Нощта склонява ме да мисля си за теб,
Кара ме чрез сънища да си те спомням,
Шепти ми онази песен, която ти ми шептеше.
А аз търся те усилено, за да те видя.
“Мила, ти знаеш къде да ме търсиш,
мила, ти знаеш какво си за мен,
потърси ме и тази нощ в съня си -
ще видиш - наяве ще ти се явя.”
Мили, знам, че те има, докажи ми любовта,
Мили, знам, че ме обичаш –
Къде изчезна страстта?
Нека тази нощ пак пееш за мен
под звездите,
нека тази нощ пак ми покажеш
онази страст в очите.
Денят е пуст без теб, без съня,
без уханието твое,
без любовта, без страстта,
обземаща телата ни властно.
Денят е дълъг, щом ти не се усмихваш,
щом ръцете си към мен не протягаш.
Самотно е и те искам в живота си,
да чуя пак онази песен.
“Мила, ти си всичко за мен,
една жена съм обичал,
тя е в моя плен – ти, любима, ме обичаш,
за това аз съм твоят роб.
Потърси ме в мислите си, скъпа,
в тях ще бъда през деня, за да го озаря,
да няма сълзи в твоите очи,
да няма тъга – наша ще е нощта.”
Тази песен, мили, всяка вечер в стихове ти ми шептеше,
тази песен, мили, чувам на яве и на сън,
с тази песен те призовавам – спомни си нашите дни,
с тази песен те моля: върни се в моя живот.
