Разхождаш пръстите си
по врата ми ...
вървежът им е бавен
и безгрижен.
С опакото на дланта
едва за миг
гръбнака ми погалваш.
Докосваш нежно,
като звук неуловимо.
Очите ти -
изгубени вселени,
ще хванат в примка
всяка моя тръпка ...
Душата ти -
разпукнало се цвете,
преследва всяка
следваща въздишка.