Близост - я го дирим това животно бе

[D`Eva]

crystal
Не мисля ,че е така ...това е близост от дистанция и тя е до възпитание . Ако децата в къщи са били поущрявани да гледат "далаверата" , "сметката" и ползата и имат изкривена ценностна система какво може да се очаква ? Атрофирането на семейството и липсата на уважение и нравственост в него е причината /не единствената , но главната/ за отчуждеността в обществото. Личността с главно Л днес е псевдоличност - други са критериите по които се "изгражда" ...чест,достойнство, доблест  са лишени от съдържание .Други са "героите" на нашето време.Но въпреки всичко все още има хора , които показват загриженост и човечност съвсем безкористно и те със сигурност не са от тези , които говорят и пишат красиви и възвишени думички и изявления .Дори не им личи ,че са такива и нямат нужда да парадират ...те просто го правят , за тях е естествено , така са възпитани.

[crystal]

Да, D`Eva, за много неща си права. И все пак не е хубаво да страдаме по загубеното, по ценностите на едно друго време, което уви (казвам и аз) вече е отминало :(.
Ясно е че са други качествата на личността, други да и героите, но ще ни е по-лесно ако заживеем с тези нови герои. Не казвам да се съгласим с тях и да станем като тях, а просто да ги приемем, и оттази начална точка да тръгнем да търсим нашето АЗ и своята собствена личност.
Семейството е първоизконно, нямада тръгна да твърдя друго. То гради, то руши. Но когато има неща, с които не се съгласяваме в обществото и не харесвема май по-добре е не да ги хулим, а да търсим начин за борба и евентуално за промяната им.
Имаше едни изследвания, в които, не смея да твърдя, че съм съвсем точно, но се казваше, че семейството, като основна социална единица, ще изчезне въобще някъде максимум до 50 години (дали дори не беше и по-скоро). Тогава какво ще правим? Ще хулим, ще се вайкаме и ще говорим, че видиш ли, няма семейство вече, всичко е неспасяемо. Ами не мисля! Просто ще градим по нов начин живота и ценностите си. Разбирам, като казваш, че не е причината само в семейството, но въобще новият ред ще иска и нов подход към нещата. Това трябва да се търси.

някои хора се страхуват от близост, защото се тя означава и уязвимост.

Тук съм съгласна. Но не бива никого да обвиняваме, че се чувства по една или друга причина уязвим, защото това пак си има своите субективни и индивидуални причини.

[Feanor]

Да, D`Eva, за много неща си права. И все пак не е хубаво да страдаме по загубеното, по ценностите на едно друго време, което уви (казвам и аз) вече е отминало :(.
Ясно е че са други качествата на личността, други да и героите, но ще ни е по-лесно ако заживеем с тези нови герои. Не казвам да се съгласим с тях и да станем като тях, а просто да ги приемем, и оттази начална точка да тръгнем да търсим нашето АЗ и своята собствена личност.

А, не! Това е примирение. Майната им на новите "герои" и "ценности". Ценностите на човек са тези, които ТОЙ избира, не онези, налагани от времето. "Времената" са оправдание. Може да не е лесно да отстояваш това, в което вярваш, но да се опитваш да приемеш онова, което противоречи на възгледите ти, означава да се опитваш да лъжеш себе си. Не, благодаря.

[crystal]

не мисля, че ВРЕМЕНАТА са оправдание.
Не оправдавам никого и нищо, не се и примирявам. Но много често се случва да трябва да ПРИЕМЕШ действителността такава каквато е и да продължиш да се бориш за себе си. Но приемането е задължително.
Не мисля че приемайки ти лъжеш себе си. Не! Това е просто опит за погеднеш отстрани, който не те задължава да се съгласиш непременно, а да си ОБЯСНИШ защо са различни.

[Feanor]

Да приемеш, че нещата са такива, каквито са - да. Да се бориш с това, което не ти харесва - да. Да се адаптираш към тях - не.

[finiv]

Точно това е грешката на всички и в частност визирам българаската нация.Ще си позволя да цитирам учителката си по философия:"Всеки си седнал на ушите,ей така си ги подвил отдолу и гле-е-еда с един овчедушен поглед".На пръв поглед това нейно изказване звучи прекалено тъпо и смешно.Но замислете се малко над думите й.Не правим ли точно това всеки ден?!Затваряме си очите за нещастието на другите,когато ни приказват обръщаме гръб,пък да не говоря колко каменни са станали сърцата ни за болката, която ни заобикаля.И все някой ни е виновен.А защо поне веднъж не обърнем поглед към себе си или се срамуваме от това, което ще видим, от това, което сме станали - озверели към всичко.Превръщаме се в животни - груби,безчувствени,гротескни.Кога за последен път сте усетили топлинката в душата си?!Кога за последен път сте изпитали истинско щастие от това, че ваш/а приятел/ка е постигнал/а някакъв успех, а не сте и завидели?!Или просто истинските чувства са вече далеч, скрити някъде дълбоко в душите и никой не иска да ги покаже.Човешкото си отива,скрива ме го,погребваме го.Страх ни е от него.Страх ни е защото сме забравили да се борим, а сме свикнали да приемаме безропотно това, което ни налагат.И после защо сме нещастни.Аз не искам да стана робот,без чувства,без мнение,искам да бъда и човек и няма да спра да се боря да бъда такава.Примирението не е решение на нещата,а близостта няма да се върне мжду хората, ако продължава да не ни е грижа за това,което става около нас!!!

[finiv]

Да приемеш, че нещата са такива, каквито са - да. Да се бориш с това, което не ти харесва - да. Да се адаптираш към тях - не.

Съгласна съм с теб!

[Dalechen]

Празни хора - празни думи. Толкова празни , че при тях всичко е само на думи.

Ако обичаш, бъди само мааалко по-конкретен.
------
Колко често ви се случва да останете вечер сами, не защото няма къде да отидете, а защото където и при който и да отидете пак сте сами.
------
Това е като някаква верига, която в един момент просто трябва да бъде прекъсната и вярвам, нещата ще трънат в правия ред. :)

Имам си причина да не желая да съм по-конкретен :)
С години съм се чувствал сам , с когото и да съм , и знам какво е. Затова предпочитам да съм с някого , с когото се чувствам не-сам и щастлив , отколкото да отбивам номера.
За щастие , напоследък нещата тръгнаха в правия ред :)

[Feanor]

crystal,  снощи за пореден път се изкефих на една песничка, дето има връзка с това, което говорихме. Та, поздрав: Ахат - Черната овца.

Бавно ни залива морето
от сиви тягостни дни,
умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.
Падаме в калта затъваме до шия в нея,
виновни търсим за да успеем
невинни в калта да заспим.
Хората сега са глупави стада,
стискайки зъби подават си ръка,
не, аз не мога да спя сега!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

Всяка глупост има си време,
да стане малка правда дори,
щом овчарят почне да дреме,
а стадото да точи зъби.
Злото ни поглъща с грозната си паст,
никой не посмя да чуе моя глас,
браните с рогца жалката си власт,
не, аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

Сложил бях на карта сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас,
черен съм сега и в профил и в анфас,
не аз не мога да съм като вас!

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца!

[Don_NUTSO]

 :arrow: