата си. Вегетарианците започнали да ядат храна, която включва месни продукти, а другата група минали на вегетарианска храна. След две седмици отново измерили налягането на двете групи пациенти. Стойностите били разменени. Така доказали връзката на храненето и артериалното налягане.
Библията ни говори ясно и категорично какво трябва да правим. Бог винаги се е грижел за децата си. Още отначало той даде вегетарианска храна - Бит 1:29 и 3:18.
След потопа, на Ной бе разрешено да яде месо, но при определени условия /Бит 9:3,4/. На Мойсей също бяха дадени указания /Бит 9:4, Лев. 3; 7:23; 11гл./. Бог винаги се е грижел за народа си.
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Храносмилателна система
« Отговор #4 -: Октомври 01, 2005, 21:45:58 pm »
Храносмилателната система започва с устната кухина .Там храната се обработва от зъбите, езикът и слюнните жлези.Цялата устна кухина е покрита с лигавица. Най-напред храната се обработва от зъбите.Всеки зъб е изграден от коронка, шийка и един или повече корена. Коронката е покрита с емаил, под който е разположен дектин-зъбно вещество. Емайла предпазва зъба от повреди той е най-твърдата съставка в човешкия организъм. Дектина на корена е обвит с цимент. Във вътрешността на зъба има канал, в който се разполагат кръвоностни съдове и нерви, необходими за изхранването на зъба. При възрасните хора зъбите са 32 броя. Те са различни според функцията им.
Резци - 8 броя - 4 от долу и 4 от горе
Кучещки - 4 броя - 2 от долу и 2 от горе
Предкътници - 8 броя - 4 от долу и 4 от горе
Кътници - 12 броя - 6 от долу и 6 от горе
Резците и кучешките зъби отхапват, а кътниците, а кътниците смилат храната. Зъбите при човека са две поколения млечни и постоянни. Млечните се образуват през третия месец на бременността и изникват към 6-7 месец след раждането. Към 6-7 година млечните зъби започват да се сменят с постоянни. Млечните зъби са 20 броя. Краините 4 кътника се появяват около 20 години-наричат се мъдреци.
Друг орган участващ в храносмилането е езикът. Много подвижен мускулест орган.Благодарение на езика може да се размесве храната,да се оформя на хапка. Върху езика са разположени множество брадавички, в които пък се намират вкусовите луковици.Благодарение на езика усещаме вкуса на храната.На края езика предвижва храната към задната част на нбцето-осъществява преглъщането.,
Слюнчените жлези активно участват в храносмилането те обработват химически храната и юя подготвят за стомаха. Слюнчните жлези са 3 двойни големи слюнчни жлези и гокям бр. малки. За едно денонощие се отделя 1,5 литра слюнка. Слюнката съдъжа вещества убиващи микробите, много ензими, които разграждат веществата в храната до по-прости съставко. Затова е много важно храната да се дъвче дълго време, защото така ще е по-добре обработена.
ХРАНОПРОВОД
От устната кухина храната преминава в хранопровода и от там в стомаха. Хранопровода е тясна тръба дълга от 22 до 25 см. Храната се предвижва благодарение на съкращението мусколите му. Твърдите храни преминават за 6-8 сек. а течноста за 1-2 сек.
СТОМАХ
Стомаха е най-широката част от храносмилателната система. Състои се от входна част, срена, по-голяма част, и дална пилорна. Пилора свързва стомаха с дванадесетопръсника. В края на пилорната част има гладък мускол във вид на пръстен образуве т. нар. свинктер. Той регулира пребинаването на храната към червата за да става на етпи. Храната се предвижва благодарение на т. нар. перисталтични вълни. Мускулатурата е силна състаевна от три слоя. Лигавицата на стомаха е нагъната и съдържа голям брой жлези отделящи стомашен сок. Стомашния сок съдържа солна киселина ензима и слуз. Слюнчните жлези произвеждат сок, който разгражда предимао въглехидратите, а стомашния сок разгражда белтъчините. Солната киселина не поврежда стомаха,защото последния слой на лигавицата е киселинно устойчив. Храната престояла в стомаха от 2-6 часа . Най-малко престояват течностите, а най много мазните храни.
Регулирането на слюнчната и стомашната киселина може да бъде безусловн и условно. Безусловно е когато храната постъпва в устната кухина и веднага се изпращат импулси до мозъка от където излиза команда за отделянето на соковете. Условно-при миризма,мисъл,звук свързан с храната започва отделяне на сок.
Черва-устройство и функции
Съдържанието на стомаха преминава за дообработката към червата на порции. Никога стомашното съдържание не преминава на веднъж в червото. Червата биват тънко и дебело.
Тънко черво- При възрастен човек е 5-7 метра. Вначалото с енамира дванадесетопръстника. Прилича на подкова дълга около 30 см. и има 12 напречни пръста. В него се излива жлъчния сок и сока на задстомшната жлеза. Червата се движат непрекъснато,това улеснява снесването на храната със смилателните сокове и предвижването и към дебелото черво. Лигавицата на дебелото черво е изградена от подредени в кръг гънки и е осеяна с много жлези секретиращи смилателния сок. Гънките или власинките на лигавицата имат всмукателна функция. В тях се намират тънки кръвоносни съдове които поемат хранителните вещества.
Дебелото черво е продължение на тънкото. Дължината му е около 1,5 метра. Започва със сляпо черво на долния край на което се намира апендикса. Апендикса е дълъг 8-10 см. и най новите иизследвания в анатомията показват, че той има собствена функция. Дебелото черво преминава в право черво и завършва с анус. Аналния отвор се затваря от два свинктера-външен и вътрешен. Вътрешния е гладко мускулен и не се контролира волево а външния напречно набраздена мускилатура и се отваря волево.
Смилането на храната в червата се осъшествява благодарение на соковете. Задстомашната жлеза образува сок богат на ензими.Трипсинът разгражда белтъците до амино киселини. Липаза-разгражда мазнините В сока на надстомашната жлеза има натриев хидрогенкарбонат-задачата му е да неутрализира солната киселина преминала от стомаха чрез храната.
Жлъчният сок се образува в черния дроб, а се складира в жлъчния мехур. Той обработва мазнините като ги емулгира. Жлъчния сок съдържа жлъчни соли и пигменти. Сока на червото съдържа богат комплекс от ензими способни да разградят тези вещества, които все още не са обработени.
Всмукването на хранителните вещества се осъществява на всички нива в храносмилателната система, но предимно това става в тънките черва от специалната му лигавица. В устната кухина се всмукват някои лекарства-нитроглицерин.В стомаха се всмукват водата алкохола и солта . Не всмуканите вещества от тънкото черво преминават в дебелото черво. В дебелото черво се всмуква останалто количество вода и някои витамини, който се образуват в следствие дейността на бактериите. Движението на червата се регулира чрез нервната система, хормоните-механично и химично.
Хранатас която поемане трябва да съдържа необходимите градивни съставки-белтъци, мазнини и въглехидрати. С храната постъпва още вода минерални соли, витамини и баластни вещества. Белтъците в храносмилателната система се разграждат до аминокиселини, които участват в синтеза на новите белтъци нужни на тялото. При изграждането на 1грам белтъжи се освобождават 17,14 KJ енергия. Мазнините са главен източник на енергия. При изграждането на 1грам мазнина се отделя 38.9 KJ енергия. При разграждането им се разпадат до мастни киселини и глицерол. Представляват резерв от енергия, която се натрупва в мастната тъкан. Въглехидратите се разграждат бързо но отделят малко енергия 17.14 KJ енергия.
Водата е най-важната съставка за живота. Живота може да продължи само няколко дни без вода. Водата се приема наравно с храната и се отделя при химичните реакции в тялото. Водата формира вътрешната течна среда на организма.
Минералните солои-участват при изграждане на тялото Ca и F изграждат зъбите , Fe- хемоглобина , J- образува хормона на щитовидната жлеза,и т. н.
Витамините-те са нужни в минимални количества. Не са градивен елемент нито са източник на енергия, но живота е немислим без тях. Наречени са витамини защото са важни за живота (VITA) и съдържат аминна група. Функцията им е да регулират клетъчните ензими. Днес витамините са добре изучени и се синнтезират изкуствено. Витамините биват мастноразтворими и водноразтворими.
Мастно разстворими витамини
Витамин А-Витамин на растежа защото обуславя разтежа на организма. Има значение още за зрението, кожата, лигавицата. Витамин А издържа на температура 200оС,но бързо се окислява, когато липсва витамин А се наблюдава изоставане в разтежа, размекване и изсъхване на рогоеицата на окото-кокоша слепота.
Витамин D-анти рахитичен фактор.Регулира обмяната на калция и фисфора в костите. При недостиг се развива болестта рахит. Витамин D се образува в кожата от слънчевите лъчи.
Витамин К -предпазва от кръвоизливи, регулира процеса на съсирване на кръвта. В човека се синтезира в дебелото черво от бактерии.
Витамин Е- играе роля при оплождането и доизносването на плода. Съдържа се в растителните масла и зърнените храни.
Водоразтворими витамини
Групата В-десет витамина по-важни от тях са В1,В2,В6,В12
В1,В2,В6 -регулират дейността на мусколите, централната нервна система и периферните нерви.
В12 -регулира озряването на човешките кръвни клетки.
При липса на тези витамини настъпвет тежки смущения в областта им на влияние. Витамините от група В са устойчиви на температура.Срещат се в бирената мая, обвивката на ориза и житните растения.
Витамин С-противо скорбутен витамин. Участва в окислителните процеси в тялото,активизира имунната система и прави устоичиви клетките. При липса на витамин С се развива скорбут- кървенв и подуване на вените, подкожни кръвоизливи и отпадналост. При недостатъчност на витамин С се наблюдава бързо уморяване-мускулна слабост. На ден е нужен около 75 mg от витамин С. Бързо се разрушава от темпетатура,кислород и светлина.
Дихателна система
Дихателните органи включват-нос,носоглътка,гръклян,трахея,бронхи и дихателна тъкан-бели дробове.
Нос-осъществява връзката с околната среда. Носът е разделен на две от надлъжна хрущялно-носна преграда-образуват се две ноздри,които завършват с два задни отвора към гълтача. Носната кухина е покрита с специална лигавица покрита с многоброини реснички. Функцията на лигавицата е да пречиства, овлажнява и затопля вдишвания въздух. Носната кохина е отделена от устата чрезнебцето,а странично във всяка ноздра се вдават т. нар. носни миди,където са вплетени отворите на околоносните синуси.
От носа-въздуха преминава в носоглътката. Там има много лимфни възли, които филтрират въздуха и предпазват от инфекции. С лед това въздуха ореминава в гръкляна. Гръкляна се намира в горната част на трахеята. Изграден е от хрущяли,мускули и лигавица. Гръкляна притежава едно специялно капаче- надгръклянник, което може да затваря и отваря трахеята. Когато човек преглъща то затваря входа и така не могат да попаднат чужди частици в трахеята. Гръкляна участва в гласообразуването чрез специялни гласови връзки.
Трахея
Трахеята е продължение на гръкляна. Изградена е от грущялни полудъги така подредени че осигуряват достъпа на въздуха независимо от положението на тялото. Трахеята е покрита с един слой ресничест епител осеян с много слизни жлези. Секрета на тези жлези полепва прашинките успели да преминат другите бариери. Трахеята се разделя в долната си част на два клона- бронхи, единия влизза в десния бял дроб другия в левия. Всеки бронх се разклоява на по-малки разклонения и така се образува бронхиалното дърво. Краините разклонения се наричат бронхиоли.
Бели дробове
Обемисти органи които изпълват почти гръдния кош. Основата на всеки бял дроб лежи върху диафрагмата а върха му леко надхвърл нивото на ключицта. Основния елемент изграждащ белия дроб е алвеолата-белодробно мехурче. Алвеолите са най-краините разклонения на бронхите. Стената на алвеолите е извънредно тънка. Алвеолите са преплетени с плътна мрежа от капиряли.Белодробната тъкан наподобява гъба. Броя на алвеолите в белите дробове е около 750 мил., а общата им повърхност е около 100 км. Всеки от белите дробове е обвит от двупластна съединителнотъканна обвивка-плевра. Външния пласт покрива гръдния кош а вътрешния белите дробове. Пространството между двата пласта е херметически затворено. Там се намира малко теност улесняваща движението на белите дробове. Увеличаване на тази течност е болесно състояние-плеврит.
Функция на дихателните органи
Основната функция на дихателните органи е да осигоряват газовия обмен в организма. Дишането се осъществява чрез ритмични свивания и разшурения на гръдния кош.- вдишване и издишване.
Вдишването-осъществява се благодарение на съкращението на външните междуребрени мусколи и диафрагмата. Гръдния кош се разширява. Подобно на вакуумна помпа, гръдния кош увеличава белите дрпбове,аувеолите се разширяват и засмукват въздух.
Издишване-започва непосредствено след спиране на вдишването. При спокойно дишане е пасивен процес. Гръдния кош се свива и отпуска надолу, белите дробове се свиват и въздуха се изтласква навън. Ако дишането е усилено в работа се включват и вътрешните междуребрени мусколи, мусколите на гръдния кош и на корема при здрав човекдишането е ритмичен процес. С възрастта се променя и честотата на дишането. Новороденото диша около 60 пъти в минута при възрастни е 12-14 пъти в минута. Спортистите дишат 8-10 пъти в минута, но по-дълбоко. Честотата на дихателните движения може да се променя и волево. При покой за 1 минута човек поема около 7 литра въздух. При работа се увеличава количеството на вдишания въздух според нуждите на тялото.
Как се осъшествява обмена на газовете в белите дробове. Най-напред ще разгледаме каква промяна настъпва във въздуха когато излиза от белия дроб.

