Вчера те срещнах, поднесе ми цвете -
май бе поредният празничен жест!...
Фрезии, фрезии... много букети,
дълго показвали твоята чест!...
Колко цветя аз получих - чаровни,
все тъй красиви и нежни слова...
Вехнеха те - като тебе лъжовни,
скланяха скоро виновна глава...
Фрезии, фрезии... колко получих?
Бяха безброй, че и още дори!...
Фрезия, фрезия... Май не научи,
че предпочитам аз роза с бодли!...
Роза обичам и рози поднасям.
Знам, че са може би скучни цветя,
само че моите - те са прекрасни -
защото дарявам ги с цяла душа!