Не си разбрал все още ти - слепец...
Животът пред очите ти изтича
и губиш ме - изтичащ между пръстите прашец,
на слепотата вятъра го разпиля с мечтите...
А искам още... Ненаситен глад
изгаря тялото, сърцето и душата...
И искам още... Пак и пак
крещя, разкъсвам се, а жаждата остава...
И в други търся пак утеха
и плача, и се моля днес за милост,
и страдам лудо в самота проклета,
сърцето умира, останах без сили...
Вали... Не, това са сълзите ми
боли там от ляво отворена рана,
навън е горещо, ала студена душата е,
обичам, но за мен обич няма...