Състав на атмосферния и издишания въздух в %
При вдишване При издишване
N2 78 N2 78
О2 21 O2 16
CO2 0,04 CO2 4
H2O 0,50 H2O 6
Други газове 1 Други газове 1
От таблицата става ясно,че една част от кислорода е усвоена при вдишване, а при издишване е увеличен процента на CO2 и водата. Обмена на тези газове става в белите дробове чрез алвеолите и капилярите. Както споменахме преди алвеолите са преплетени от гъста мрежа капиляри. Кислорода (О2 ), който се намира в алвеолите е в по-голяма концентрация отколкото в капилярите. За това се осъществява преминаване на кислород от алвеолите в капилярите. Въглеродния двуокис е в по-голяма концетрация в капилярите, той преминава от капилярите към алвеолите. Тази газова обмяна е възможно да се осъществи само ако алвеолите и капилярите са здрави, чисти и влажни. Всичко, което отнема тези условия нарушава процеса дишане - цигарен дим, мръсен прашен въздух и възпаления. Дишането се регулира по хуморален и нервен път.
Хуморалният начин включва това, че когато въглеродния двуокис се увеличи в кръвта дразни центъра на дишането и мозъка регулира честотата на дишането до набавянето на липсващия кислород. Нервният път за регулация се осъществява чрез блуждаещите нерви, които предават импулсите до мозъка.
Отделителна система
Съставена е от бъбреци,пикочопроводи, пикочен мехур и пикочен канал. В бъбреците се образува урината, която се отстранява от тялото, чрез пикочопроводните пътища. С урината се отделят ненужните и вредни за него крайни продукти от обмяната на веществата. Така се потдържа водно-солевото равновесие в организма.
Бъбреците имат бобоиднаформа с гладка повърхност. В бъбрека навлизат бъбречна артерия и нерви,а излизат бъбречната вена и пикочоровода.Принадлъжен разрез на бъбрека се различават два слоя-външен коров и въттрешен сърцевиден. Вътрешния слои е образуван от 10-12 пирамиди. Върхът на всяка пирамида се отваря в бюъбречно легенче, което продължава в пикочопровод. Външния слои е изграден от нефрони. Нефрона представлява малко телце образувано от капиляри и каналчета. Малки кълбца от капиляри-.................... телца. обвити от двустенна капсула образуват гломерули. От гломерулите почват каналчета обвити от гъста мрежа капиляри. Всички те обазуват нефрона. Двата пикочопровода са дълги около 30 см. Те се насочват на долу успоредно на гръбначния стълб, на края се отварят в пикочен мехур.
Пикочния мехур е разположен в малкия таз. Кух мускулест орган с вместимост около 500 ml. От долния край на пикочния мехур започва пикочния канал(уретра). При мъжа е дълъг около 20 см., а при жената 5 см. В началото на уретрата има един пръстеновиден гладък мускул –неволев, а по-навън се намира напречно набразден мускул-волев. Те осигуряват изпразването на мехура. Когато пикучния мехур се напълни над 200 ml се поражда импулс за уриниране.
Как се образува урината
Формирането на урината като количество и качество зависи от 3 основни процеса: филтрация,обратно всмукване и секреция.
Филтрация- тя е физичен процес. Филтрацията зависи най-много от налягането на кръвта в капилярите. Филтрирането се осъществява в гломерулите. През този филтър преминават свободно всички съставки на кръвта без формените елементи и големите белттъци. Така филтрираната течност се нарича първична урина. За 24 часса тя е около 170 литра. След това тази първична урина се преработва като голяма част от водата, солта 99 % и глюкозата 100 %, и някои други съставки се всмукват обратно в капилярите и се връщат обратна в кръвта в, урината остават крайните продукти от обмяната на врществата-пикочна, лимончна киселина, амониева и лекарства ако са приемани в тялото. Окончателната урина за 24 часа е около 1,5 литра. Процеса на обратно филтриране е активен и изисква енергия. Регулацията на пикочообразуването се регулира чрез нервната система и хормоните.
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Клетка
« Отговор #5 -: Октомври 01, 2005, 21:48:48 pm »
За първи път клетки са наблюдавани от Роберт Хук - английски учен с помощта на конструиран от него микроскоп - 1665г. Той наблюдавал тънък разрез от корк. Видял голям брой кухи килийки, които изпълвали разреза. Хук ги нарекъл клетки, както се наричат и до днес. Друг изследовател на клетката е холанския учен Антони ван Льовенхук. Той описва за първи път живи клетки. В следващите 150 години с усъвършенстване на микроскопа се разширили познанията на за клетката. Днес с помощта на електронния микроскоп вече може да се наблюдават всички процеси в клетката. В 1838-1839г. двама немски учени Шлайден и Шван положили основата на клетъчната теория. Всички организми, растителни и животински, са изградени от клетки със сходна структура. С развитието на науката към това определение се добавя и това, че клетката има способност сама да се обновява, регулира, организира, възпроизвежда и развива. Клетката е най-малката цялостна жива система. Немския учен Рудолф Вирхов в 1858г. открива, че клетката се размножава чрез делене и не е възможно спонтанното пораждане на клетка от неклетъчна материя.

Химичен състав на клетката
Много от химичните елементи и техните съединения са характерни както за живата така и за неживата природа. Някои съединения обаче са характерни само за живата материя. Те са предмет на изучаване от биохимията. От всички химични елементи, които са около 100 жизнено необходими са 16 елемента. От тях най-важни са С, N, O, H. Те се наричат биогенни и се намират в клетката в най-голямо количество. Наричат се макроелементи. Други химични елементи са жизнено важни за клетката в минимални количества. Cu, Zn, Co, Se, F и други. Те се наричат микроелементи. От всички химични елементи най-голямо значение има въглерода. Съединенията му се наричат органични, а самият въглероден атом има особени свойства. Органичните съединения са на второ място по съдържание след водата. Към органичните съединения спадат въглехидратите, липидите, белтъците.

Как е устроена еукардната клетка?

Всяка клетка притежава пълен набор от структурни клетъчни органели, чиито функции осигуряват нормалното протичане на всички жизнени процеси. Всички клетки си приличат по единните принципи в техния строеж и функции Според предназначението си клетките могат да бъдат с различна големина и форма -вретеновидни, кръгли, дисковидни, звездовидни размерите варират от 10-30мm Независимо от външните различия вътрешната структура е почни еднаква. В клетките има универсални органели, те изпълняват жизнено важните функции и специализирани структури - характерни за функцията на клетката. Живото вещество на клетката представлява разнородна желеподобна маса с два основни компонента - цитоплазма и ядро. Клетката е отделена от околната среда с мембрана. В цитоплазмата са разположени органелите - те са мембранни - такива които са оградени с мембрана - ендоплазмена мрежа, комплекс на Голджи, мизозоми, пероксизоми, митохондрии, вакуоли. Немембранен - не са оградени с мембрана - рибозоми, микронишки, микротръбички, центриоли. Срещат се и резервни вещества - зърна от въглехидрати, белтъци и мастни капки. Обособяването на клетъчните органели позволява в клетката да се извършват множество химични реакции, които не могат да протекат заедно при други условия.

Ядрото на клетката също е обградено с мембрана.

1. Клетъчната мембрана - изградена е от сложно подредени липиди и белтъци.
2. Така са подредени, че мембраната придобива особено свойство - избирателно пропуска веществата.
3. Ядро - обикновено е кълбовидно или елипсовидно. Ядрото има двойна мембрана с множество пори.
4. В ядрото е поместена наследствената информация. В него има ядърце, което участва при деленето на клетката.
5. Ядрена мембрана
6. Ендоплазмена мрежа - участва в пренасянето на вещества в цитоплазмата.
7. Апарат на Голджи - преработва и складира вещества синтезирани в клетката.
8. Митохондрии - акумулаторите на клетката. В тях се складира енергията получена при работата на клетката.
9. Лизозоми - мехурчета ограничени с мембрана съдържащи ензими, способни да разграждат всички органични вещества. Осъществяват вътрешно клетъчно смилане.
10. Рибозоми - участват в синтеза на белтъци.
11. Пероксизоми - участват в окислителните процеси. Разграждат водородния премикс Н2О2 - мехурчета ограничени с мембрана.
12. Микротръбички и микронишки - образуват скелета на клетката, представляват белтъци. Участват в движението на клетката. Пронизват цялата цитоплазма.

Химичен състав на клетката - значението му за живота.

Водата.
Най-важното съединение за живота. 3 / 4 от масата на живите организми е вода. Със стареенето на клетките съдържанието и намалява. Водата е вътрешна среда за организма. В нея се извършват жизнените процеси. Водата заемна и междуклетъчните пространства. Присъствието на водата в такова голямо количество и участието й в жизнените процеси се дължи на свойствата и:

1. При обикновена температура тя е прозрачна течност.
2. Температурата и на кипене е висока - 100 градуса.
3. Топлинен буфер - за да промени температурата си тя трябва или да отдаде, или да приеме много топлина.
4. При замръзване - леда изплува на повърхността.
5. Водата има капиляри свойства - може да се изкачва до височина 100метра.
6. Водата е отличен разтворител.
Тези свойства на водата се обясняват с химичния и строеж. Тя има полярна молекула.
Полярността на молекулата я прави добър разтворител. За да протичат нормално жизнените процеси е необходима определена среда - киселинност за химичните реакции.
Киселинния баланс се поддържа от солите разтворени във водата. Солите във водата се разпадат на йони и така поддържат осмотичното налягане от двете страни на клетката.
Въглехидрати - монозахариди и полизахариди.
Въглехидратите са едни от основните органични съединения в клетката. Съединения на въглерода с водата. Свойствата им се определят от две групи в химичната им формула - хидроксилна и карбоксилна. Монозахаридите са прости захари. Най-често те са изградени от 5 или 6 въглеродни атома - рибоза, глюкоза, фруктоза. Монозахаридите са нужни на клетката като източник на енергия и като материал за изграждане на по-сложните захари. От сложните въглехидрати най-застъпени са дизахаридите - захароза, малтоза, лактоза.
Малтозата - два остатъка от гликоза
Захарозата - един гликоза и един фруктоза
Ако остатъците на монозахаридите се свържат безкрайно много пъти, тогава се образуват т.нар. сложни въглехидрати или полизахариди. Тези гигантски молекули могат също да се изградени или от еднакви остатъци или от различни. Полизахариди разпространени в природата са скорбялата,целулозата и др. - производни на гликозата. Полизахаридите са добри за склад на резервни вещества. Те не се разтварят във вода и затова играят роля на запасни вещества.
Липиди. Липидите са органични съединения, разнородни по химичен строеж, не се разтварят във вода, но се добре разтворими в органични разтворители.
Разделят се на няколко класа:
1. Прости липиди - мазнини - форма за съхраняване на енергия.
2. Фосфолипиди - мазнини - компонент на клетъчната мембрана.
3. Кортиностероиди - витамин А, Е - участват в зрителния процес и фотосинтезата
4. Стероиди - хормони, витамин Д - участват в химичната сигнализация.
5. Разнообразието на липидите отговаря на функциите им. Най-важната функция на липидите е участието им в състава на биологичните мембрани- Ключът за това е принципното устройство на липидната молекула. Изградена е от глава и опашка. Главата е хидрофилна, а опашката е хидрофобна.

