Ще развъдим гълъби в кухината на думите

Started by Gentiana, August 08, 2011, 16:02:16 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Не казвай нищо!
Залезът тежи
и думите ни -
слепи монахини
се молят ничком...
Сред порутени стени
молитвата е гавра,
а пък храмът-
прокълнат,
осквернен
и поруган -
капан за ангели,
сред здрача заблудени.
Залита твоят образ-
зъл, пиян
и чупи тишината
вътре в мене.
Не казвай нищо!
С топка от кристал
гада ми вещица
и бъдното го зная.
Когато дойдеш,
вечност проиграл,
ще ни изхвърлят с теб
от Ада, и от Рая,
защото всичко твое
ще простя,
тъй както всичко мое
си запазил,
от глад умирал,
падал и ругал...,
с любов по-силна
от най-дивата омраза.

Не казвай нищо!
Просто остани.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Adri_ana

Дори греховно сьвьршена в своето непостоянство, с перфектност неповторима в своето несьвьршенство...
И пак ужасяващо упорита в своята неувереност, така страховито уверена в своята упоритост...
Винаги безбрежно непоколебима в своята самотност и пак пустинно сама в своята колебливост...
Дали е истински неистинска в своята престореност или с льжовна неподправеност в своята си истинност?...

Gentiana

Благодаря ти, Adri_ana !
Много се радвам да видя отново един стар ник тук  [inloveee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.