И тегне ми нейната скръб

[djuliano]

ВинОто разкрива душите, винОто душите сближава...
Очите на мойта танцьорка изливат горчиви сълзи;
тя гледа ме мило и нежно, и плаче в пияна забрава -
изплаква сподавена мъка - сълза след сълзата пълзи.

- Самотна аз плача, проклинам безцветната, моята младост.
Останала малко сираче, със галени детски мечти,
аз скитам окъсана, бледна , аз търся подкрепа и радост...
Най - после, най - после локалът разтвори широко врати.

Без дом, и без обич, без радост, аз нощем в локала танцувам,
в локала на дивите страсти раздавам от моята страст,
и аз се продавам безсрамно, а слънчева обич жадувам,
и аз съм сред блудници жалки, а мразя ги, мразя ги аз!

ВинОто разкрива душите, винОто душите сближава...
Очите на мойта танцьорка изливат горчиви сълзи,
тя гледа ме нежно, и мило, и плаче в пияна забрава -
изплаква сподавена мъка, сълза след сълзата пълзи.



Преваля се времето нощно, локалът е светлопустинен,
а пием, прегърнати, двама - танцьорката нощна и аз.
И нейният поглед ме пари, о поглед детински, невинен -
и чезна, топя се, изгарям, и губи се моята страст.

Тя свежда към мене глава, и млъква, и галено гледа:
тя гледа как свети пред нея на детството споменът скъп.
И пак се разлива горчило...И плаче танцьорката бледа...
И страдам аз вЕдно със нея, и тегне ми нейната скръб.