Липидите се образуват при свързването на глицерол с мастни киселини. Глицерола е хидрофилната глава, а мастните киселини хидрофобните опашки. Мастните киселини определят разнообразието на липидите. Когато са по-къси - ненаситени киселини, тогава липидите са тесни - растителните масла. Когато мастните киселини са дълги, наситени - липидите са твърди - животинските мазнини. Мазнините са бедни на кислород съединения и при разграждането им в клетката се отделя голямо количество енергия. Те са отлични депа на енергия. Кортиностероидите и стероидите нямат такава структура като на мазнините, но имат подобни свойства. Кортиностероидите са пигменти, а стероидите - хормони.
Белтъци
Всяка жива клетка има хиляди различни белтъчни молекули.
Белтъците изпълняват важни и разнообразни функции в клетките - космите, ноктите, хемоглобина, червените кръвни клетки, мускулите. Някои са ензими, други само извършват гранперти в клетката. Белтъците са изключително сложни молекули. Всеки белтък има свое уникално устройство. Общото за всички белтъци е, че те са изградени от над 20 аминокиселини. Алфааминокиселините са органични съединения с обща формула.
Белтъчната верига се образува при свързването на едни с други на много такива киселини, като се отделя вода. Тази нова връзка се нарича пептидна и е характерна за белтъците. Те са полипептидни вериги. В природата се срещат белтъци изградени, както от 70-80 аминокиселинни остатъка, така и от 700-800. Белтъците са особено важни за тялото, защото както изброихме в началото те участват в най-важните процеси - катализатори, структура, регулация, транспорт, защита, съкращение. Затова трябва до клетката да достигат всичките алфа-аминокиселини, за да може да се образуват нужните белтъци. Най-интересното и характерно за белтъчната верига е това, че тя изпълнява биологичните си функции само ако е подходящо нагъната в пространството. Съществуват четири равнища на организация на белтъчната молекула:
Първична структура: Брой, вида и подреждането на аминокиселините остатъци.
Вторична структура: Веригата се нагъва равномерно в определени участъци, които образуват спирала или нагънат лист. Космите - спирала, коприната - нагънат лист.
Третична структура: Има важна роля за организма. Веригата на белтъка освен спираловидно се нагъва и още в пространството, като отдалечените преди това остатъци се доближават, свързват се с т.нар. серни мостове и образуват активни центрове.
Четвъртична структура: Характерни за сложните белтъци. Няколко вериги се свързват, тъй като дължината на едни вериги не може да бъде безкрайно дълга.
Белтъците притежават две основни свойства - денатурация и ренатурация.
Пространствената ориентация на белтъка се определя от първичната структура. При определени условия топлина, ултравиолетови лъчи, силни киселини и основи, се разрушава вторичната, третичната и четвъртичната структура. Това е процеса ДЕНАТУРАЦИЯ.
Ако е в начален стадий при отстраняване на причинителя, белтъка възстановява структурата си - ренатурация.
Нуклеинови киселини.
Нуклеиновите киселини се намират в ядрото на клетката. Те са открити в следствие на търсене отговор на един много важен въпрос - Защо има такова разнообразие от белтъци и същевременно, защо има строг ред при изглеждането им? Отговаря ли някой за това?
Нуклеиновите киселини могат да бъдат оприличени с магнетофонна лента, на която е записана програмата за клетката - какво да синтезира и как да функционира. Те също са полимери, но по-сложни от белтъците. Техните градивни елементи се наричат нуклеотиди. Всеки нуклеотид има три съставки - монозахарид, азотна база, фосфорна киселина. Монозахарида е винаги петатомен. Може да бъде рибоза или дезоксирибоза. От това различаваме и дезоксирибонуклеинова киселина ДНК или рибонуклеинова киселина РНК. Азотните бази могат да са няколко вида: аденин А, гуанин Г, тимин Т, Урацил У, или цитозин Ц.
Нуклеотида независимо кой монозахарид съдържа или коя база, им а една и съща структура.
Разнообразието на нуклеиновите киселини се получава от различното подреждане на азотните бази. ДНК молекулата представлява двойна спирала - две вериги спираловидно навити. Специфично е, че при образуването на двойната спирала една азотна база се свързва точно определено с друга А - Т и Г - Ц

ДНК съхранява и предава информацията за клетъчната програма. Подобно на архитектурния план на сграда ДНК съдържа пълна информация за устройството на клетката. Клетката има специални начини за разчитане на информацията. Информацията е записана под формата на кодони - три буквени измерения или това са три последователно подредени бази. АТЦ, ЦТГ. Участъкът от ДНК, който носи информация за синтеза на белтък или РНК се нарича ген. Генът е най-малката единица за наследственост. Наследствената програма се нарича още генетична програма. Как тази програма се запазва при деленето на клетката без да се промени. Тогава двойната спирала се разчупва и в новата клетка се синтезира по правилото А-Т Г-Ц. Нова двойна спирала. ДНК молекулата е стабилна - може да запази наследствената програма.

РНК - рибонуклеинови киселини. Разликата от ДНК е тази, че монозахарида е рибоза, а вместо база Т участва база У. Тези промени провят молекулата нестабилна, така че тя не може да бъде носител на наследствеността. Съществуват три типа РНК - информационна, транспортна, рибозомна. РНК веригите са едноверижни и е възможно само отделни участъци да се двойни, съставени по правилото А-У-Г-Ц. Рибозомните РНК - изграждат рибозомите.

Информационните - презаписват информацията от ДНК те могат да разчитат написаната върху ДНК. Транспортните РНК - приличат на сгънат на две детелинов лист - от едната страна могат да се свързват с аминокиселини, а от другата с информационната РНК. Те превеждат информацията от ДНК на езика на белтъците.

Информацията тече ДНК РНК Белтък.

ДНК носи информацията чрез кодони - информационните РНК презаписва кодоните, а транспортните РНК с помощта на актидони, които съответстват на кодоните намират мястото си.
Изграждане на белтъчната молекула.
Синтеза на белтъчната верига се осъществява в рибозомите. Представляват малки овални телца, неограничени с мембрана. Всяка клетка съдържа огромно количество рибозоми само така може да задоволи белтъчния глад на клетката.
Как се осъществява реализацията на генетичната информация.

Първи етап
Транскрипция - преписване.

Информацията на ДНК се намира в ядрото. За да бъде изнесена от там на помощ идва информационната РНК. РНК влиза в ядрото и разчита само тази част от информацията, която е нужна на клетката. Презаписването на информацията става с помощта на ензим, съгласно матричния принцип А-У и Т-Ц. Този етап се осъществява в клетъчното ядро.

Втори етап

Транслация - предаване.

Нужно е тази генетична последователност да се превърне в полипептидна последователност. Как става това? Информационната РНК напуска ядрото , влиза в цитоплазмата и се свързва с рибозомите. Към нея се насочва транспортна РНК носеща със себе си точно определена аминокиселина. С помощта на антикодон тя намира мястото си върху информационната РНК и застава там. Така наредени една друга аминокиселините се свързват с пептидна връзка и образуват белтък. Всяка аминокиселина заема онова място от полипептидната верига, което е закодирано в молекулата на ДНК, преписано то молекулата ни иРНК и разпознато от съответната тРНК. За да става по компактно производството на белтъци една иРНК минава през много рибозоми. Така се образуват полирибозомни комплекси и съответно много полипептидни вериги, които веднага се поемат от клетъчните органели и отиват по предназначението си.

