Има ли любов наистина?

[Jodie]

Някой някога каза, че любовта е за лудите... Прав е бил човека. Хората убиха любовта и "Обичам те!" стана като "Здрасти!".
В старанието си да не изглеждам луда, вече не използвам тези думи... Дори забравих значението им. И стоя и си мисля, какво е това нещо "Любов?"
Кога разбираш, че обичаш? И кога разбираш, че си спрял да обичаш? Нали уж това е завинаги?...
Някой някога ми го каза... И ми обеща... В добро и лошо. Но избяга, когато дойде лошото... и когато имах най-много нужда от него. Въпреки това се справих, изтрих очите си и си казах "От днес нататък, ще плача, но само от щастие.." Въпреки, че бях забравила значението и на тази дума...
Е после се върна, моите сълзи потекоха от неговите очи. Разплаках се, но този път от щастие. Бях открила друг човек, който не ми каза думите, а ми ги показа... Знаеше какво иска и най-важното в живота му не беше "Свободата..."
А този първия започна да ме моли... Имал право на прошка. Ха, че защо? Аз ще простя, но дали ще забравя?
                                * * *

Когато изживееш една такава фалшива любов, после спираш да вярваш. И никога не започваш отново...
Просто търсиш нещо истинско... Не "обич", а уважение...
И го получаваш... когато вместо "Лека нощ, обичам те!" получиш целувка, а после заспиваш в прегръдките на любимия, без да си кажете дори и дума...
Не го чуваш, а го чувстваш...

[Mr_FLIRT]

 [ooooo] [bravisimo]

[Jodie]

 [cvetee]

[reinbow]

 :flowers: [plqs plqs]

[Jodie]

:flowers: [plqs plqs]

:kissoflove: