Отново някаква Муза появи се
и седнах нещо да напиша...
За малко Поетът в мене прероди се
и как се чувствам, седнах с думи да опиша:
Последно СБОГОМ - не можах да ти кажа,
Бог "отведе те" изведнъж
и че те ОБИЧАМ - не можах, да ти покажа,
в душата ми заваля Ноемврийски дъжд.
Не можа ли Бог, поне за малко да те върне,
при мен, при нас, дори за кратко???
Да може силно да ни прегърнеш...
Знам...не може - колко жалко...
За такава Муза Ви говоря,
не от радост или щастие, а от тъга.
Ще натисна "Публикувай" и страницата ще затворя,
светлината ще угасне, ще настане тъмнина.
