Изповед 1

[alive_girl]

  Ето ме... заставам пак пред теб. Уморих се вече в опити да те задържа, но за сетен път те моля да останеш. [img]Първа нощ, първи ден без теб, а вече до болка ми липсваш... Свикна с теб, свикнах да те усещам до мен... и вече ми липсваш... Как да те накарам да останеш? Как да ти го обясня? Искаш ли да изкрещя на целия свят че те обичам? Ще го направя! Искаш ли да умра за любовта ти? Готова съм да умра! По- добре мъртва, отколкото жива без теб!
  Не съм свикнала със самотата. Не съм свикнала да те няма до мен. На вън е слънце, но не искам да го виждам и нямам нужда от него, защото моето слънце свети в очите ти, но тях ги няма...
  Уж ме обичаше... Нали така ми каза... а сега може би пак ще ме оставиш... Не ти вярвам! Толкова красота виждам с теб всеки ден. Толкова любов пълни сърцето ми, когато си до мен, а сега толкова тъга и надежда е обзела душата ми... Толкова е красиво всяко твое деиствие, всеки твой допир, всяка твоя целувка, всичко в теб... и всичката тази красота....
  Полудявам ли или те обичам прекаленно много....?!

 

[ludata]

 [bravisimo] браво мн е хубаво тва което си написала продължавай с същия дух [a taka]

[alive_girl]

Благодаря ти, радвам се че е харесало на някого :)

[eni s]

любовта е лудост
мн е хубаво,харесва ми

[alive_girl]

да лудост е, вече имам чувството че и аз съм луда.... [inlovee]

[eni s]

недей така [lol]

[ava]

наистина е много хубаво. [ураааа]

[eni s]

да лудост е, вече имам чувството че и аз съм луда.... [inlovee]

ха ха не така де...

[alive_girl]

любовта е лудост :lovesick: