През погледа на песимиста.

[Lonely drifter]

Един ден...само един ден е достатъчен за да се срине светът на човек.Така казват хората,но аз не смятам така.Защото живот се срива всеки ден малко по малко....Ставаш всяка сутрин и се питаш какво ще е днес?Някой приятел,някой близак,някой значим в живота ти?Колко можеш да понесеш?Какво още може да се случи?И въпреки това се усмихваш,защото знаеш че колкото и да е зле всичко,трябва да станеш иначе ще закъснееш за работа.Пиеш си кафето и си мислиш за всеки ангажимент който те очаква през деня.Палиш цигара и си казваш,че тя ще те успокои и ще разведри малко черните ти мисли...а димът ще изтрие всеки спомен от изминалите дни.Смееш се сам и си повтаряш наум,че днес денят ще бъде слънчев за теб и всичко ще се нареди както трябва.Излизаш и тръгваш за работа,макар и да нямаш желание да виждаш отново същите хора и да слушаш отново за техните проблеми и как нямат решение.Наум си повтаряш всеки разговор,всеки чужд проблем и ги сравняваш със своите собствени.Става ти смешно и си казваш че има и по зле от теб самия.На единия приятелката му изневерявала,на другия жена му похарчила 50 лв. за кичури,на третата пък новите обувки не подхождали на никоя нейна дреха и как да обясни на приятеля си че заради тях е важно да смени целия си гардероб...на четвърта пък и свършила пудрата,на пета дупето и пораснало...Смееш се и се успокояваш сам.Та ти трябва да решиш проблеми от сорта на как да си внесеш всички кредити този месец,да платиш тока,водата,кабелната,интернета,телефоните...как да напазариш за вкъщи...Че това проблеми ли са,след като взимаш 400 лв.,а сметките са 600 лв.!Хахаха живот мечта просто.А същевременно телефонат отново позвънява...И се чудиш този път кой ли е? Вдигаш и отново чуваш плач...сестра ти плаче защото са спрели тока и сега бебето й стои на студено...помагаш,нямам как,сестра ти е.След това отново звъни телефона...отново плач...Наи-добрият ти приятел е мъртъв...Усещаш как една сълза се търкулва и по твоето лице...Помагаш за погребението,успокояваш роднините му...Прибираш се вкъщи,нямайки сили за нищо...Лягаш и заспиваш за да не те настигне всяка болка от деня...Събуждаш се и отново всичко се повтаря, а ти отоново се успокояваш мислейки за проблемите на другите,докато не са дошли отново твоите...И всеки един ден от живота ти минава така,всеки ден нещо лошо...не че няма хубаво,ти просто не можеш да му се порадваш от всичко гадно,което ти се случва.А това срива света ти малко по малко,всеки божи ден.И всичко това е малка част от нещата,които те карат отново да падаш на земята,а след всяко ставане и продължаване напред все се намира нещо което да те събори отново....И все пак това те кара да се чувстваш жив,а не само да съществуваш...

[English Accent]

Не знам, на мен ми се струва доста реалистично, за да го наречеш "През погледа на песимиста." Понякога просто шибаната реалност е прекалено лайняна, но от края на разказа ти ми дойде на ум, че е доста възможно да си оптимист или поне борец. Горе главата, пич!!!

[Lonely drifter]

Благодаря ти за мнението...може би си прав не знам не съм много усъвършенствана в писането,просто ми харесва да пиша :) и само да вметна че не съм пич,а пичка :)

[English Accent]

Така ми харесваш още повече. Пиши, когато ти се пише. Никой не знае кога, кой и как ще заблести като последната падаща звезда на нашето време и ще направи животът по- поносим