Дали всичко това е възникнало и работи случайно??
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Ракът
« Отговор #6 -: Октомври 01, 2005, 21:51:56 pm »
Що за болест е това рак? Какво се крие зад тази страшна болест? Може ли да бъде предотвратена? Може ли да се лекува? Това са въпросите, които ще ни занимават през този час. За да обясним добре какво представлява рака ще се запознаем със строежа на нашето тяло и по специално на клетките в нашия организъм.
Нашето тяло е изградено от множество тъкани, всяка тъкан е изградена от клетки със специфична форма, големина и функции. Уникалното при изучаването на клетката е това, че тя представлява една затворена система, в която има всички условия да съществува вечно. Да разгледаме по-подробно как е устроена клетката.
Клетъчна стена - изградена е от фосфолипиден белтъчен слой, който осигурява на клетката избирателна пропускливост. Белтъчните молекули пропускат едни вещества, фосфолипидните друти. Те са разположени като мозайка, така че до повърхността имат достъп и белтъците и фосфолипидите.
Органелите - всеки изпълнява своята определена функция:
¨ рибозомите - осъществяват синтеза на белтък
¨ лизозомите - смилат чуждите нашественици
¨ митохондриите - клетъчните акумулатори
¨ ендоплазмена мрежа - пакетира в-вата в пакети и ги подготвя за пласмент
¨ апарат на Голджи - екстрадира непотребните вещества
Ядро - съдържа наследствената информация събрана в една дължа ДНК молекула. Подобна на книга в нея е записана пълната наследствена информация. Предполага се, че броя на гените съдържащи се в наследствената информация е около 100 000 хиляди. Те носят информация за това каква ровя има клетката в организма и регулират протичането на клетъчните процеси. При рака се атакуват гените и така информацията носена от тях се видоизменя.
Най-интересния факт, който учените не могат да обяснят е този, че всяка клетка съдържа цялата наследствена програма, но използва само една част от нея, тази която отговаря за дейността на клетката. Казано с други думи клетката може да “чете” информацията в наследствената книга и подбира участъка където пише каква трябва да бъде нейната функция.
Деленето на клетката - в наследствената информация е записано колко често трябва да се дели всяка клетка. При деленето става нещо много интересно - не само е записано колко често да се дели, а и как. От една клетка се получават две абсолютна еднакви дъщерни клетки. ДНК молекулата се удвоява и се формират хромозомите, образува се дубликат и при деленето всяка клека получава същата наследственост. Тези процеси протичат нормално, ако няма смущаващи фактори.
Видяхме, че клетката е способна сама да се защитава чрез мембраните и органелите. Но за да предпази организма от нашественици Бог е внедрил в тялото ни система за обезвреждане на чуждите нежелани нашественици. Имунната система действа по строго определен ред.
Легенда:
М - макрофаги, ТУ - Т убийци, ТП - Т помощници,
В - бета лимфоцити, ПК - плазматични клетки
Макрофагите откриват нашественика и произвеждат веществото интерлевкин 1, чрез което активизират ТП. Те започват веднага да произвеждат интерлевкин 2. Това вещество активизира всички имунни клетки и ги държи в готовност з реакция. Когато нашественика е разпознат, тогава се активизират тези клетки, които да ги унищожат. /ТУ или ПК/
След като вече се запознахме с устройството на клетката, можем да си отговорим на въпроса как възниква рака. Причините включват различни фактори - възраст, раса, култура, начин на живот, околна среда, вътрешна среда, наследственост. Обикновено се смята, че рака е заболяване на възрастните, но не са малко децата покосени от рак - 1500 деца годишно умират от рак само в САЩ. Няма раса, няма човек, който да е имунизиран срещу рак. Със заболяването са свързани културата, начина на живот, диетата, лекарствата, опиатите, алкохола, тютюна, стреса. Рака не е единична болест, група заболявания съпроводени с образуването и разпространението на патологични клетки. Или това са видоизменени клетки, които вече са изгубили собственото си предназначение. Ако разпространението на такива клетки не може да се контролира повече настъпва смърт. Рака не се предава от човек на човек при дишане, кашляне или подобни начини. Причинителите на рака не наричат инициатори. Те трябва да се стимулират от други вещества стимулатори. Ако в едно семейство има няколко болни от рак причинителите са или наследственост или общи вредни навици.
Ето някои сигнали предупреждаващи за рак
1. Изменения в работата на стомаха, червата или пикочните пътища.
2. Не зарастваща язва
3. Необичайни кръвотечения или отделяне на съсиреци
4. Уплътнени или подути образования по тялото
5. Дълго неконтролируемо разстройство на червата
6. Трудно преглъщане
7. Изменение цвета и размера на брадавичките и бенките
8. Дразнеща кашлица и пресипналост на гласа.
Кое предизвиква развитието на рака
Към външните фактори отнасяме - начина на хранене, химичните вещества, радиацията, вирусите. Към вътрешните фактори се отнасят: състоянието на имунната система, хормоните, наследствеността.
Не е известна по какъв начин нормалните клетки се преобразуват в ракови. Ние се запознахме с една нормална човешка клетка, когато в наследствената програма на тази клетка настанат промени част от тази информация се видоизменя и клетката вече не е в състояние да възпроизвежда себеподобни здрави клетки, а увредени. Получените нови клетки са видоизменени и ненужни на организма. Предполага се, че за това допринася дългия контакт на организма с вещества наречени канцерогени. Под тяхното влияние клетките стават неуправляеми и не се подчиняват на законите на природата. В резултат на безразборното делене на тези клетки се оформят тъкани които наричаме тумори. Те могат да са доброкачествени и злокачествени.
Доброкачествените тумори не се разпространяват след хирургическа намеса и не дават рецидиви. Злокачествените тумори наричаме рак. Те прорастват и в съседни тъкани и органи и ги увреждат. Смята се че рака се развива в действието на два вида агенти - инициатори и стимулатори. Инициаторите повреждат клетките и ги предразполагат към възникване на рак. Инициатори могат да бъдат рентгенови лъчи , радиация, цигарения дим и различни други химични вещества. Стимулаторите обикновено не са причинители на рака, но способстват за понататъшното размножаване на увредените клетки.
Един от мощните причинители на рака в днешно време се явява стреса. При стрес в организма настъпват тотални промени. Имунната система е подложена на натиск, тя отслабва, а в същото време нивото на хормоните в кръвта се повишава и се създават условия за образуване на ракови субстанции. Друг сериозен причинител на рак са вирусите.
Можем ли да предотвратим рака?
До сега не е намерено лекарство за борба с рак, но е възможно да се предотврати. В днешно време когото хората са запознати с факторите способстващи за развитието на рак всеки човек е длъжен сам да поеме отговорността за това дали ще допусне развитието на рака. Човек трябва да прави всичко възможно за да поддържа имунната си система здрава и силна. Силната им система предотвратява развитието на рак /схемата/. Ще разгледаме няколко типа рак и причинителите. Всеки от нас трябва сам да прецени какво ще предприеме.
1. Рак на пикочния мехур - мощен фактор тук се явява пушенето, а също и кафето.
2. Рак на млечните жлези и матката - развива се при жени генетично предразположени към такъв вид рак. Храна съдържаща мазнини особено свинката са главния фактор водещ до това заболяване. Жени при които менструацията е започнала преди 13 години и продължава след 51години са изложени на риск. Препоръчително е за тези жени, които желаят да правят профилактика да оформят диета бедна на мазнини. По възможност да се намалят да минимум животинските продукти - месо, яйца, сирене, мляко. Също алкохола трябва да бъде изключен от употреба.
3. Рак на шийката на матката - застрашени са жени които рано са започнали полов живот, често са забременявали, имали са много полови партньори и са преживели венерическо заболяване. Пушенето също е мощен фактор тук.
4. Рак на дебелото черво - особено са застрашени хора които имат наследство - някои от предните поколения ако е страдал от тази болест. Най-силните фактори от които зависи заболяването са: Високо съдържание на мазнини особено говежди и яйца, продуктите лишени от целулоза и кафето. Като защитници на дебелото черво се явяват витамините Е, С и А съдържащи се в зеленчуците и плодовете, растенията от сем. Кръстоцветни /Зелевите/. Целулозата в храната изпълнява двойна защита - усвоява вредните вещества и предизвиква перисталтиката на червата и така намалява контакта на червото с отровите. Като рисков фактор тук се явява и наднорменото тегло.
5. Рак на белите дробове - един от главните убийци. Пушенето способства развитието на това заболяване. Тъмно-зелените и жълто-оранжевите зеленчуци предпазват от този вид рак, защото съдържат много витамин А и бета -каротин.
6. Рак на устата и хранопровода - предимно се развива при хора използващи алкохол комбиниран с цигари.
7. Рак на простатната жлеза - Възниква при мъже в напреднала възраст. Рисков фактор тук са мазнините в храната.
8. Рак на кожата - главния рисков фактор е слънчевата светлина. Трябва да се избягва дългото стоене на пряма слънчева светлина в обедните часове. Загар на кожата да се прави постепенно.
9. Рак на стомаха - появата му се способства от неправилното хранене особено ако в храната често се включа сушена и пушена риба, солените зеленчуци - туршиите, колбасите съдържащи натрий. Профилактиката се осъществява от зеленчуци и плодове богати на вит С, Е и бета-каротин.
Общо за раковите заболявания можем да кажем, че от голямо значение е начина на живот който водим. Основно рака се влияе от храната която поемаме, след това от стреса и наследствеността. Мазните храни особено гранясалите масла са основан рисков фактор, защото предизвикват отделянето на много холестерол с жлъчния сок, а холестерола е канцерогенен агент. Месото освен че е носител на мазнини и холестерол внася в тялото ни и много вируси които също са причинители на рак. Това се отнася и за всички месни продукти. Окисления холестерол е един от най-мощните канцерогени фактори в храната сред храните, които го съдържат на първо място са яйцата на прах, мляко на прах, сметаната на прах. Яйцата увеличават риска от рак на яйчника и простата. Месото печено на скара е канцерогенно толкова, колкото 600 цигари изпушени на веднъж спрямо 1кг. от такова месо. При печенето на скара се отделят бензопирини, които се всмукват от месото, а те са токсични. Белтъците, когато се приемат с тях също могат да подпомогнат образуването на карценоми. Тук спадат рафинираните храни, нитратите и другите консерванти. Препоръчително е продуктите да се съхраняват във фризер. Пушените меса и риба също имат канцерогенно влияние, защото съдържат въглеводороди с такова действие.
Как да се предпазим от рак?
От казаното до тук следва, че има две основни направления върху които човек трябва да работи - храната и стреса.
Храната трябва да съдържа тези вещества, които ни предпазват от рак, а тези които го стимулират да бъдат сведени до минимум. Ако не можете без месо ограничете го само до бяло пилешко месо и бяло месо от риба с люспи. Яйцата ако не можете да ги отбегнете консумирайте ги твърдо сварени и изхвърлете жълтъка богат на холестерол. Млякото използвайте заквасено и преди това добре сварено за да убие вирусите.
Защитата срещу страшната болест рак е тази да направим избор относно начина ни на живот. Необходимо е може би да променим много от привичките и вкусовете, които сме имали до сега. Необходимо е първо да избегнем високата калоричност. Основно храната трябва да съдържа нишестета, житни храни, плодове и зеленчуци и умерено количество ядки. Храната може да съдържа полезни в-ва предпазващи ни от рак, това са антиоксидантите и фитохимикалите. Към антиоксидантите основно спадат витамин А, С, Е.
Витамин А се съдържа в червените и оранжеви плодове и зеленчуци.
Витамин С се намира в големи дози в цитрусовите плодове, пъпешите, кивито, червените чушки, домати, брюкселско зеле. Той неутрализира нитратите, блокира образуването на нитрозоамин.
Витамин Е - в пълноценните зърнени храни. Освен антиоксидант е и нитрозащитен.
Не бива да ги предозираме защото големите дози от тези антиоксиданти може да бъде вредно за здравето - Витамин А и Д са токсични в големи дози, Витамин С извлича Витамин В-12, прекалените дози йод са канцерогенни. В центъра на диетата на трябва да е съсредоточено нишестето и допълнения от плодове, зеленчуци и ядки. Химическите вещества в сем. Кръстоцветни се наричат фитохимикали. Те стимулират образуването на един ензим арипхидроксилаза, който блокира канцерогените в храната. Трябва да знаем, че не всички ензими са полезни. Тези които са извън клетката, често стават причина за клетъчното израждане, защото попаднали в клетката те нарушават генетичния код на клетката. Целулозата е друг важен елемент. Вече споменахме за действието й. Тя на бива да се пренебрегва защото има голяма роля.
Другия фактор, с който е нужно да се справим е стреса. Необходим е самоконтрол. Ние като вярващи хора имаме един прекрасен начин да се справим със стреса.
В Библията не е казано нищо за рака конкретно. Вероятно такива заболявания или не е имало, или се е наричало с друго име. Но се говори за заболявания причинени от неправилен начин на живот. Много хора идваха при Исус за да бъдат излекувани от болести причинени от неправилния начина на живот, незачитайки природните закони.
В Евангелието от Лука 5:17-26 и от Йоан 5:1-16 се разказва да двама болни - инвалиди. Исус първо им прости греховете, а след това ги изцели. Искаш ли да бъдеш здрав? - Това беше въпроса който Исус задаваше. Той учеше хората, че за да запазят здравето, което им дава е нужно да променят начина си на живот . Ако те вървят след Господ и го следват с вяра, то Той ще ги благослови. Нареди да търсим помощ за здравето си, а е нужно да потърсим прошка за извършените грехове. Рака се развива най-често при хора, които нарушават Божия закон. Духът на пророчеството на много места потвърждава това:
“На много от изцелените Исус говореше “Не греши повече, за да не те постигне по-лошо.” По такъв начин Исус откриваше на хората истината за това, че болестта се явява резултат от нарушените Божии закони - природни и духовни . В света не би имала страдания ако човек живееше в хармония с плана на Твореца.” /Животът на Исус/
В Америка е сформирана асоциация за борба с рака. Според нейните проучвания за да предотвратим рака е нужно да спазваме следните правила:
1. Повече зеленчуци от сем. Зелеви /но не кисели/
2. Повече целулоза
3. Храни по-богати на Витамин А
4. Храни по-богати на Витамин С
5. Идеално тегло
6. Не използвайте пушени и осолени храни
7. Намалете мазнините
8. Спрете цигарите
9. Умерено количество алкохол
10. Внимателно със слънцето
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Щраусът
« Отговор #7 -: Октомври 01, 2005, 22:54:35 pm »
Щраусът е най-голямата и най-тежката птица в света, да не говорим, че е и най-бързата. Може да тича с впечатляващата скорост от 70 км.ч. и дори да я поддържа за повече от 30 минути. Е, за сметка на това не може да лети.
може да достигне височина от 2.7 м. и тегло от 156 кг.
има големи очи - в същност дори по-големи от мозъка му . В допълнение на това си има два клепача, единият от които е доста полезен при пясъчни бури, например.
живее до 75 г.
храни се с растения, но не отказва буболечки, плодове, семена, ядки и дори дребни животни (напр. гущери)
произхожда от сухите савани на Африка и се отглежда с комерсиална цел вече повече от 100 г. в целия свят.
и обратно на всеобщото схващане, въобще не си завира главата в пясъка.

Мъжкият щраус е голям и силен. Достига полова зрялост на около 30 месеца. Отличава се от женската по черното си оперение. Първото нещо, което прави, щом се осъзнае като зрял мъжки индивид, е да си подсигури собствена територия в която да властва. Е, ако не успее, макар и унижен му се налага да се съобразява с по-силния и често търси съдружие с друг мъжки . За да впечатли женската, "новоизлюпеният" любовник, танцува смело и с граничеща с безумие страст "танца на любовта". Продължителността на този танц е право пропорционална на либидото на индивида.


