Човекът в постмодерното общество

[mariana_fairy]

Намерих тази статия, докато се  "ровех " из интернет пространството и се зачетох. Успя да ме накара да се замисля и според мен има много неща, които са адекватни и актуални, и могат да бъдат дискутирани.
:)


В съвременното общество, в което живеем се формират две нови класи ,,на излишните" и ,,на ленивите". Общото между тях е, че те изваждат значителна част от трудоспособния контингент на обществото, включително добре и високо образовани и професионално подготвени хора, от икономиката, от сферите на материалното и духовното производство, от обществено-значимите продуктивни дейности, от гражданската маса на производителното население. Голяма част от човешкия капитал на обществото и държавата по този начин "се замразява" и с времето се обезценява - подобно на замразените пари в депозитни сметки или техниката, която стои без да функционира. Човешкият капитал - образоваността на хората изостава от времето, квалификацията им остава встрани от развитието, губи се умението да се работи в екип и с лоялност към другите и към институцията, губи се трудоспособността и издръжливостта, изчезва мотивацията за активност, мързелът надделява и ежедневието става лениво. Човек се отказва от амбициите си и застива в удобството на тлеещото ежедневие. В същото време тези класи са високо консумативни, имат претенции и по правило поддържат среден или висок материален стандарт. Като масова съвкупност те присвояват значителна част от обема на реално потребяваните блага в обществения живот. Така се създават типично класови взаимоотношения между трудово-продуктивните, от една страна, и консумативните, от друга, между създаващите блага и разчитащи на съответно възнаграждение и присвояващите значителна част от печалбата и възнагражденията. От изключителна важност за състоянието и бъдещето на държавата и обществото е пропорцията между двете части. В съвременните общества делът на производителното население намалява, реципрочно - разширява се делът на консумативното население.
     Сега, в съвременното общество на благоденствие и високо масово потребление, при култура на хедонизъм и потребителство, не само че се разкъсва органичната връзка между производство и потребление, а отношението се обръща. Потреблението изпреварва във времето производителността - чрез формите за живот на кредит все повече хора първо потребяват, а след това отложено изработват цената на съответните стоки и услуги. Същото правят и фирмите, и държавите, когато затъват в дългове и финансов дефицит. Освен това потреблението ценностно се откъсва от производителността, все повече хора се настройват, че не само искат, а и могат да живеят даром. Това е особена психология и особен манталитет, феномен от последните 3 - 4 десетилетия в Западния свят, в България - от последните 18 години. Масовата култура и рекламата ежедневно промиват масовата психика чрез потребителски импулси, възлова дума е "искам". В индивидуален план, когато консумативният начин на живот е със съзнанието, че е морално допустимо близките да те хранят и да се грижат за теб без реципрочно лично усилие, че е допустимо социалните фондове да бъдат източвани под маската на социална слабост или на жертви на дискриминация, че е форма на свръх-цивилизованост да спекулираш с механизмите на обществото и държавата, като изсмукваш легитимно или престъпно своите доходи и средства за потребление - в такава ситуация имаме форма на паразитизъм. Обективният потребителски статус прераства субективно и ценностно в паразитизъм, придобива аморално значение. Става дума за жизнена философия, манталитет, статус и поведение на масов паразитизъм в съвременните западни общества.
     Във всички предишни общества морален и обществен императив са работата, продуктивността, производителността на всеки член от семейството, общността, нацията. Щом човек е работоспособен, той е трябвало да работи и е работел. Скитничеството и просията са били преследвани. Мързелът е имал строго негативно морално измерение. Обратно на работливостта, която е била възприемана като първостепенно и високо морално качество и човешко достойнство. Изключение от това правило е правено единствено за някои елементи на аристократичното съсловие.
     С други думи, до преди 50 години цивилизацията се е развивала в съответствие с понятието "хомо фабер". Човекът е схващан като работещо и продуктивно същество. Практическите изключения са минимални. Немислимо е да се натрупа в рамките на обществото голям процент население, което въпреки своята трудоспособност не работи.
     Класата на ленивите също се изключва от обществения производствен процес. Но вече по логиката на субективното нежелание да се работи, да се полага лично усилие за трудова и професионална реализация, за личен принос при създаването и възпроизводството на общностното и общественото богатство. При този вариант персоналната трудоспособност, производителни качества и потенциал не се материализират. Но не поради външна обективна невъзможност или принципна неспособност, а поради лично субективно нежелание и липса на конкретна трудова и продуктивна мотивираност. В обществото на високото масово потребление и на личните свободи и индивидуализма "принципът на реалността" за много хора се подменя от доминиращия "принцип на удоволствието" (по Фром).
     Нежеланието и отучването да се работи става културен феномен на съвременната епоха. От "хомо фабер" се преминава към принципите на "хомо луденс" (homo ludens, man the player, the play element of culture).
