Римски чат

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Скъпи приятели, това е мястото, в което можем да побъбрим, да се опознаем и да се позабавляваме заедно на всякакви теми... в рими.

Тази тема съществуваше преди изпадането на базата ни данни и, ако не се лъжа, беше създадена от Калиста. Много успешна и добре реализирана идея от нейна страна. Нека продължим традицията...


Добре дошли на всички,
музи, птички и пчелички!
Нека всеки се представи,
както нему му се нрави!

[kalista]

Не бях аз [lol] [lol] От къде толкова акъл [lol] [lol] [lol]

:arrow:

Май си имаме новаци ние!
Нека бързо тук да се поканят -
да спре всеки да се крие
и по нещичко за себе си да кажат!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Гарибалди, Джулиано -
нови мъжки имена -
те присъстват сутрин рано,
чак до късно вечерта...

Ред ви е да се представите,
ала в рими - не забравяйте!

:p :p :p

[NanaSky]

Добро утро на всички -
големи, ученици и ученички!
Тъй приятно за мен е да кажа
- аз съм Нана и да разкажа
как обичам и как не обичам
/и редовете във рими да сричам/,
как се радвам и как ликувам,
също - как рядко тъгувам.
И така.. аз обичам земята,
поклон пред на България полята!
И приятелите си, без тях съм аз
за никъде във всеки час!
Зеленото е моят цвят,
то носи радост в този свят,
числото седем е на първо място
и с него всичко ми изглежда свястно-
от езерата в Рила до на Васко Кеца песента,
през седмичникът, през еврейските числа
и още много, свързано със седем,
което няма днес да изброя.
Обичам много, но не искам да изпадам
в подробности и да забравям,
че пиша описание на себе си,
в което ви разкривам късче от живота си.
Ноември моят месец е -
любим и безобразно есенен,
но пък и Май е хубав и зелен -
тогава, на тринайсти съм родена,
на шестнайсет, почти седемнайсет съм
/тук с какво да римувам "съм"?/
А живота ми се състои в поезия,
фотография, рисуване, стратегия,
музика, приятели, любов,
щастие, притихналост, свят - несуров,
а цветен и изпълнен с позитивност
и детска паралелна наивност.
Живея в Пазарджик, но ще се местя,
не знам къде, но няма да е лесно.
Намерих този сайт чрез думичка една,
написана във чичо Гугъл - "поезия"
и тъй се радвам, че тук се приютих
и хора с моите интереси открих!


И приятно ми бе да римувам,
и на тази темичка да се полюбувам!

[Qween of the black hearts]

Хайде да избършем полепналия прах
от кориците на тази тема,
и бързичко от раз
хайде по старата схема...

Ленив е станал форумът ни мил,
къде са всичките ду'ши?
Всеки нанякъде се е разбил
на всеки му главата пуши


Малко пишем напоследък,
дори и аз, признавам си без срам
нима освен за болките си вечни
друго нямаме да кажем,пак без свян....


Тук намирах си утеха,
ала пустее ми сега
освен редовните(любимите) ми поетеси
пишещи в литературния ни жанр.

Хайде идвайте си бързо,
че скучничко ми е сама
идвайте да си споделяме успехи,
радости неволи и тъга!!!!

[defiant_spirit]

За повечето тук, навярно неизвестен,
от толкова далеч, колкото и местен,
във "Стихче" - то утеха съм намирал често
и може би е време да му върна ресто.
Ще пробвам с два, три реда
да се включа във веселата ви беседа.

                   . . .


Приятелски настроен и често се усмихвам,
стихиите природни отвътре съм събрал,
Характерът е буен, горя и после стихвам,
бил съм и сериозен и с децата съм играл.
Душата малко грешна, но имам само нея,
от случките житейски до тука съм разбрал,
обичам да обичам и сърдечно да се смея,
но уви това сърце на части съм раздал...

[balrog]

Ужасно много време мина,
откакто аз от тук заминах...
Но живота хубав продължава,
който иска тука рима да оставя!

[larisha]

Аз съм нова и съм млада,
но тъй тъжна, моят мъж го няма..
Той моряк стана и отплава,
да се завърне аз чакам отмаляла..
С рими мога малко да боравя,
мисля, че добре се получава..
Дано таз тема завехтяла,
не е в черна дупка отлетяла..

[balrog]

Пак съм тук, но никой няма,
който с рими с мен да спори,
аз не искам да запълня яма,
искам само с вас да си говоря!

[Gentiana]

И последните мохикани са нещо.
Много се връщат, повечето си мълчат,
разгръщат страници, мисли-криле пощят,
после бавничко се отправят назад.

[balrog]

Ако на някого липсва му нещо,
може без страх мен да говори,
нека да дойде и с рими да плещи,
аз ще го чакам тука доволен!

[lovesnoopdogg666]

Отново тук! Чакайте и мен!
За къде бързаме сега?
А-а... и ти не знаеш...
ала ще пристигнем сутринта...

Нямаше ме цяла вечност,
но още вярвам в чудеса
и за миг даже не помислих,
че ще хукнете така...

Радвам се, че още личи танцът
в походките ви тъй припрени....
Ах, и още ходите си боси,
видях крачета под палтата!

Може ли да спрем за миг?
Знам, не можем да се върнем.
Не, не защото вече се изморих,
а само за да се прегърнем?