« -: Февруари 07, 2009, 22:36:36 pm »
Аз мога и без теб,нали разбра.
Дори и лавата все някога изстива.
Какво като горката ми тъга
с коктейл от дъжд и вино се налива.
Какво като е всуе да заспя,
щом и под клепките затворени те има
и с гняв и страст ме мъчиш до деня,
осланящ голата ми нежност с дъх на зима.Студен си –много важно.И сама
в душата своя огън ще запаля,
ще стопля друга нечия душа,
защото мога и без теб.Това е краят.
Не ще го кажа... Ти го преигра
и в толкова сюжети го повтори,
че ми затвори и последната врата
и нямам сили с тази гордост да се боря.
« Последна редакция: Февруари 08, 2009, 01:55:15 am от Gentiana »
Активен
Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!