     Единият е от хората с добри и високи, дори много високи доходи, нетрудови доходи (законни или нелегитимни, морални или аморални), поради което има възможност да поддържа добър, висок, дори много висок стандарт на живот, без да работи. Тук няма материална и икономическа принуда да се работи - тези хора са материално и финансово осигурени. Дилемата е ценностно-психологическа. За тях трудът не е ценност, не е водеща личностна ценност. Те не приемат, че пълноценната им личностна реализация и изява минава през труд и професия, през усилия за кариера и за адаптация в трудов колектив и чрез дисциплина в институция. Те не считат, че консуматорската жизнена философия, с повече или по-малко елементи на паразитизъм, е нещо лошо и осъдително.
     Другият слой е съставен, обратно, от хора, които живеят с ниски, много ниски, дори с мизерни доходи. Би могло да се предположи, че точно поради това те биха били мотивирани да търсят работа, а когато имат работа - да търсят повече и по-добра работа, да полагат усилия да придобиват опит и да постигат по-висока производителност, за да намират по-добра и по-платена работа. На практика често се получава точно обратното.
     Именно тежката бедност, маргинализацията, съзнанието, че в рамките на обществото са в ниска, ощетена и дискриминирана позиция, отчайват тези хора и ги правят апатични, демотивират ги. Отказват ги принципно от труда, от производителния труд, от измъкване от блатото чрез труд. Всъщност това е пътят на лумпенизацията, на принципното обществено декласиране. Затова има не само отделни хора и семейства, а и по-многобройни общности, които си изграждат негативна стратегия на оцеляването, като обърната форма на житейски успех. Чрез девиация и престъпност, чрез просия и проституция, чрез социални помощи и поза на жертви на обществото. За тези хора всяка работа, всяко усилие да се работи вече "няма смисъл". Ако за труда си ще получават доходи на равнището на мизерията, отпада смисълът да се полага каквото и да е усилие да се работи. Това е социалната логика на голяма част от неграмотните и малограмотните, които не могат да си намерят и да удържат сносно заплатена работа. Това е социалната логика на гето общности, които не могат да разчитат на работа,която е мизерно заплатена и винаги непрестижна. Това е оправдателната логика на потъналите в пиянство и лумпенизация хора, които вече не са способни да удържат добра работа, ако я намерят.
     Новите класи - на ленивите и на излишните - се разполагат вертикално в стратификационния профил на обществото. Включват се части на елитите, заедно с части от средните класи и прослойки, наред с части от низовите работнически и земеделски прослойки, както и от социалното дъно - аутсайдерски и маргинални прослойки, изолирани малцинствени общности, гето общности. Това са контингенти от т.нар. активно население или по-точно "население в трудоспособна възраст". Но не се включват в неговата производителна част, в т.нар. работна сила.
     Все по-голяма част от младите поколения днес бива въвличана и приучвана на социална интеграция и "реализация" според моделите на класата на ленивите. Тя става застрашително масова. Рязко нараства общата й значимост в баланса на обществената система.
     Това са хора, които не са ангажирани в домашен и домакински труд, в грижа за деца и болни близки или в други подобни дейности.
     Те просто са свободни, имат възможност и способности да работят, но избират да не го правят. Ако са бедни и маргинализирани, искат и получават доходи и средства за живот, но или по линия на социални помощи и благотворителност, или по линия на девиантни и криминални дейности. Доходите им са ниски и мизерни, но те минимизират своя потребителски стандарт и по този начин оцеляват. Ако са заможни, живеят с доходите си - от наследство и реституция, от рента и дивиденти, от лихви и наеми, но отказват да работят и да се реализират чрез професия и производително обществено участие.
     И в двата случая е скъсана ценностната връзка между индивида и обществото. По-конкретно къса се връзката между индивида и обществото като организация, първо, за производство на обществени блага, а едва след това - за разпределение на тези блага. В ценностните измерения от обществения кръгооборот "производство - потребление, труд - възнаграждение, участие - ползване на блага" е останала само втората част, първата е елиминирана. Става дума за консуматорска философия за живота. В голяма част от случаите не се нарушава законът. Не се нарушава дори моралната норма - ако под морал се разбира да не нанасяш преки вреди на другите. Но погледнато по-задълбочено, нарушава се общоморалния принцип на общественото живеене, на кооперативното участие в обществото. Това е философия на потребителския индивидуализъм, а в крайните си форми - и на атомизма. Философия от типа "да имам", а не "да бъда" (по Фром).
     Дори само заради броя и процента им те не могат да бъдат пренебрегвани. Те са обективно нарастваща тежест върху работещата и производителната част от населението, върху икономиката и пенсионните фондове, върху социалните фондове и държавата като цяло. Заедно с това тяхната гражданска маса и нарастването й са индикатор за принципната деморализацията на съвременното общество.
     Първо, това са хора с негативни зависимости - от алкохол, от наркотици, от самоцелен сексуален живот, от хазарт, както и от компютърни игри, виртуален секс, поглъщащо чатене. Много от тези, които попадат в такива зависимости, са хора с качества - имат образование и квалификация, трудова производителност, нерядко са с добра стартова позиция в живота и с добра професия, с връзки и възможности. Но зависимостта ги изсмуква, отклонява мотивацията им, изважда ги от нормалното им ежедневие, в края на краищата - от социализирания и производителен контингент на обществото.