Какво да кажем. От нея се иска да е хубава и да снася яйца. Достига полова зрялост на около 24 месеца (естествено по-бързо от мъжкия). Оперението й е сиво. Изглежда по-крехка от мъжкия и не е толкова агресивна. Може да снася до 30 яйца на година, което означава, че за целия си продуктивен живот може да отгледа 1200 поколения. Само че като споменаваме думата отгледа, не трябва да забравяме, че всъщност ролята на детегледачка при щраусите се изпълнява от мъжкия.


Малките са просто прекрасни. Приличат на пуйчета и имат много красива и интересна твърда перушина. Изключително любопитни са и се опитват да клъвнат всичко, което им попадне пред погледа. Пристрастени са към пръстени, обеци, гердани и димящи фасове.

Яйцето впечатлява от пръв поглед тези, които ежедневно се ползват от услугите единствено на кокошето яйце. Можем спокойно да кажем, че за нашите разбирания то е огромно. Достига до размери от 11х18 см. и тегло от 1400 гр. Освен това е и толкова твърдо, че се налага да бъде пробивано с бормашина. Има предимно жълтък и от него (в зависимост от готвача) могат да се получат 10-15 омлета с превъзходен вкус.

Качествата на щраусовото месо са оценени много отдавна. Най-характерното за него е почти пълната липса на мазнини, холестерол и калории, което го прави изключително търсено. Освен това е богато на протеини и желязо.

