ето виж
Ето виж - отново слънцето към залеза върви,
тишината идва с облака на мрака
и завива с мрежата сребриста - клони и треви.
Ето виж - отново някой там те чака...
Виж - вдигни глава, не гледай към земята
и да гледаш няма как да чуеш как расте тревата,
виж - ти не си от таз приказна порода,
за да си в хармония с дивата природа...
Заслушай се - звездите пеят вече като шепот,
като ромол на река, като глас в пустинно бяла тъмнина.
Заслушай се и чуй това, което като ехо
се удря в теб и вика - но ти чуваш го едва...
Докосни вятъра лек и крилат
и после сам си тръгни - недей да бъдеш инат.
Докосни мен и тръгвай тогава,
не търси повече мъст - не си заслужава...
Недей да тъгуваш приятелю стар,
недей ти да ровиш изстинала жар,
недей се сбогува със всичко предишно,
което сега ти намираш излишно...
Недей ти да вярваш в звездите в луната,
недей да проклинаш и правдата свята,
недей да се криеш зад облак от мъст,
недей ме закрива с разрохкала пръст.
Ето виж - отново луната от изгрева бяга,
в кристали роса се оглежда всичко тъдява
и живота с нова пречистена сила отново напира,
ето виж - отдалече отново някой в тебе се взира...