Пламъче за хладно време

[Gentiana]

Понякога съм
малка и проклета,
понякога съм
също като вас,
с дълбаещ като
в ябълка сърцето
тъй гладен страх.
Скимти с
побъркващ глас
Луната на безверието
цяла
обвита в облаци
и раждаща печал.
Водите и изтичат.
В огледало
не вижда себе си,
а гниещ портокал.
Така е всяка есен
с дъх на зима,
когато мрачното
се смее с' злобен глас
и иска ми се
в шепичка да има
купчинка нежност
и любов
за всички нас.