Кожата на щрауса се нарежда на първо място по здравина и веднага след тази на алигатора по търсене, когато става дума за чанти, обувки и др. скъпи кожени аксесоари. Перата се използват в модната индустрия, за украса и за изработката на познатите на всички четки за почистване на прах. Мазнината се използва за производство на лосиони, сапуни и др. Краката се използват в мебелното производство и др. Черупката на яйцето се използва в бижутерийната индустрия, за украса и др.
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Слънчевата светлина
« Отговор #8 -: Октомври 01, 2005, 23:48:32 pm »
Като източник на енергия, слънчевата светлина, пряко или косвено поддържа живота. Използвайки слънчевата енергия, растенията получават от атмосферата различни газове, чийто молекули свързват с молекулите на водата и образуват молекулите на захарите, които от своя страна се свързват с други и заедно с минералните вещества от почвата образуват витамини, мазнини и белтъци, както и други хранителни вещества необходими на човека и животните. По този чуден начин е създадена маслината, която дава маслиновото олио, което е много добро, защото точката му на кипене е над 100градуса и в него може да се пържи без да се получават вредните последствия от пърженото с обикновено олио на картофи, които ни дават много белтъчини, ябълката - много витамини и т.н. Чрез слънчевата светлина се поддържа и живота, а именно чрез фотосинтезата на зелените растения.
Слънчевата светлина представлява електромагнитни вълни с различна дължина. Можем да ги разделим на три основни групи:
1. Видими лъчи /40% от слънчевия спектър/, благодарение на които ние можем да виждаме и различаваме цветовете. Дъгата e едно чудно явление на видимите лъчи, които се пречупват по различен начин през дъждовните капчици и ние виждаме цветовете на слънчевия спектър /7 цвята/.
2. Ултравиолетови лъчи / 5%/. Те влияят на обмяната на веществата в човешкото тяло. Макар, че са малък процент, те са с много голямо значение за живота на земята. Това са лъчите, които провят загар по кожата.
3. Инфрачервени / топлинни/ лъчи /54%/. Това са лъчите, които топлят планетата. Без тях живота на Земята е немислим. Учените са установили, че Земята е разположена на такова разстояние от слънцето, което осигурява оптимални условия за живот. Ако беше само малко по-близо или по-далеко от слънцето, климатът на Земята щеше да бъде прекалено горещ, че да разтопи ледниците в Световния океан или толкова студен, че много растения щяха да загинат. Кой ли е поставил Земята на точно определеното й място, така че всички неща да са в съвършена хармония и единство - Псалом 33:6-9, Йов 38:18-41.
Значението на слънчевата светлина
Слънчевата светлина играе огромна роля в съхранението на здравето на човека и в лечението на много болести.
1. Действа пагубно на микроорганизмите: бактерии, вируси, гъби и плесени.
2. Добри са за лечение на туберкулоза, пневмония, ангина, проказа и други инфекциозни заболявания.
3. Намаляват отока в областта на ставите при подагра и артрит. Способстват за заздравяване на рани и язви на разширени вени.
4. Загарът прави кожата повече устойчива на инфекции, тъй като усилва антибактериалните й свойства. Загарът действа добре при исориязис /кожно заболяване, при което кожата започва да се лющи и става на ранички/.
5. Способстват за образуването на витамин Д в тялото. Той играе важна роля в обмяната на калция и желязото в организма. Дневната доза от витамин Д е 400 единици, които можем да набавим с 15минутна слънчева баня, за да съхраним костите и зъбите си здрави.
6. Способства за превръщането на холестерола в кортикостеронд / портизол/, който играе важна роля в обмяната на веществата и съответно снижава нивото на холестерола в кръвта. Това е много важно, защото холестеролът, който се набавя само от животинските продукти е главната причина за атеросклерозата и за други сърдечни заболявания, затлъстяване, инсулт и други.
7. Подобно на физическите упражнения/ които също снижават нивото на холестерола в кръвта/, слънчевата светлина укрепява сърдечния мускул, увеличава движението на кръвта и снижава честотата на пулса.
8. Помага да организма да се изчисти от тежки метали, отровни и замърсяващи вещества.
9. Подпомага инсулина да регулира разграждането на захарта в кръвта. Нивото на захарта в кръвта след няколко часово престояване на слънце се снижава - за диабитици.
10. Понижава кръвното налягане в хора, страдащи от хипертония /високо кръвно налягане/. При това систолното налягане / горната граница/ може да спадне с 40мм/Hg, а диасталичното /долната граница/ с 20 мм/Hg Този ефект може да се запази почти за цялата седмица. Но трябва да предпочитаме сутрешните часове да 10 часа и следобедните след 16-17 часа.
11. Усилва общото състояние на организма, като усилва способността на кръвта да пренася кислород в клетките.
12. Усилва активността на имунната система, като повишава количеството на белите кръвни телца и тяхната активност.
13. Регулира нивото на хормоните в организма.
Предупреждения
Както при използването на всяко друго лечебно средство, предозирането може да бъде опасно, също и много дългото стоене на слънце може да се окаже пагубно за здравето. Ключът за решението на проблема е в умереността. Дългото пребиваване на слънце може да повреди клетките на кожата, да причини много големи изгаряния. Заедно с това се повишава риска от поява на злокачествени заболявания /рак на кожата/.
Как да се защитим от вредното влияние на слънчевите лъчи /озоновата дупка в атмосферата е причина за вредни лъчи/ ?
1. Избягвайте честото и дълго стоене под преките лъчи на слънцето. Защитавайте кожата с дрехи с дълги и светли ръкави, както и главата.
2. Употребявайте храна с ниско съдържание на мазнини и пазете оптимално тегло. Така вие ще намалите риска от появата на рак на кожата.
3. Всеки месец разглеждайте тялото си в предвид на възможни изменения: поява на новообразувания, изменения на форми и размер на брадавици, бенки или петна. Ако забележите някакви изменения непременно се обърнете към лекар.
4. Не излизайте на слънце за загар половин до един час след хранене. Това може да се окаже отрицателно на храносмилането ви.
5. Загарът трябва да става постепенно. Хора със светла кожа трябва да започнат да приемат слънчеви бани за 1-2 минути в началото.
Пример: Чудно е как Бог е направил хората в различните райони на света. Негрите неслучайно са хора с много дебели устни, къдрава коса и тъмна кожа. На топлите места където живеят, това е от жизнено значение. Къдравата коса задържа въздух, който действа като въздушна преграда срещу топлината и ги предпазва то прегряване; тъмната кожа с високото си съдържание на веществото меланин също е предпазена от изгаряне от слънцето; дебелите устни спомагат за по-голямо потоотделяне и спадане на вътрешната температура на тялото /охлаждане/.
Сезонните разстройства
Слънчевата светлина повишава настроението и самочувствието. В съчетание с физическите упражнения тя играе важна роля в профилактиката и лечението на депресиите.
Когато слънчевата светлина попадне в очите, им въздейства и води до образуването в организма на “химическото вещество за настроение” - серотонин /серотин/. Серотинът дава на човека чувство за отпускане и спокойствие, снижава стреса и стабилизира настроението. Работа на пагубни смени, практиките зимни дни и тъмното мрачно небе - всичко това ни лишава от необходимата доза слънчева светлина. А от това следва понижаване в организма на нивото на серотина. При снижено ниво на серонин в хората могат да се развият симптоми на състояние, наречено сезонно ефективно разстройство. У жените това състояние възниква 6 пъти по-често, отколкото при мъжете.
Човек може да чувства безпокойство, раздразнение, постоянна сънливост, снижаване на нормалното полово влечение. Това са все симптоми за сезонно разстройство. Други единични случаи се проявяват с много голям /прекален/ апетит, силно желание за ядене на сладко и богати отрупани трапези. А излишните калории водят да увеличаване на теглото. Както употребата на алкохол, голямо количество храна, което съдържа захар, така също и строгите диети с рязко ограничение на употребата на храна и гладуването снижават образуването на серонина.
Сезонното разстройство е лечимо. Едно от средствата е лечение със светлина. За предпочитане е пълният спектър на слънчевата светлина. Ежедневно излизайте на слънце : ранното утро е най-подходящо за разходка. Старайте се да намерите осветени от слънце места. Спете не повече от 7 часа на денонощие и увеличете употребата на хляб, каши и картофи /съдържа въглехидрати/. Избягвайте алкохола.
Депресията
Това е болестта №1 в света. Програмата New Start - ново начало-се нарича още и 8 доктора, всеки от който трябва да се използва: правилна диета и правилен режим на хранене.
· много вода /мозъкът е 98% вода/
· упражнения
· да се излагаме на голяма количество слънчева светлина
· да избягваме алкохола, цигарите и кофеина
· правилно дишане и ходене
· редовен сън
· религия - християнство
Хората с наднормено тегло обикновено са депресирани. Употребата на различни видове лекарства също може да доведе до депресия. Билковите чайове от жълт кантарион помагат:
1-2 лъжици жълт кантарион на 250гр. чаша. Но не трябва да се прекалява и с него, защото той е също лекарство и при дълга употреба пречи за резорбцията на желязото в организма.
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Тъкани
« Отговор #9 -: Октомври 01, 2005, 23:50:05 pm »
При многоклетъчните организми клетките се специализират, за да изпълняват определени функции. Клетките с подобна структура и функция се обособяват в групи. Тези групи заедно с междуклетъчното пространство образуват тъкани. Съществуват четири основни вида тъкани - епителна, съединителна, мускулна и нервна.
І. Епителна тъкан - клетките са плътно прилепнали една до друга с малко междуклетъчно пространство. Епитела е два вида покривен и жлезист.
1.Покривен - външния слой на кожата постила гръдната кухина, коремната кухина кухините на храносмилателната, дихателната и отделителна система. Покрива кръвоносните съдове. Основна функция на покривния епител е защитна, следвани от всмукателна при червата и отделителна при бъбреците.
2.Жлезист - клетките са приспособени да произвеждат и отделят секрети наречени хормони. Тези клетки изграждат жлезите. Жлезите са външна секреция и вътрешна секреция. Едните изливат секретите си направо в кухините на органите, а другите в кръвта и тя ги разнася.
ІІ. Съединителна тъкан - изградена е от разнородни клетки и изобилно междуклетъчно вещество. Тази тъкан свързва останалите тъкани при формирането на органите. Съединителната тъкан се разделя на два основни типа.
1.Със защитна и изхранваща функция
2.С опорна функция.
Съединителната тъкан със защитна и изхранваща функция бива:
· рехава влакнеста обвива подкожието, кръвоносните съдове, нервите.
· мастна - подкожието, бъбреците
· мрежеста - кръвотворните органи - далак, костен мозък
Основна функция на съединителната тъкан е депо за вода, соли, гликоза, топлоизолатор е и защитник от болестотворни организми. Съединителната тъкан с опорна функция се намира в органите на опорно-двигателната система. Тя бива:
· плътна влакнеста - сухожилия, обвивка на мускули, капсули на стави.
· хрущялна - ставите, ушна мида, нос, гръклян
· костна - изгражда костите. Клетките са подредени в концентрични кръгове изпълнени с междуклетъчно вещество. В най-вътрешния цилиндър минава малък кръвоносен съд, който изхранва клетките на тъканта.
Към съединителната тъкан можем да отнесем и кръвта.
ІІІ. Мускулна тъкан - осигурява предвиждането на организма. Изградена е от клетки притежаващи две основни свойства възбуди мост и съкратимост. Различаваме няколко вида мускулна тъкан.
1. Напречно набраздена - състои се то огромни клетки на дължина достигат от 1см до 12см. В цитоплазмата им са разположени миофибрилите - белтъчни влакна изградени от тъмни и светли участъци. Те придават свойството на мускулното влакно да се съкращава. Този вид тъкан изгражда скелетните мускули, съкращава се волево, командва се от главния мозък.
2. Сърдечна мускулна тъкан - тя е напречно набраздена, но клетките са по-малки. Съкращава се не волево, ритмично. Импулсите се зараждат в самата ней, а се регулират от вегетативната нервна система.
3. Гладка мускулна тъкан - клетките са едноядрени, дълги 0,1мм и не са напречно набраздени. Изгражда стените на вътрешните органи - стомах, черва, пикочен мехур и др. и стените на кръвоносните съдове. Съкращава се неволево, регулира се от вегетативната нервна система.
ІV. Нервна тъкан - изгражда органите на централната нервна система - главен и гръбначен мозък и на периферната нервна система - нервите и нервните възли.
Нервната тъкан се състои от неврони и помощни клетки-невроглия.
Неврона има две функции - възбудимост и проводимост.
Устройството на неврона се различава от останалите клетки. Той притежава характерните за всяка клетка органели, но и съществено се отличава. Формата му е звездовидна с няколко израстъка. Единият винаги е много по-дълъг и 9се нарича АКСОН. Той провежда импулсите от тялото на неврона навън. Останалите израстъци се наричат дендрити. Те провеждат импулсите обратно отвън към клетката. Дължината на дендритите е рядко на д 1мм, докато аксоните достигат и над 1м. Всеки аксон завършва със специални окончания пригодени да се залавят за дендритите на друга клетка. Връзката помежду им се осъществява с помощта на специално вещество - медиатор. Тялото на неврона и дендритите са покрити само с клетъчна обвивка, а аксона е покрит с миелинова обвивка. Тялото на неврона и дендритите образуват сивото мозъчно вещество, а аксоните - бялото мозъчно вещество.
НЕРВНА СИСТЕМА
Нервната система осигурява единството във функцията на всички клетки, тъкани, органи и системи на човешкия организъм. Също така осъществява връзката на човешкия организъм с околната среда.
При човека нервната система бива:
· централна - обхваща главния и гръбначния мозък
· периферна - обединява нервите и нервните възли
· соматична - възприема сигналите от заобикалящата ни среда и контролира волевите движения
вегетативна - регулира вътрешните органи
Нервната система основно се проявява чрез рефлексите. Пътя за осъществяване на рефлекса се нарича рефлексна дъга. Реакциите са придобити и вродени
ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК
Намира се в канала на гръбначния стълб. Дълъг е около 45см. И дебел около 1см. Горния му край преминава в продълговатия мозък, а долния изтънява и завършва при 2поясен прешлен. Гръбначния мозък има три обвивки
· външна - твърда съединителна тъкан
· средна - нежна и прозрачна
· вътрешна - мека, лежи върху самия мозък. Богата е на кръвоносни съдове.
Пространството между тези обвивки е запълнено с течност, която омекотява ударите.
Гръбначния мозък е изграден от сиво мозъчно вещество във вътрешността си и бяло от външната страна. При напречен разрез наподобява пеперуда. От двете страни на гръбначния мозък излизат 31 двойки гръбначномозъчни нерви. Всеки нерв започва с две коренчета - предно и задно. Задното коренче е образувано от сетивни нервни влакна, носещи информация от тялото към гръбначния мозък. Предните коренчета се образуват от двигателните нервни влакна носещи информация от мозъка към тялото. Двете коренчета се сливат и образуват гръбначно-мозъчния нерв. Ако се прережат задните коренчета, тази част на тялото, с която се свързани те, губи чувствителността си , но запазва движенията. Ако се прережат предните коренчета, тази част остава неподвижна, но чувствителна.
Функциите на гръбначния мозък са:
1. Проводна - свръзка с главния мозък и тялото
2. Рефлексна - в него се осъществяват по-голяма чест от рефлексите.
3. Вегетативна - регулира процеси извън волята - потна секреция, тонуса на гладката мускулатура, изпразване на пикочния мехур, на дебелото черво, контракциите при раждане и много още други.
ГЛАВЕН МОЗЪК
Намира се в черепната кутия. Средно тежи 1350гр за мъжете и 1250гр за жените. Тази разлика се получава от по-развитата мускулатура при мъжете. Главният мозък е окончателно оформен около 20години. Характерно за мозъка е, че човек се ражда с определен брой неврони и ти още при раждането изгубват способността да се делят. Нарастването на мозъка се дължи на доразвиването на нервните клетки и най-вече на миелиновата обвивка. Разликите в масата на мозъка не са мерило за умствените способности. Главния мозък е обвит с три обвивки, както и гръбначния мозък. Първият се разделя на няколко части.
1. Мозъчен ствол - включва продълговат мозък, мост, среден мозък.
2. Малък мозък
3. Междинен мозък
4. Краен мозък
МОЗЪЧЕН СТВОЛ
1. Продълговат мозък - пресечен конус с разширението нагоре. Контролира жизнено важни функции - сърдечна дейност, дишане, храносмилане. Най-малкото нарастване води до смърт. Още тук се намират ядрата на някои рефлекси, като кихане, кашляне, бозаене, слюнкоотделяне.
2. Мостът - намира се над продълговатия мозък. Наподобява сложно кръстовище на автомагистрали.
Тук се намират ядрата за допир, натиск, температура, болка в главата.
3. Среден мозък - намира се над моста. Състои се от междинна част, четирихълмие и мозъчни крачета.
Мозъчните крачета са връзка с кората.
Междинната част - регулира движенията на тялото, очите, мускулния тонус
Четирихълмието - центровете на зрението и слуха.
4. Междинен мозък - Намира са над и пред средния мозък, скрит в полукълбата на крайния мозък. Състои се от два хълма и подхълмие.
Хълмовете - съчетават информацията - зрителна, слухова, вкусова, обонятелна и т.н.
Подхълмието - регулира вегетативните процеси в организма. Тежи само 4гр., но регулира жизнените процеси като: обмяна на водата, въглехидратите, мазнините, кръвното налягане, съня, телесната температура. Участва в контрола на поведението - апетит, страх, ужас, радост, половите инстинкти. Подхълмието е и жлеза с вътрешна секреция - произвежда хормони, които се стичат и складират в химофизата. Н една част от хормоните влизат в кръвта и стимулират хипофизата да произвежда собствените си хормони. Подхълмието е известно като хипоталамус.
5. Малък мозък - намира се над моста и продълговатия мозък. Състои се от междинна част - червей и полукълба. Свързан е с двигателния апарат - запазване на равновесието, положението в пространството и координация на движението. Регулира съкращението на мускулите и регулира тонуса им.
КРАЕН МОЗЪК
Най-силно развит - покрива всички останали дялове. Състои се от две полукълба свързани с дебела връзка - бяло вещество - мазолесто тяло. Полукълбата се състоят от сиво вещество - кора и бяло вещество, което се намира под кората. Има много ядра разположени в основата на мозъка и в долната повърхност на полукълбата се намира обонятелен мозък.
Мозъчната кора е силно нагъната - гънките увеличават повърхността й, която достига до 2200 - 2600см2 Всяко полукълбо се разделя на четири основни дяла - челен, теменен, тилен, слепоочен. Невроните в кората са около 10милиарда. Мозъчната кора е орган на висша нервна дейност. Цялата съзнателна дейност на човека е скрита в двете полукълба на кората. Кората е разделена на зони.
Двигателна зона - дясна половина регулира лявата част на тялото и обратно. Дължи се на прекръстосване на пътищата.
Зона на човешката реч - лявото полукълбо.
Зона за кожно-мускулна сетивност - допир, болка, натиск от срещуположната половина на тялото.
Зрителна зона
Слухова зона
Обонятелна зона, вкусова зона
Зона на равновесие
Главният мозък е един от най-кръвоснобдените органи. Той е чувствителен към липсата на кислород.
Главният мозък е предпазен от сътресения чрез четири “водни възглавници” - четири кухини изпълнени с течност.
От главния мозък излизат 12двойки черепномозъчни нерви.
Вегетативна нервна система
Основната й функция е да регулира вътрешните органи и да поддържа равновесието в тялото, да участва в реакциите на поведението.
Изградена е от ядра в главния и гръбначния мозък и периферни нерви.
Процесите регулирани от вегетативната нервна система не се поддават на волята.
Тя има два дяла - симпатиков и парасимпатиков. Те са с противоположен ефект върху органите.
Ендокринна система
Единството и съгласуваността на жизнените функции се постига благодарение на два механизма - нервен и хуморален. За нервната регулация говорихме. Хуморалната се осъществява от ендокринната система. Органите на ендокринната система са жлезите, а веществата произведени от тях са хормоните. Повечето хормони днес са изучени и се синтезират изкуствено. Когато жлезите образуват повече хормони от нужното, говорим за хиперфункция, когато количеството е по-малко - за хипофункция. Ендокринните жлези в тялото са: хипофиза, щитовидна, надбъбречни, околощитовидни, полови, задстомашна жлеза.
Хипофизата
Намира се под междинния мозък. Голяма е колкото грахово зърно. Има два дяла - преден и заден. Хипофизата заема централно място в ендокринната регулация. Тя е връзката с междинния мозък и регулира дейността на останалите жлези. Предния дял образува шест важни хормона. Най-важен от тях е хормона на разтежа. Хипофункцията води до изоставане в растежа, а хиперфункцията до гигантизъм. Това се получава ако аномалията настъпи в детска възраст. При възрастните хиперфункцията довежда до болестта акромегамея - нарастват крайните части - ръце, крака, език, нос. Други хормони регулират лактацията при кърмачките, кафявия пигмент на кожата, черния дроб, сърцето, мускулите и останалите жлези. Задния дял - склад за хормоните на междинния мозък. Единият хормон е антидиуретичния, другият е окситоилен и контролира раждането.
Щитовидна жлеза
Намира се под щитовидния хрущял и има формата на щит. Тежи около 50гр. и има два дяла. Произвежда два хормона с почти еднакво действие, съдържащо йод. Тироксин - стимулира обмяната на веществата, регулира телесната температура и растежа. Влияе върху умственото развитие. Хиперфункцията - води до базедова болест - увеличава се жлезата, изпъкват очите, пулса се учестява, нервна възбудимост. Хипофункцията - ако е в детска възраст - кретенизъм - изоставане в растежа и умственото развитие. Хипофункцията при възрастни води до мекседем - забавят се обмяната на веществата, кожата става суха, пада кръвното налягане, появяват се отоци по кожата. Ако липсва йод - се получава ендемична гуша. Няма смущение във функциите, а само е уголемена жлезата.
Околощитовидни жлези
Четири малки телца разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза. Приличат на оризово зърно. Хормона им регулира обмяната на калциевите и фосфорни соли. Хиперфункцията - извлича Са и Р от костите и те стават чупливи. Намалява възбудимостта на мускулните клетки. Хипофункцията - развива болестта тетания - гърчове по цялото тяло или отделни части, тъй като мускулните клетки са превъзбудени. Отстраняването на околощитовидните жлези води до смърт.
