Ще ти сваря от таз горчивина
горещата напитка на тъгата,
но няма да я пием... не сега,
когато есен разболява вън листата,
когато птиците си тръгват и вали,
когато иска ми се в шепи да те скрия
от всичко черно в тези луди дни -
завихрена спирала, зла магия.
Горчиви са лекарствата, нали?!
Но, Боже, как не искам да горчиме
когато ме целуваш призори
след нощ безсънна, малко преди зима.
Преди да дойде бялото небе -
жестоко и безлицо като бездна,
в която стиснала сърцето си в ръце
ще ми се иска да потъна, да изчезна.
