Сър Фигаро /2/

[dodic]

Сър Фигаро забърза походката. Днес закъсняваше. Не видя повдигнатата плочка на тротоара и се спъна в нея, едва не падна. ,,Тя може би е вече там. По дяволите тази лепка г-жа Ленда от пратера, по дяволите и проклетия асансьор, точно днес ли  трябваше да се развали" – редеше под носа си завивайки зад ъгъла. Няколко метра го деляха от заведението. Учудващо бе, че прекарваше повече от времето си там, а дори и не знаеше името му. Отвори вратата със замах и нахълта. Повече от клиентите се познаваха взаимно и воъбще не обръщаха внимание на поведението му. Един бегъл поглед и им ставаше ясно щом зърнеха кой пристига с каква цел е тук. Запъхтян той погледна към масата. Слава богу бе още празна, нямаше я. Приближи се, сякаш не вярваше на очите си, погледна пак, пипна с пръсти мократа почва в саксията на току що полетия фикус и се отправи към своето кътче-наблюдателница. Жилбер се приближи към него с обичайната си усмивка.
- Обичайното ли, сър Фигаро ?
- Да разбира се -  отговори той и взе да се разсъблича. Днес беше с нова риза и искаше да се изфука на всички. В този момент вратата изпука и се отвори, беше тя. Лъскавите й коси бяха скрити под поларена шапка тип бомбе, а тялото й бе пристегнато от шинела, носеше и ръкавици. Днес бе студено. Усмихна се за поздрав на всички и кимна на вече очакващия я Жилбер. Този път не му предостави удоволствието дя й вземе палтото и той се задоволи само със съпровод до масата й. Сър Фигаро естествено не пропусна да изскърца със зъби. Наблядаваше я важно и същевременно любопитно. Тя сне шапката от главата си, разроши с върха на пръстите светлокафявата с по-тъмни пътечки по нея коса, и започна внимателно да издърпва един по един пръстите на ръкавицата от ръцете си. След като ги свали ги допря една в друга, така че пръстите им да съвпаднат съвсем точно, ги подреди до шапката в единия край на масата. Ръцете й бяха приказно бели и нежни, с тънки пръсти и добре поддържан маникюр, лакиран в цвят малина. Той се вгледа за пръстен. Носеше два изящни, средно големи с бели камъчета на лявата ръка плюс гривна към тях. На дясната се виждаше само един, по скоро хълка сложена  на безименния пръст. Това породи догадки в него. Дали вече не бе отдала сърцето си другиму. Не бе и чувал за това дали е омъжена, а и не я бе виждал в мъжка компания, като изключим колегите й от кантората.
Тя бавно разкопча шинела и размота от врата си снежно бял, пухкав шал. Сгъна го на две и го преметна на облегалката на стола. В този момент погледите им се срещнаха. Имаше дълбоки очи с цвят на море, в които човек лесно можеше да се удави. Такава бе и съдбата на сър Фигаро. Ръката му неконтролируемо си вдигна над масата обърната с длан към нея и прътите му се раздвижиха в змиевидни движения  в знак на поздрав.  Тя се усмихна мило и също му помаха. Този път се бе престрашил да й даде знак, или по-скоро чувствата му направиха това без негово позволение. Тя не остави съблечения шинел, а го метна на рамената си. С едно движение загреба косите си и ги разпиля отгоре. Беше просто божествена. Сър Фигаро я наблюдаваше като препариран. Беше се облякла с онази червената рокля, която той най харесваше. И синята, и бялата на черни петъмца й стояха изключително добре, но тази я правеше по-предизвикателна и женствена. Тя бе неговата богиня.   

[Angel Soul]

Стил и изисканост! Харесват ми подобни четива! [namigG]