News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Диалог с Дявола

Started by nikfa, October 19, 2013, 02:36:35 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

nikfa

Снощи Дяволът дойде на гости вкъщи.
За всеобща изненада бе красив.
Носеше и вино- скъпо,вносно.
Елегантно ме примами със очи.
Първо се разбрахме за по чаша.
Но сме се унесли и са  станали по две.
И може би след час целуваше ръката ми,
а аз опитвах да се правя на поет.
След още час се ровеше в косите ми.
Започна да ми шепне примамливо:
-Толкова са хубави очите ти!
-Поискай и ще те направя най -щастлива.
Усмихнах се.
-Щастлива ли?Не можеш.
Закъснял си ,братко с нежният си тост.

-Красива си,не мога да ти обещая Рая,
но мога Ада и ще си е само твой.

-Налей ми вино!

-Май ти доскуча?

-Малко,предложенията ти са скучни.

-Ада ти е скучен? О , ела и не ще вярваш,че се случва!

-Знаеш ли ме ,Дяволе?! Честно си кажи!
От думите ти съдя че не ме познаваш.
Отдавна Адът чужд ме покоси.
А ти със мене на Пинокио ще си играеш.
Пламъците никак  не ме плашат.
А греховете ми са повече от твоите.
Разпнати с усмивка подминавам даже.
Отивай  си! Не ме примамва нищо твое.

Погледна ме обидено и се замисли.
Лукавият му поглед се поспря...

- Искам да си разкопчаеш ризата.Ще можеш ли?

-Очаквах да си нагъл,но не и чак това!

Отново ме загледа и отсече:
-Момиче,аз не искам голотата ти!
Давай си душата ,да сме честни,
не си очаквала да сме приятели!

Разсмях се с глас.Дори си махнах ризата.
-Каква душа? Какво ще вземеш ,Сатана?
Ето виж ме,гола голеничка и ужасно празна...
...от години  е така.
А ти ми искаш нея.Казах ти ,че не ме знаеш.
Преди години я продадох за любов.
После ме изгониха от Рая...
А ти  сега си тук...Защо?
Да беше се показал преди време.
Да я беше взел,поне да беше ти!
Предпочитам те пред него.
Ти си нежен.А той с очите си ме доуби...

Мълчание...мълчание...мълчание..
Разтвори дяволското си сако...

-Познавам те.Но не можах да те позная.
И чак сега разбрах защо.

Продължи.Измъкна нещо от сакото си.
И нежно го обви със длан.
Наведе си главата,кротна се.
Обзе го Дяволът ми срам.
После ме придърпа за ръката.
И отвори нежно длан във моята.

-Ето ти я,ето ти душата!
Искам пак да бъдеш моя!

Разплака се и падна в краката ми.
Дявола ме молеше за прошка.
Но вцепенена аз държах душата си...
Смачках  я ,изхвърлих  я на пода.

-Не я искам!Чуваш ли?Отказвам я!
Отивай си през дяволската порта.

-Няма да си тръгна!Не отивам никъде.
Само ти успя да ме обикнеш.
Дори и смачкана,дори и скитница,
душата ти безумно ме  обича.

-Грешиш ,измамнико! В мен няма нищо.
Нали си беше тръгнал.Ето ме!Успя.
Дори си нямам и със тебе спомени.
Вече идеално се оправям и сама.

-Винаги съм те обичал ,вещице!
Опитах се да бягам.Не успях.
И нежелан оставам днес до теб!
На другиго не ще те дам!



Това,което пиша е душата ми,а тя е като вашите-различна!Вълнува ли се се разплаква,когато е щастлива-незаспива!