С перо от черен лебед

[Gentiana]

Писъкът на черните лебеди,
раздробил нощните часове
на потни късчета желание,
ухае на розмарин
и маточина,
стъпкани под копитата на
дивите ветрове,
в една дълга минута,
изтръгната
от виолончелото на
горестта ми
с пръстите на
изгубен ангел,
който знае, че
са му затворени
портите на Рая
и плаче,
в онези мигове,
точно преди разсъмване,
когато мрачината е най-гъста
и опива като старо вино.
Чуваш ли как стене
неоткритото,
секунда, преди да го забравим?
Дълбочината в нас е сонатина,
забулена в дантела и вятър,
отразява лицето на луната
и се затваря.
Целуни ме! .....
Преди душите ни
да се превърнат в
черни лебеди.


http://vbox7.com/play:16d16d08

[Dulce_Insoportabla]

 

[Gentiana]

[Attention]

 

[Gentiana]