Ти беше моята радост, но с усмивка не успях да те върна...
Ти беше моя живот, но умирайки пак не видях следа от теб...
Нашата песен слушах, очаквайки пак да ме прегърнеш и да ми я изпееш...
Затварях очите си и се молех, когато ти отворя пак да си до мен!
С приятели наши се срещах - да им разкажа колко съм щастлива - уви!!!
Докато го правех очите ми пълнеха се със сълзи...
И по местата наши ходех, очаквах уж среща случайна с теб... и виждах те толкова влюбен, до новата дето ни раздели!
Преглъщах го- силна оставах, но само докато се скрия от погледа ти...
И после отново заплаквах- в това се беше превърнал живота ми!
Снимки разкъсвах и палех, подаръци хвърлях, за ден те намразвах!
И в утрото щом се събудя, отново залепях ги и ги целувах...
Ядосвах се, плачех, прощавах, звънях ти и смяхме се, после бясна затварях...
След време се срещнахме пак... но различно беше и много болеше...
Отново ме изостави и два пъти по- малко ти тежеше...
Но знаеш ли, после притихнах и спрях да те търся... и спрях да обичам - уви!
В себе си вътрешно знаех, че ти ме обичаш, както аз те обичам..
Че ти съжаляваш, както аз съжалявам...
Ревнуваме, мразим и страдаме знаейки... че изгубихме!
Изгубихме Най-голямата .. и единсвената любов!!!
