Аз се научих да не очаквам прекалено много и да не си измислям перфектни истории и перфектни хора, научих се на компромиси, научих се, че в една хубава връзка трябва просто да си щастлив, а не всеки ден да полагаш усилия за това.
Научих се да преглъщам неща и да настоявам за други.
Научих се, че да обичаш не значи постоянно да сте за ръка, да се натискате във всеки ъгъл, да харесвате еднакви неща и да мислите по един начин. Означава да можете да имате "своето лично време" заедно.
Разбрах какво е да виждаш живота си с някого, разбрах какво е някой да вижда живота си с теб. А това е най-важното. Щом някой може да те постави във всеки един свой бъдещ план, във всяка една своя мисъл свързана с бъдещето, то тогава е любов.