Есенно грозде и сянка на сляпа вина

[Gentiana]

Узря ли гроздето
на жарките ти нощи?
По устните ми
розов сок сладни
и тъмни са зърната,
пукнат грош ли
не струват
тези първи
септемврийски дни,
та като бледа
дрипавелка- просекиня
Луната скита
и протяга мръсна длан?
За нежност ли?
За жалка милостиня?
Обръщам гръб
и малко ме е срам,
но празни са ми джобовете....
Баста!
Нали за тебе всичко проиграх.
Печелих, губих...
В покер и канаста.
Във костите ми стине
блудкав прах
от пътищата нощни
и тъгата,
редовна спътница,
пътуваща "на стоп".
Коя съм днес-
печална непозната,
дете на мрака?!
Рових с нокти
плитък гроб
за птиците ми бели
уморени
очи склопили
и с разбити сърчица.
Простри ръце,
че тъй ми е студено.
След дълго лутане
се връщам у дома.

[navajo]

 [cvetee] [dugaaaa] [inloveee]

[Gentiana]

http://www.youtube.com/watch?v=BCAht19XC8Q&feature=PlayList&p=825F0CF2AB7B075C&index=0&playnext=1

[heart__]

[mariana_fairy]

Този стих ме докосна определено... Поклон  [inlovee]

[agressive_girl]

Ненадмината си! [heart__] :flyingkiss:

[Gentiana]

най-искрените ми благодарности, момичета! [heart__] [heart__]

[Attention]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

[gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6]

[navajo]

Всеки звук е надежда
и поглеждаш назад
щом на стоп си потеглил
не очаквай да спрат.... :)

[Gentiana]

Идва време на горест.
Вятърът е ледено студен.
В счупените огледала на душите си
затваряме някого.
Чезне спомен-въздишка.
Дъх осланен.
С тежки букви пише времето-
НИКОГА.

http://www.youtube.com/watch?v=bEjt-CPV_00&feature=related

[navajo]

Е, все някога и никъде ,
а може би въобще
луната ще се влюби във вятъра,
и после ще започнат
едни многоточия...

[Gentiana]

Кап- точка,
кап - и две,
пороен дъжд
от точки ще се надпява
с онова огромно,
уморено сърце
на сезон без име,
който все неподготвени
ни оставя
в шепите на вятъра
и косите ни са стрели,
раняват луната...
Любовта не е ли рана,
която, всъщност,
не винаги боли...
но почти винаги
с дълбоки белези
ни дарява.