Така от нета познавам няколко човека, ама ми е някакво много странно! Като си говоря с тях в чата някой път могат да си кажат и майчиното мляко дето се вика, а в следващия момент като ги срещна някъде навън и едва успяват да кажат едно "здрасти" или поне да погледнат към мен и да направят някакъв знак, че са ме видяли!
И просто става супер смешно да видиш големия отворко, смелчагата, който пише какви ли не неща в чата как го е срам даже да те погледне
За сега все още не съм се влюбвала в някой от чата, но съм се увличала
,но винаги има едно "но"... При мен то е че все още никой от познатите ми в чата не е успял да ме убеди, че като изляза с него и няма да си мълчим и да се чудим какво да си кажем (гадното мълчание!) или пък другия вариант аз да си приказвам (много обичам да надувам главата на някой,но умерено де
), а другарчето ми да седи и да ме слуша и само да кима с глава понеже не му идва наум какво да каже
До сега истински съм имала голямо желание да се запозная баш както си трябва с двама човека, но все така се получава, че нещо проваля тези инициативи
Даже и в момента се чудя да изляза ли накрая с един заблуден индивид, който си е наумил, че било време вече да се запознаем на кафенце, а не само да се разминаваме набързо и не се отказва от тази идея каквото и да му казвам
Чудя се дали си заслужава въобще?
И като взема предвид и многото истории, които съм чувала за чат-запознанствата, повечето незавършили особено добре, и не знам просто...