Няколко години в две изречения

[mariana_fairy]

...А ти всъщност си ме обичал и зад привидното кухо мълчание и сиви, прозаични триъгълници си крещял твоя избор, но аз не съм те чувала, оглушала от собствения си страх. Така се случва с несигурните и с немите, и с глупавите, и с лудите и с онези, които не намират време и сили да се вслушат в делата...

[Jodie]

  и при мен се получи така...

 

Поздрави! 

[night_eyes]

Това,което те дърпа назад,не е онова което си мислиш,че си,а онова,което си мислиш,че не си.За жалост,когато обичаш винаги я има тази несигурност и страх да не загубиш любимия човек.


P.S. пишеш страхотно

[mariana_fairy]

и при мен се получи така...

 

Поздрави! 

Понякога да се случва да не видим неща, които са точно пред очите ни и въпреки това те съществуват и са там...
Благодаря за коментара 

[mariana_fairy]

Това,което те дърпа назад, не е онова което си мислиш, че си,а онова, което си мислиш, че не си. За жалост, когато обичаш винаги я има тази несигурност и страх да не загубиш любимия човек.


P.S. пишеш страхотно

Такива отговори само могат да ме вдъхновят да творя и да не спирам да го правя по моя начин Много си прав за всичко написано по-горе. Благодаря