Ценностите и времето

[`Fallen_Angel`]

Смачкани от наглите лаици, които разхождайки се с вирнат нос и правейки се на интересни, някак си объркват порядъка на света.
Изгубени под подметките на идиоти, в чийто ръце е дадена власт да решават въпроси, които не са от тяхната компетенция.

И понеже трябва да се напаснеш във време на всякакви недораслячета, нормално е да ти се извратят и ценностите, защото те не еволюират, а деградират, като самите хора, с които трябва да общуваш.

Та....... така :)

[MoonLight]

Ако бях видяла тази тема миналата година, например, щях най-спокойно да си заявя, че във всеки един у нас има нещо добро, дрън-дрън.. Обаче с всеки изминал ден се отчайвам все повече от хората наоколо. То не беше деградация, не беше срив.. с всяка изминала година границата да си 'гъзар' [казано по-простичко] намалява. Омръзна ми да вървя из улиците и някакви си кифли [още по-простичко казано] да са вдигнали високо тупираните си глави и да те подминават сякаш си едно прилично Нищо.
Най-странното нещо сред всичко това е следното: ОТ КЪДЕ го намират хората това самочувствие??? Единственото нещо, с което ярко 'блестят' са колоритните брутални истории, които казкават - с кой ли наивен глупак са се забили по-миналата вечер и колко голям му бил.. мозъка, че се вързал с тях изобщо.
Омръзнало ми е от лицемери, които те гледат в лицето и ти се усмихват миловидно, а излезеш ли започват зверските одумвания.
Хората в момента МАСОВО никога не са притежавали някакви ценности, за да ги загубят. Ако някога си имал частичка възпитание в себе си, не можеш да я загубиш, защото тя става част от теб.
Та идеята ми е, че или имаш ценности или не. Не можеш да ги придобиеш на 20-тия си рожден ден, не можеш и да ги загубиш след това. Те са константна величина, придобита някога и оставаща завинаги.
Ценностите изчезват, само защото хората, които ги притежават намаляват драстично. И как да очакваш от една майка-кифла [адски простичко казано] да отгледа едно възпитано и умно дете с приоритети в живота. Няма как да се случи това. "Крушата не пада по-далече от дървото". И колкото повече дървета има, толкова и повече круши ще има.

[tonnny_bg]

Аз бих казала ,че децата много често превъзхождат своите родители и много се надявам на това.Много се надявам хората малко по малко да почнат да осъзнават наистина стойностните нещав живота си .Как ще стане ли?Мисля си че тази пренаситеност  откъм материални неща ,един ден ще я приемаме като нещо нормално ,а не като причина хората да се чувстват нещо повече от другите ,само защото притежават по-хубава кола или къща.