Здравейте на всички. Моята история е следната: Преди около половин година се запознах с едно момче, в което се влюбих безумно, но той така и не го проумя това нещо. Няколко дена след като се запознахме, аз му разкрих чувствата си към него. Тогава стана по-лошо, защото до тогава бяхме само приятели. След това той ми каза, че не иска да има нищо общо с мен. Бях потресена! Мислих си, че това не е той и все си казвах, че това не е човека, който познавам. След няколко месеца явно той е почувствал самота и ме потърси, като ми каза, че иска да излезем на кафе. Излязохме и не знам какво му стана, но ми каза, че ме харесва и иска да е с мен. Аз го попитах дали е сигурен и той каза твърдо ДА, но дали е било така, един Господ знае. След това тръгнах с него, не отричам - прекарах най-хубавите си мигове от живота, но след 6 месеца връзка, един ден ние скъсахме. Защо ли? Естествено заради намесата на други хора. Всичко ми падна като гръм от ясно небе, бях още повече потресена след като скъсахме. Затези 6 месеца, малко или много, аз наистина можех да му кажа, че го обичам! Скъсахме, заради уж наши приятели, които супер много са комплексарствали за нас иса говорели зад гърба ни. Но аз не повярвах на нито една тяхна дума, тъи като мразя хорското мнение. Естествено, както вече се досещате, той повярва, за жалост. И така, от половин година, аз е спирам да мисля за него, че има някаква надежда пак да сме заедно, но кой знае! Всяка вечер се замислям дали аз съм била виновна за това или хората?
Пиши на КИРИЛИЦА, ако обичаш!