Хей красиви момичета, мили душички,
какво е това отчаяние от вас?
Сами пречите да светят ваште очички,
сами бягате от щастието час по час...
Нима до вас хора няма, които ви обичат,
нима болката е тъй непреодолима,
накрая преследваният става преследвач,
това е максима необорима!!!
Преди време и моята душа от мрак бе изтъкана,
влачех се без смисъл по черната земя,
и от песни мрачни бях обладана
и намирах в красотата суета...
Но ден съвсем случаен,
преобърна живота ми завчас.
Прогледах аз, видях света омаен,
и истината застигна ме тогаз...
Разбрах, че има хора, които ме обичат,
че не си заслужава илюзии да преследвам.
Че нощем преди да заспят мойто име изричат,
И тогажа реших - по нов път аз поемам..
Оттогава всичко ми се подреди,
вярно е, че сенки от миналото винаги има,
но нищо не е вече както преди -
животът е такъв - много дава, но и много взима.
Така че закачете усмивки на лицата,
разберете че има хора до вас,
искам да чуя като смеха на децата,
и да грейнат душичките във вас!!