Надбъбречни жлези
Триъгълни шапки на горната част на бъбреците. Състоят се от сърцевина и корова част. Сърцевината - произвежда адреналин и норадреналин - регулират кръвното, червата, обмяната на веществата, превръщат гликогена в гликоза. При стрес те увеличават секрецията си. Коровата част - отделя хормони регулиращи обмяната на въглехидратите, белтъците, солите, половите функции и имунната защита. Надбъбречните жлези приспособяват организма в състояние на тревога и напрежение.
Задстомашна жлеза
Големината и достига 15-22см. Прилича на тристенна призма. Тя е жлеза с вътрешна и външна секреция. Външната й секреция се състои в отделянето на ензими участващи в храносмилането. Вътрешната секреция се състои в това, че отделя хормоните инсулин и гликоген. Инсулина помага обмяната на въглехидратите - превръща гликозата в гликоген. Гликогена има обратната функция - разгражда гликогена да гликоза. Хипофункцията води до захарен диабет.
Полови жлези
Те са също жлези с външна и вътрешна секреция. При мъжете те са семенниците, а при жените - яйчниците. Мъжкият хормон се нарича тестостерон - регулира формирането на вторичните полови белези. Хипофункцията води до евнухоидизъм, висок ръст и недоразвити полови белези. Женските хормони - регулират вторичните полови белези. Контролират цикличните промени - менструация и овулация.
Опорно-двигателна система
В състава на опорно двигателната система влизат костите, свързани в скелет и мускулите. Скелетът е пасивната част на опорно-двигателната система, а мускулите-активната. Те заедно осигуряват преместването на тялото в пространството. Някои кости имат и допълнителна функция - защитна. Образуват кухини, в които са разположени важни органи - мозък, гръбначен мозък, сърцето, белите дробове. Костите са изградени от костна тъкан, хрущялна, влакнеста, мрежеста, съединителна. В междуклетъчното пространство се намират вещества, които придават определени свойства на костите. Минералните соли ги правят твърди, а органичните вещества - еластични. Когато се роди детето - преобладават органичните вещества. Затова децата са с еластични и меки кости. С времето количеството на органичните вещества намалява, а се увеличават минералните соли - костите стават чупливи и твърди. Костната тъкан е изградена от плътно и гъбесто вещество. Те придават издръжливост и здравина на костите. Съществува закономерност при подреждането на плътното и гъбестото вещество в зависимост от натоварването на коста. Спазва се принципа : Най-голяма издръжливост при изразходване на най-малко количество костно вещество. Относително голяма лекота съчетана със значителна здравина. Коста отвън е покрита с подкостница. Тя е богато кръвоснабдена - така изхранва коста.
Скелетът на човека е изкраден от 206 кости. Разделят се на три основни вида.
1. Дълги кости - те осигуряват бързи движения с голям размах. Наподобяват лостове. Дългите кости са изградени от тяло и два края. Тялото е изградено от плътно костно вещество в средата на което има канал. При новородените е изпълнен с червен костен мозък - произвежда кръв. С нарастване на организма преминава в жълт костен мозък и изгубва кръвотворната функция. Тялото прилича на цилиндър, а краищата са удебелени и са изградени от гъбесто вещество. Една част от тях е покрита с хрущял образуващ става.
2. Къси кости - изграждат гръбначния стълб, китката и ходилото. Осигуряват здравина, подвижност и гъвкавост.
3. Плоски кости - черепния покрив, гръдна кост, ребра, лопатка, горна част на тазовата кост. Те образуват кухини, където се поместват важни органи.
Късите и плоски кости са изградени от два слоя плътно костно вещество, между които се намира гъбесто костно вещество с червен костен мозък произвеждащ кръв. Костите нарастват благодарение на хрущялната тъкан на дължина, на дебелина нарастват чрез надкостницата.
Свързване на костите.
Костите могат да бъдат свързани неподвижно, полуподвижно, подвижно.
Неподвижно - черепа и двете тазови кости - свързват се чрез специален шев - костите влизат една в друга или чрез срастване. Полуподвижно - възможно е слабо разместване на костите една спрямо друга. Подвижно - осъществява се чрез ставите. Ставата е изградена от ставни повърхности, ставна капсула, ставни връзки. Ставните повърхности са гладки покрити с хрущял, вдлъбнати или изпъкнали. Ставната капсула затваря хермически ставната кухина, изпълнена е със специална течност улесняваща триенето. Ставните връзки са всъщност плътна влакнеста съединителна тъкан, които подсилват ставната капсула, като свързват двете кости.
Кости на главата
Мозъчен череп - 4единични и 2двойки кости. Всички тези кости ограждат черепно-мозъчната кухина. Отдолу тя е ограничена от черепна основа, а отгоре от черепен покрив.
Клиновидната кост е разположена в средата на черепната основа. В черепната основа има отвор чрез който се свързват продълговатия мозък и гръбначния мозък. Решетъчната кост разделя двете очни кухини и е горната част на косната кухина.
Челната кост образува предния свод на черепа, тилната кост образува задния свод на черепа. Двойките кости - теменни и слепоочни затварят черепната кухина отгоре и встрани.
Лицев череп - двойните кости са горночелюстни, носни, ябълчни, небцови, единичните кости - долночелюсна, реалник подезичник.
От всички тях подвижна е само долночелюстната.
Кости на туловището /гръбначен стълб и гръден кош/
Гръбначен стълб
Състои се от 24 прешлен - шийни, гръдни и поясни, кръстна кост - срастнали 5 кръсти прешлена, опашна кост 3-4 недоразвити опашни прешлена. Прешлените са така устроени, че ограждат кухината. Разположени един над друг прешлените образуват канал, в който се намира гръбначния мозък. Прешлените се свързват с хрущялни дискове, стави и връзки. Хрущялните дискове са ресори поемат натоварването, което променя дебелината им. Най-малки са шийните прешлени. Първият шиен прешлен се нарима атлас. Наподобява пръстен с две елипсовидни ставни повърхности, където се поместват два израстъка на тилната кост. Вторият прешлен се нарича аксис. Със специален зъбовиден израстък той се свързва с атласа. Първата връзка между атлас и тилната кост осигурява движението на главата нагоре и надолу. Втората връзка между атлас и аксис осигурява движението встрани.
Гръдните прешлени са по-малко подвижни. Правят устойчив гръдния кош и са опора на горните крайници.
Поясните прешлени - най-големи и най-подвижно свързани. Тялото може да бъде гъвкаво.
Кръстната кост има триъгълна форма и се свързва с тазовите кости.
Опашната кост е недоразвита.
Гръден кош
Изграден е от гръдните прешлени, гръдна кост и 12двойки ребра. Гръдната кост е разположена отпред - прилича на удължена плоча. Ребрата приличат на тесни извити пластинки чиито пред0ен край преминава в хрущял. С единия си край реброто е свързано подвижно за гръден прешлен, а с други неподвижно за гръдната кост. Последните две двойки са плаващи не се свързват с гръдната кост. Мястото на свързване за гръбначния стълб е по-високо от това на гръдната кост. Така гръдния кош се повдига при дишане.
Кости и стави на горния крайник.
Скелетът на горния крайник е изграден от рамен3ен пояс и свободен горен крайник.
Раменния пояс включва ключицата и лопотката. Ключицата е дълга кост като разтегнато S заловена е отпред з гръдната кост, а отзад за лопотката. Тя има триъгълна форма. На нея се намира ямката на раменната став. За лопатката се захваща много мускули.
Свободния горен крайник се състои от мишница, предмишница, китка и ръка.
Мишница - образува се от раменна кост, която с лопатката образуват една много подвижна става - раменна става.
Предмишница - включва две кости - лъчева и лакътна кост. Раменната кост се свързва с костите на предмишницата чрез лакътна става. Тя е по-ограничена в движенията. Лъчевата кост в долния край е захваната към палеца, а лакътната към малкия пръст.
Китка - състои се от 8 къси малки кости наредени по 4 в две редици.
Първата редица се свързват с лъчевата кости и й образуват лъчево-киткова става, а втората редица се свързва с костите на дланта.
Ръка - състои се от 5предкиткови кости и 14кости на пръстите - 2за палеца и 3 за останалите.
Палеца само при човека се противопоставя на останалите.
Долен крайник
Изградена е от пояс и свободен долен крайник.
Пояс - нарича се таз - състои се от две тазави кости - кръстната и опашната кост. От задната страна тазовите кости се залавят за гръбначния стълб със полуподвижвна косно-тазова става, отпред са свързани с плочка влакнест хрущял. Таза е опора за тялото и гръбначния стълб, място за залавяне на много мускули. От двете страни на тазовите кости се намират ямките за тазобедрената става.
Свободен долен крайник - включва бедро, подбедрица, ходило, бедро - бедрена кост - най-дългата и здрава кост в горната си част образува тазобедрената става - здрава става с по-ограничени движения от раменната подбедрица - две кости - голям пищял и малък пищял. Последния е свързан неподвижно, а големият - в горния край образува коленната става. Характерно за тази става е, че се може да се разгъва повече от 1800 - специални ставни връзки ограничават движението. В долния край големия пищял и малкия се свързват с ходилото.
Ходилото - 7 задноходилни кости, 5 предноходилни кости, 2 кости на палеца и по 3 кости за останалите образуват ходилото.
Първата задноходилна кост са свързва с двата хрущяла в глезената става. Костите на ходилото са така свързани, че образуват свод. Тежестта на тялото пада върху три точки - пета - основа на първия и петия пръст. Сводът осигурява пружиниране при ходене, бягане, скачане.
Скелетни мускули
При човека са над 500. Те са активната част на опорно-двигателната система.
Мускулите имат разнообразна форма и размери в зависимост от функцията им. Дългите са разположени по крайниците, а плоските в туловището. Мускулът се състои от - тяло, сухожилия, фасция. Тяло - активната част. Изградено е от мускулни влакна, кръвоносни съдове и нервни окончания. Сухожилие - съставено е от плътна съединителна тъкан. Обикновено едно сухожилие се свързва с една кост, друго сухожилие с друга кост. Всяка глава на мускулното тяло си има отделни сухожилия. Фасция - обвивка от съединителна тъкан. Може да обвива мускула, група от мускули и цялата мускулатура на дадена част.
Мускули на главата
Биват два вида - мимически и дъвкателни.
Мимическите - единият им край е закрепен за кост, а другия вплетен в кожата. Те променят израза на лицето.
Дъвкателните - 4двойки. Започват от различни части на черепа и се залавят за долната челюст. Така я придвижват. Мимическите и дъвкателните мускули участват и в речта.
Мускули на шията
Те са многобройни. Наклоняват и въртят главата. Движат гръкляна и смъкват долната челюст.
Мускули на туловището
Биват гръдни, гръбни и коремни
Гръдни - движат раменния пояс, мишницата и извършват дихателните движения. Разделят се на голям гръден мускул, междуребрени мускули, диафрагма.
Гръбни - държат изправен гръбначния стълб и участват в движенията на раменния пояс. Биват мускулни изправящи туловището - най-здрави и силни, трапецовидния мускул, широк гръбен мускул.
Мускули на корема.
Те са широки и плоски - движат туловището напред и го завъртат по надлъжната му ос. Участват в нормалното положение на органите в коремната кухина.
Мускули на горния крайник.
Делтовиден мускул - отвежда горния крайник в раменната става. Двуглав мишничен - сгъва лакътната става.
Триглав мишничен - разгъва лакътната става.
Мускули на ръката - осъществяват фините движения на пръстите.
Мускули на долния крайник.
Тези мускули поемат тежестта на цялото тяло. Те са едри и силни.
Седалищни мускули - осигуряват изправен стоеж и разгъват тазобедрената става.
Четириглав мускул - разчупва подбедричната в коленната става
Мускули, които привеждат тазобедрената става
Мускули, които сгъват коленната става
Триглав мускул на прасеца - чрез ахилесовото сухожилие се залавя за каста на петата. Той сгъва ходилото и глезената става.
Мускули на ходилото.
Поддържат свода на ходилото и сгъват и разгъват пръстите.
Основни свойства на мускулите са: възбудимост и съкратимост. При възбуда мускула преминава от спокойно, във възбудено състояние. Предимно възбудата се предава по химичен път - завършва с торбичка, в която има химично вещество - ацетилхолин. При нервен импулс, ацетилхолина се излива и предизвиква възбуда на мускула. Това става за 5-10хилядни от секундата. Мускула може да се възбуди и от механични дразнения.
Съкратимостта - способност на мускулите да скъсяват дължината си и така преместват костите. Мускулите извършват определена работа. Големината на мускулната сила зависи от броя на мускулните влакна и от подреждането им. В спокойно състояние в мускулите се поддържа едно леко напрежение наречено мускулен тонус. Той не изчезва никога. Умората е състояние, при което мускула не може да се съкращава и да извършва работа. Тя изчезва след почивка. Умората настъпва в следствие изчерпване на енергийните запаси и на натрупани странични продукти от работата - млечна киселина. Ритмично натоварваният мускул работи по-ефективно и се уморява по-бавно.
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Водата и здравето
« Отговор #10 -: Октомври 01, 2005, 23:51:14 pm »
НАПИТКИТЕ
Водата е необикновено вещество, което се среща в три агрегатни състояния и проявява съвсем различни свойства. Тя се среща навсякъде. 3/4 от земната повърхност е покрита с вода. В организма водата постъпва с храната и питиетата. Използва се за поддържане на личната хигиена, а също така и от растенията и животните.
Функции на водата:
Тя се използва за протичането на всички функции в организма. Утолява жаждата и помага за регулиране на температурата на тялото чрез отделянето на пот. Чрез водата в клетката постъпват хранителни вещества и се отделя и измила шлаката. Тя е важен компонент на кръвта и без нея не може да се осъществи нито един процес в организма. Намира се също и костите - 22% от теглото им е вода. Мускулите са от 75% вода. Мозъкът и неговите милиарди клетки съдържат 70-85% вода. Водата помага за нормалното протичане на дейността на мозъка и помага да се избегнат депресиите и раздразнителноста.
Колко вода на ден е необходима на организма?
Водата съставлява 2 / 3 от теглото на възрастния човек. Това е около 40-50литра. Изчислена е, че за 75 години живот, човек изпива около 75700литра вода- За един ден организмът на човека отделя около 2-3литра, заедно с потта, издишваният въздух /като пара/ и урината. Както споменахме, известна част от водата необходима за организма се набавя с храната, но за пълното възстановяване на всички водни нужди и за ефективната работа на организма е необходимо и човек да пие вода. Всеки ден е необходимо да се пие от 1,5 до 2литра вода. Повече вода трябва да се пие в горещите дни, при физически упражнения и тежка работа.
Как става отделянето на водата от организма?
Най-честата причина за обезводняването на организма се явява небрежността и лошият навик да не се употребява през деня достатъчно количество вода. Повишеното потоотделяне, болестите съпроводени с висока температура и кръвотеченията, бързо могат да доведат до обезводняване на организма /сериозно обезводняване/. Най-силен риск има за малките деца, особено бебенцата, тъй като в тях обмяната на веществата става по-бързо и имат по-голяма относителна повърхност на кожата, която е богато кръвоснабдена. Това е така и защото те не могат да кажат кога се нуждаят от вода. При възрастните хора чувството за жажда се притъпява и се снижава ефективността на работата на клетките по задържането на вода в организма.
· При изгубване на 2% вода човек изгубва апетита, силата си, яснотата на мислите и разсъжденията си.
· При изгубване на 5% вода, кожата става много суха, появява се раздразнителност, сптливост, повишена уморяемост и в някои случаи отсъствие на яснота на мислите.
· При още по-голяма загуба на вода може да се появи главоболие, шум в ушите, неувереност на движенията, обърканост на речта. Всички тия явления могат да доведат до смърт.
Сигнали на организма, които предупреждават за недостатъчното постъпване на вода в организма:
1. Запекът.
Нарушаването на работата на червата, често се явява един от първите признаци за недостатъчно количество на вода в организма. В началния стадий на обезводняването другите системи на тялото страдат не толкова силно, защото набавят вода чрез червата и обмяната на кръвта в тях.
Какво да правят хората, които страдат от запек?
Те използват слабителни средства, които заставят другите системи да изпомпват вода към червата. Други прилагат клизми т.с. механично изчистване на червата. Но нито слабителните средства, нито клизмите са решение на проблема. Решението е: да се използва достатъчно количество вода, извършвайки необходимият минимум от физически натоварвания и употребявайки в храната си растителни продукти като плодови и зеленчуци.
2. Цветът и мирисът на урината.
Друг признак е тъмно - жълтата урина със силна миризма. Цяла вечер през нощта не сме пили вода на сутринта тя е най-тъмна. Затова сутрин н преди закуска, трябва да изпиваме по една две чаши вода, за да “окъпем” бъбреците и да разредим урината. С времето тази тъмна урина може да доведе до образуване на камъни, инфекции на пикочните пътища и болки при уриниране /особено характерен за възрастните хора/.
3. Сухота в устата.
Сухотата в устата се предизвиква от понижена активност на слюнчестата жлеза, която пък се обуславя от недостатъчното постъпване на вода в организма. Ако човек пие достатъчно вода между храненията, това ще доведе до достатъчно постъпване на вода към слюнчестите жлези. Това премахва неприятната сухота в устата и намалява желанието да се пие вода по време на хранене, което е много вредно.
4. Умора или забавяне на мисловната дейност:
Без достатъчно вода не може да работи нито една клетка на организма и особено мозъка. Умората се предизвиква от “замърсяване” на кръвта, причинено от факта, че в организма се отделят големи количества шлака, които не могат да бъдат измити без достатъчно количество вода.
5. Жаждата не е надежден признак за недостиг на вода в организма:
Чувството на жаждата може да бъде свързано с привичките за пиене на вода. Много хора пият кафе, чай и газирани напитки, вместо вода. Ако вие искате да имате добро здраве не следва де се ориентирате към такъв начин на живот. Привичката за пиене на вода трябва да се развива, както всички останали полезни навици и тогава ще имаме желание да пием вода, а не нещо друго.
6. Често чувството за жажда неправилно се възприема като чувство на глад.
Когато внезапно почувствате пристъп на глад, вместо да ядете, изпийте една или две чаши вода. Това ще подпомогне желанието ви за намаляване на теглото ви.
Кога е най-добре да пием вода?
Горепосочените признаци говорят, за това, че трябва да се пие повече вода /ако притежавате някои от тях/. Но колко и кога да пием вода?
Първо: Още на сутринта. Още като станем от леглото е необходимо да изпием две чаши вода, за да заместим загубата на вода през нощта. Хладната /не студена/ вода, бързо разрежда кръвта. Това стимулира работата на червата, бъбреците и води до добра секреция на стомашните сокове по време на закуска. Този навик води до добра функция на целия организъм.
Горещото кафе или чай, което много хора обичат да консумират сутрин, може да се зачести с чаша гореща вода. Водата е разтворител, а кафето и чая не са добри разтворители, защото в тях има разтворени и други вещества.
Второ: По време на хранене не трябва да се пие вода. Млякото се явява изключение т.е. в стомаха то придобива полутвърда консистенция. Водата и другите напитки /сокове/ разреждат стомашните сокове и забавят храносмилането.
Трето: Сутрин, през деня и вечерта /по-рано/ .Един до два часа след хранене организмът е готов да приеме още две чаши вода. Старайте се да пиете вода до 20минути преди хранене, за да избегнете прекомерното количество вода в стомаха.
Как да привикнем да пием достатъчно количество вода?
1. Съставяйте си карта-отчет за ежедневно изпитата вода от вас.
2. Сутрин напълнете 2л. Бутилка с вода и пийте от нея през целия ден. Не се притеснявайте, че така ще претоварите бъбреците си. Напротив, водата ще им помогне по-добре да изпълняват позивите за уриниране. Скоро организма ще се адаптира и вие ще се почувствате по-здрави и енергични.
Дневната потребност от вода може да се изчисли по тази формула:
Количество необходима вода в чаши = Идеално тегло/12
Пример: Човек с тегло 70кг., трябва да изпие 6,6чаши вода на ден (70/12 = 6,6 чаши). Това е минималното количество вода, което трябва да изпие човек с това тегло.
Ароматизираните напитки - сокове, газирана вода и напитки.
Защо не трябва да заместваме пиенето на вода с пиенето на тези напитки? С какво те не са по-добри?
1. Те съдържат 120-180 калории, които се дължат на захарите в тях, а не на витамини и микроелементи. Такова количество калории съответства на 10-15% дневна норма за употреба на калории от деца и жени.
2. Съдържащите се в тях захари, води до допълнителна жажда от вода. В този случай съдържащата се в напитките вода се използва от организма за усвояване на тези захариди.
3. Тези напитки повишават кръвната захар. Допълнителните захари водят до увеличаване на теглото и мастните наслагвания. За да се нормализира кръвната захар, организма изпраща в кръвта допълнително количество инсулин. Това води до слабост, умора и чувство за глад.
4. Напитките съдържат различни вкусови добавки, оцветители, консерванти, които способстват за раздразняване на слизестата обвивка на стомаха. За да се попречи на това, са необходими още количества вода.
5. Деца , които често използват подсладени напитки, даже и при 100% плодов сок, са подложени на повишен риск от кариес на зъбите. Особено е вредно да се използват такива напитки в паузите между две храненета. Това е така, защото те отново задействат целия хранителен тракт.
6. Някои газирани напитки съдържат минерален фосфор. Постъпването в организма на много големи количества фосфор води до изчерпването на калция. Така костите постепенно стават чупливи и може да се развие остеопороза.
Какво да кажем за другите напитки?
Млякото - това е храна. Както споменахме по-горе в стомаха то става на полутвърдо вещество и се оприличава на другата храна. Млякото и алкохола повишава секрецията на солната киселина три пъти, а кафето и чая - два пъти. При някои хора това може да доведе до образуване на язва.
Фруктовия /плодов/ сок - също е храна. Трябва да се пият само по време на хранене, защото съдържат захар и други хранителни вещества.
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен Magic`Green`eyes