     Проблемът със зависимостта е ценностен, психологически, след това става поведенчески и ролеви. При зависимостта се обръщат представите за живота, за личностното живеене и щастие, за труда и реализацията. Тя отделя индивида от обществото, противопоставя го на нормите му. Живее се ,,час за час", ,,ден за ден", "от доза до доза".     
     Без ценността ,,труд" и без обществения респект към институции и норми лесно се преминава в новите класи на излишните или на ленивите. Закономерно се отива натам. Така те стават не просто масови, но и имат самомнението и самочувствието, че не са нещо негативно и тежащо на обществото, а точно обратното - че са феномен в развитието на цивилизацията, на върха на цивилизацията.
     Младите се учат на английски и други чужди езици, на спонтанна комуникативност и ти-обръщение, на компютри и интернет. Младите се приучват към свободна индивидуалност и самоуважение, към максимализъм и претенциозност, към жажда за материален успех и нетърпеливост. За съжаление има и откровено негативен вариант: младите се учат и приучват към девиация и малограмотност, към асоциалност и отчужденост до степен на агресивност. В много семейства и обществени прослойки дилемата е очевидна: да учат и научат децата си на труд, или обратно, да ги отучат от труд - като изградено поведение още в детството и юношеството, и да ги тласкат към други реални или химерни форми на личностен успех в живота.
     Практически вече се стига до натрупване на много млади хора в двете крайни форми: едната възпитава в неуважение към труда, пренебрежение към него и култивиране на представа, че е нормално доходите и статусите да се печелят и осигуряват по други "нетрудови" начини, и другата - семейството и средата формират представа за изключителност, за привилегированост, когато "обикновените" начини за работа, за колективно участие са нито подходящи, нито възможни, нито психически поносими.
     Младите, които се оказват без никакви трудови навици и мотивации, без съответни базови личностни добродетели, вече са много. Това се усеща практически навсякъде и все по-остро от работодателите, които срещат все по-големи трудности да намерят млади хора не просто с добро желание, с добри дипломи и с високи амбиции, а и с реални качества да се интегрират в организация, йерархия и колектив, да имат способности за екипност, да могат да бъдат производителни в т.нар. съвкупен работник на фирма или институция.
     Още по-тревожен е фактът, че голяма част от младите не изграждат у себе си дори минимално образователно и гражданско равнище на култура и социализация. Това са огромно количество юноши и деца, които отпадат от училище под 10-12-годишна възраст, или под 14-16-годишна възраст, или под 19-20-годишна възраст. Не ходят на училище и не работят. Това са и нарастващо количество 20- и 30-годишни млади хора в най-жизнената си възраст, които така или иначе не се включват в пазара на труда.
     Тази прослойка е също масова и това е едно от измеренията на деморализацията на нашето общество, защото семейството първо ги е отучило да се трудят, след това ги търпи да не се трудят и всъщност стимулира тяхната изключеност от пазара на труда, от групата на производителното население.
     Има стойностни хора с желание да се хванат някъде на работа и да се реализират трудово и професионално. Но те трудно устояват, бързо се отказват и отпадат. Просто защото до такава степен не са им създадени рефлекси и умения за съвместност, че се оказват неадекватни в колективна организирана среда. Реагират болезнено дори на елементарни неща в дисциплината и нужната йерархия, не са способни на взаимни компромиси, не умеят толерантно да изчакват, нито да запазват спокойствие при конфликтни ситуации.
Проблем създава и изкуствено масовизираната творческа или артистична нагласа. И на тази база нежеланието да се слезе до нивото на рутината и обикновеността. В края на краищата повечето хора от тази категория нищо особено не успяват да постигнат като творческа реализация, дори не се и опитват да постигнат нещо конкретно и значимо.
     Това явление е масово при младите жени с тяхната модерна мания да бъдат манекенки и танцьорки, певици и дизайнерки. При тях то е извинимо в традицията на по-голяма женска фриволност, донякъде е симпатично на млади години. Но е особено симптоматично при днешните млади мъже. Има много случаи млади мъже, които стоят до своите работещи и амбициозни приятелки, съпруги, партньорки. Стоят безволево и неинициативно, зареяни пред компютъра си, с добри намерения за нещо творческо и значимо. Но времето минава - и нищо на практика. Такива мъже често са внимателни и грижовни като съпрузи на усърдно работещата млада жена. Тя печели и прави кариера, той стои замечтан пред компютъра си, с претенциите си за нещо специално. Тя развива своя светски статус и обществена перспектива, той затъва в мързеливо самодоволство и безволевост. Това е типичен случай на несполучливи партньорства сред младите в днешно време;
     В тази общност на непроизводителните влизат вече и нови масови прослойки. Хората, които се издържат със системна девиация и организирана престъпност. За тях те са трудов поминък, тяхната "трудова" дейност.