Втората

[DANGER_LSD_F]

Макар тя да не е тук, още мирише на нея. И ти ухаеш на парфюма й. Но аз съм в леглото й. Ароматът й ме влудява, но същевременно ме кара да бъда по-добра. Зная, че е така. Защо иначе щеше да ме повикаш? Аз винаги съм по-добра от нея.

Целуваш ме с устните, с които целуваш и нея, но с много по-голяма жар. Защото съм по-различна. Ти знаеш какво ще направи, какво ще каже, но аз съм непредсказуема. Дори не знаеш дали няма да си тръгна в следващия момент. И това те кара да си различен, старателен, кожата и дъхът ти да попиват всеки момент с мен, в съзнанието ти да се отпечатва всеки мой допир. Кога те целуна тя за последно? Не помниш...
Сега не мислиш за нея, тя е само размит силует, за който не те е грижа. Важната съм аз, дори само за миг, за час. Аз съм тази, на която се усмихваш, която галиш. Нищо, че тя е избирала завивките, в които ме прегръщаш. Сега няма място за съвестта ти, защото ти самият знаеш, че съм по-добра.
Онзи ден ме видя с друг и огънят в очите ти се разгоря - буен, горещ, яростен. Но не съм твоя. А тя е. Тя е лесна, можеш да я имаш, когато пожелаеш. Аз не съм такава - не съм предмет, с който можеш да се разпореждаш. И въпреки това дойдох.
Наречи го нарцисизъм, но мисълта, че те притежавам сега ми доставя някакво дяволско удоволствие. Какво ли би станало, ако тя разбере? Венаги ми е харесвало да причинявам тази болка - малко по малко, увеличаваща се с всеки изминал път - първо ти ставаш по-студен към нея, губиш интерес, отчуждаваш се, дразниш се от малките неща. Да, те са толкова досадни, когато нищо не те свързва с тях. После идва усещането, че нещо е изгубено. Празнота. Наистина, и аз изпитвам такава всеки път, в който си тръгна от нейното легло, но празнотата помежду ви не може да се сравнява с нея. Моята сама си я избрах.
Всеки, който разбере, ще ме осъди. Тя ще е жертва. Но и двамата с теб знаем, че нещо не ти е стигнало с нея, за да ме потърсиш мен. Близост, отношение, допир, нежност? Само ти знаеш. Мен не ме интересува. Успявам да се заблуждавам за час или два, че те притежавам, а на сутринта, когато прекрача прага на дома си, сълзите сами показват какво правя. Не се самообвинявам, но ти ще заспиш до нея, когато си дойде. Ще имаш деца именно от нея.

И въпреки че ще си спомняш за моя допир всяка нощ, аз пак ще съм втората.

[chocolate_fairy]

Никоя от нас не е застрахована, че няма как да стане първата... всички сме потенциални първи. Кофти.