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2392
  • Пол: Жена
Re: Биология
« Отговор #11 -: Октомври 12, 2005, 09:32:18 am »
Tова Биология ли е [confused]
Ако можеше по някакъв начин до утре да ми се набия целия материал за 8 клас в главата нямаше да е зле... [confused]

Неактивен Lizi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3088
  • Пол: Жена
  • СлЪнЦеТо Ли ИзГрЯ иЛи Ти Се УсМиХнА?
Re: Биология
« Отговор #12 -: Декември 22, 2005, 16:01:46 pm »
VLADISLAVA браво!Много полезни материяли [a taka] [plqs plqs]
Когато този огън догори и пътеката не бъде довървяна,
тогава ти от мене си тръгни и не мисли за тежката ми рана.
Бъди с мен,когато пожелаеш,в любов отдавна спрях да се кълна.
За тебе клетвите какво са?Изпети песни,нежни думи и слова-не,те са истините на живота,но ти все не вярваш на това.
Повярвай ми аз също искам нежност,доброта,една прегръдка топла,вместо тежка рана!
В нощта помоли ме тихо аз при тебе да остана....


Неактивен VLADISLAVA

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 426
  • Пол: Жена
  • NeveR Be The SamE aGaIn
Re: Биология
« Отговор #13 -: Декември 24, 2005, 00:10:40 am »
VLADISLAVA браво!Много полезни материяли [a taka] [plqs plqs]
[namigG]
Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

Неактивен Moni4ka

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1363
  • Пол: Жена
  • JuSt SmILe :) :) :)
Re: Биология
« Отговор #14 -: Април 14, 2006, 19:36:04 pm »
 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]