* * *
Душата си избира свое общество -
после вратата захлопва.
В нейното божествено мнозинство
недей се вече натрапва.
Тя не се натрапва, че от каляската
някой към нея е тичал -
нито че пред леглото и
император е коленичил.
Аз зная - от цяла просторна нация
тя едного ще посочи -
и ще запуши клапите на вниманието си -
като със плочи.
* * *
Всеки Живот е Устремен към Център -
безмълвен - или изразен -
всяко човешко същество си има
някаква Цел -
Неосезаема почти -
така прекрасна - че дори
кощунствената Достоверност -
не може да я загрози -
Боготворена предпазливо -
Крехко небе - да приближиш към нея -
все едно с ръка Дълга -
за дрехата да уловиш.
Но с постоянство - сигурна -
макар високо да трепти -
така към рая с прилежание -
Светецът се стреми.
Един живот е кратък риск -
ако нестигната остане тя -
възможност нова за стремежа ни -
отваря Вечността.
* * *
До края истината казвай, ала не направо -
обходите успяват.
Внезапната откритост за немощната ни възхита
непоносимо засиява.
Тъй както нежно обяснената Светкавица
Децата срещат леко
да блясва Истината постепенно,
инак ще ослепее всеки...
* * *
Да се бориш на глас е храбро -
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш - вътре в сърцето си -
с кавалерията на скръбта -
когато побеждаваш - без зрители -
падаш - без никой да съзре, -
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.
Такива храбреци дирят ангелите -
шествие на разперени крила -
ред подир ред - със равна стъпка -
и със белоснежни облекла.
* * *
Изречената дума
е, казват, мъртва.
А според мен
тя почва
да живее
от този ден.
1872г.
* * *
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.
* * *
Преди очите си да махна -
аз гледах весело и лесно -
тъй както другите с очите -
че само то ми бе известно.
Но ако някой днес ти каже -
ела да имаш пак небето -
повярвайте - от мойта тяжест -
би ми се сцепило сърцето!
Да имам храста - планината -
звездите щедри да се върнат -
от пладнето - каквото могат -
очите тесни да погълнат.
Как слизат птиците надолу -
светкавицата как се сипе -
пак да ги имам - да ги гледам -
такава вест ще ме съсипе!
Затуй по-сигурно за мен е -
да наблюдавам със душата -
докато другите - с очите
не осъзнават светлината.
* * *
Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които
страданията да понамали -
а после да заспи - да заспи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.
* * *
От всичките създадени души -
аз си избрах една -
когато от духа се рони разумът -
и е излишна всяка хитрина -
когато днешният - и миналият ден -
стоят отделно - всеки сам -
и тази кратка драма на плътта -
е като пясък - разпилян -
когато фигурите идват - в царствен ред -
и през мъглите някой е дълбал.
Вижте тоз атом - който предпочетох
пред пластовете земна кал!
* * *
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.
Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва
* * *
Раят е толкова далече -
че е във стаята до нас -
ако приятел чака в нея
съдбовния си час.
Каква ли сила е в душата -
да може тя да изтърпи
шума на идващите стъпки -
отварящите се врати!
* * *
Аз обитавам Вероятността -
по-хубава къща от Прозата.
Със по-многобройни врати -
и по-широки прозорци.
Тук стаите са като кедри -
през листата им не се вижда.
И отгоре - вечни тавани
небето съзижда.
Гостите са най-красивите -
а работата ми е тая -
да разперя тесните си ръце -
и да прибера рая.
