News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Самодивите

Started by XpacTa_lavista, February 13, 2007, 07:35:42 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

XpacTa_lavista

    В народните представи САМОДИВИТЕ или САМОВИЛИТЕ са ефирно прелестни девици с разпуснати руси коси, понякога и с крила. Те са облечени с риза, рокля, зелен пояс и елече. Дрехите им са украсени с пера, с които летят като птици.

    Тези загадъчни същества са повелителки на водите и могат да предизвикват суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, затова и появата им е често съпроводена с вихрушка. Някои от тях приличат (може би не съвсем случайно) на антични амазонки - въоръжени с лъкове и стрели, те яздят грациозно сиви расови елени с юзди от преплетени змии.

    Самодивите обитават тъмните лесове и дивите планински усои. Те живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни като пъкъла пещери. Появяват се най-често през пролетта и лятото. Излизат навън само нощем и се скриват отново с пропяването на петлите. При мръкване самодивите отиват край водите - езера, вирове, извори, кладенци - събличат се голи, къпят се, перат сенките (или дрехите) си и ги простират да съхнат на месечина, пазейки зорко да не ги открадне някой. Както ще се види по-нататък, тази бдителност си има повече от уважителни причини. След къпането прекрасните блондинки се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Освен това тези езически хубавици почитат... християнските празници, особено Великден, и похищават и ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.

    Самодивите пазят ревниво своите обиталища и свърталища - онзи, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по "самодивските" морави, дори и те да се намират сред собствените им имоти. В съвременна България има стотици местни названия от типа Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро и т.н.

    Магическата сила на самодивата е в дрехите (или в сянката й). Ето защо ако някой човек успее да ги открадне, а най-сгодният миг за това е къпането, тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда деца, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да избяга на воля. Понякога самодиви се разделят с девството си по собствено желание - носителки на буйна сърдечна страст, те се влюбват безпаметно в този или онзи левент, обсебват го без остатък и го измъчват с огнените си прищевки до смърт. В други случаи, измамени от сладострастни хитреци, самодиви губят целомъдрието си, раждат невинни бебета и като кърмачки имат гърди с такива исполински размери, че се налага да ги премятат през раменете си.

    Самодивите не са неизбежно неприязнени и опасни за хората. Когато някой им направи добрина, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и дори откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци. Във фолклора такива самодиви са често неанонимни, индивидуализирани - Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда, а техните романтични силуети обрастват в цели гроздове вълшебни приказки и песни.

    Никакви етнографски описания обаче не могат да представят народното светоусещане за самодивите така, както го е направил в едно от стихотворенията си най-големият български поет Христо Ботев (1849-1976 г.). На Балкана, смъртно раненият в битка с турците войвода Хаджи Димитър, проклина "цяла вселена", измъчвайки се под под палещите лъчи на слънцето, докато...

    Настане вечер - месец изгрее,
    звезди обсипят сводът небесен;
    гора зашуми, вятър повее, -
    Балканът пее хайдушка песен!

    И самодиви в бяла премяна,
    чудни, прекрасни, песен поемнат, -
    тихо нагазят трева зелена
    и при юнакът дойдат, та седнат.

    Една му с билки раната върже,
    друга го пръсне с вода студена,
    третя го в уста целуне бърже, -
    и той я гледа, - мила, засмена!

    (...)

    И плеснат с ръце, па се прегърнат,
    и с песни хвъркнат те в небесата, -
    летят и пеят, дорде осъмнат...

    Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като специалистите откриват в нея и следи от славянската древност. Думите САМОДИВА и САМОВИЛА отвеждат към прастари, индоевропейски корени със значение "божество", "демон", "лудувам", "вилнея".

    Разновидност на самодивите са т.нар. ЮДИ. В българския фолклор те са винаги стари, грозни и страховити злосторнички. Освен тях във фолклора са запазени многобройни приказки за други нечисти сили: караконджоли, таласъми, върколаци, вампири... Добилият световна слава румънски граф Дракула не е единичен случай във фолклора на балканските народи.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Lonely^Princess

#1
Да, наистина е мн любопитно как и до днес съществуват названия като изброените - Самодивска поляна, Самодивско хоро и т.н.
А и до днес хората вярват в подобни неща. Например в Кнежа, откъдето са родом и майка ми, и баща ми, се твърди и до ден днешен, че една къща е обитавана от самодиви, които танцуват нощем в двора! Което е наистина странно, защото според поверията самодивите не обичат човешкото присъствие и изгонват обитателите, изпращайки им болести, нетипична смърт или плашейки ги, а хората, живеещи в къщата до един загинаха при нещастни случаи и дома дълги години беше необитаем... Е, наскоро го продадоха и новите собственици не са се оплаквали, но .. знае ли човек..
В семейството ми се предава легенда от поколение на поколение: една тъмна нощ след полунощ прадядо ми Цветко излязъл навън. Луната греела, нямало вятър.. На двора видял самодива.
Не зная подробности, но ще попитам и ще се допълня какво е станало.
В народните вярвания се казва, че ако самодива бъде изненадана както се разхожда или танцува, обхваща я бесен гняв спрямо нарушилият покоя й, особено ако е мъж, и тя го наказва с проклятие и болест или пък му поднася дар като награда за смелостта му и за да пази тайната й. На прадядо тя наистина е поднесла дар - той доживя дълбока старост, с бистра памет и добро здраве през целия си живот. Може и да не е съществувала тази красива госпожица, но фактът си е факт и прадядо напусна този свят на 108 години, вие решете имало ли е самодива онази нощ или не...
Знам и за още едно суеверно схващане, което обаче малко се различава от описаното от ХрасТа лависта - ако изненадаш самодива както се къпе в река или поток и й откраднеш ризата (роклята или там каквито дрехи носи), можеш да я накараш да се омъжи за теб, като й поднесеш хляб и сол на брега и заедно ядете от него. Но не бива да й даваш премяната докато не се омъжи за теб, защото именно в нея се крие способността й да лети и тя ще те напусне, отлитайки в небесните простори,а ти ще паднеш на легло от мисъл и любов по нея.
Успех на всички, амбицирани да си вземат жена - самодива! :)

kate_77

Самодиви.Интересни са ми.Но в една легенда за водите на Пирин самодовоте ги наричат ЮДЕ ,а в друга легенда ги наричат ЗОЕ