Свикнах с теб!... от ...::Mag1::...

[{dulgokoska}]

тъй като Маги има някакъв проблем, аз пускам нейното хубаво стихче... насладете му се! :flyingkiss:

Свикнах с теб,
да живея и дишам.
Свикнах до теб
да се будя и да тичам...
Свикнах с лицето ти,
с усмивката,ръцете ти...
Свикнах с устните,душата,сърцето ти...
Свикнах сутрин изгрева да гледам,
вплела ръка в твоята...
Свикнах вечер залеза да гледам,
със сърце,туптящо до твоето...
Аз бях душата,спяща до твоята,
ти бе усмивката,галеща моята...
Толкова много неща
правехме заедно...
Толкова много нощи
прекарах в прегръдката ти топла...
Толкова мили думи
изричахме,прекосявайки безброй прашни друми...
Толкова щастие изпитахме,
толкова мечти общи имахме...
Сега си далеч,на голямо разстояние...
Но още усещам твоето сладко обаяние,
още чувствам ръцете ти...
Още мисля за очите ти...
Очите ти - две птици,
гонещи безкрая...
Заедно с тях,открих аз Рая,
а в него сме ти и аз,
ние сме неразделно цяло,
ние сме "нас"!
Небесното огнено тяло,
пари ни с лъчите си,
а аз те гледах с очите си
как сълза една пророни
при раздялата ни...
Заплака,както вятъра листата рони...
Как искам всяка секунда
да си до мен...
Как искам да целуваш само мен...
Да обичаш само мен,
както аз обичам теб...
Но знам,
че любовта от разстояние боли,
боли да обичаш другия,
а той да не е до теб...
Мразя деня,в който си тръгнах...
Проклинам деня,в който гръб ти обърнах...
По пътя си напред тайно се обръщах,
и насълзените ти очи поглеждах...
Болеше ме отвътре...
Виждах само теб и нашите места,
плаках... Без глас скимтях...
От мъка вътрешно се топях...
Не можех да се върна...
Време беше да си замина,
нашия Рай измина,
Ада мой се завърна...
От нежна ангелска светлина,
се върнах в своята мрачна,огнена долина...
Сърцето ми трептеше,
силно ме болеше...
Сякаш плачеше,
плачеше като малко дете...
Ръцете ми трепнаха,и двете...
Сега за теб останаха ми само спомени,
две снимки и пак горчиво сладки спомени...
Ще чакам с трепет следващата ни среща,
знам,ще е като първата...така гореща...
Още малко остава...За всички малко,
но за мен е много...
Искам...
Искам да заспя дълъг сън!
И да се събудя чак когато сняг вали навън...
Да се събудя в деня на Нашата среща...
Искам пак в тебе нежно да се сгуша,
искам пак да те целуна,
да заспя кротко до теб...
Пак сърцето ми да преобърнаш,
в щастливо момиче пак да ме превърнеш...
Още малко остава мило мое момче,
още малко и ще сме заедно...
Почакай и пак ще сме едно!

[me4tatelka]

Уаууу браво на Магито! [bravisimo]
Много ми хареса! [inlovee] [cvetee]

[...::Mag1::...]

Благодаря ти много миличка! Нели благодаря ти и на теб, че го пусна... Аз още си имам проблем и не мога да пускам отговори по нормалния начин, но намерих в настройките някакво за бърз отговор и пиша от там... Ама няма емотоконки... Нищо... Ужас! Дано скоро успея да си го оправя...
Та все пак... Мерси, че Ви е харесало това, което написах! Целувам Ви!

[MoonLight]

 [bravisimo] [a taka]

[kalista]

Мале мила.. Страхотно e... Разплачках се чак... Толкова ми напомни за онзи път /първият/, когато Наско си отиде... Просто... Браво душице... Знам че ти е било трудно да го напишеш... Но се е получило страшно... Болката е най-голямата муза... За жалост... [reevvv] [cvetee]

[...::Mag1::...]

Така е... И си права, наистина ми беше много трудно да си тръгна просто ей така... Никога не съм вярвала, че може да ми се случи нещо толкова силно и то на морето... Бях там една седмица, но за тази една седмица секунда не е имало, в която да сме били дори на метър разстояние един от друг... И наистина както заглавието само подсказва - Свикнах с него... Сега нямам търпение до зимната ваканция, за да ида при него... Миме, радвам се, че си го почувствала заедно с мен... MoonLight, слънчице, благодаря ти и на теб... Вашите мнения значат много за мен!

[kalista]

 [I love you] [heart4] [gu6] [hugs and kisses]

[|Sweet_girL|]

Но знам,
че любовта от разстояние боли,
боли да обичаш другия,
а той да не е до теб...
Мразя деня,в който си тръгнах...
Проклинам деня,в който гръб ти обърнах...
По пътя си напред тайно се обръщах,
и насълзените ти очи поглеждах...
Болеше ме отвътре...
Виждах само теб и нашите места,
плаках... Без глас скимтях...
От мъка вътрешно се топях...
Не можех да се върна...


защо ли ми звучи толкова познато...защо се учудвам когато съм го изживяла...
Маги браво!поздравления! [heart__] [heart__] [gu6] [heart__] [heart__]

[MoonLight]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]  Страхотно е просто . . .

[FOD]

 [reeeev] [mhmmmm] [reevvv]

[...::Mag1::...]

|Sweet_girL|, така е! [sad3] Болката е ужасна... [kisss]
MoonLight, FOD ... :flyingkiss:
Благодаря Ви на всички!   

[Gangsterkata]

Браво Маги! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Angel_Eyes]

Много е хубаво  [heart__]

Свикнах със това ти да спиш нощем до мен,
и пак до теб да се будя аз...
свикнах дъхът ти по кожата си да усещам,
свикнах с твойте ръце...

Свикнах с това аз да съм ти, а ти да си аз
свикнах да сме едно...

А сега като глупачка сляпа
немога да спра с този навик
и вечер аз ръка протягам да докосна твоята...,
но напразво....

[DuRa-BuRa]

Всички сте страхотни :) Браво на Маги много е хубаво. Даже се разтреперих  [ihuuu]

[...::Mag1::...]

Angel_Eyes, чудесно го описа... Сякаш знаеш точно какво чувствам... Благодаря ти!  [bear]
Gangsterkata, DuRa-BuRa, мерси много и на Вас, милички!!!
Цункам ви всички...  [I love you] :kissoflove: