Не казвам, че любовта не съществува (Kristo vs. Kalista)

Started by Андреско Гарибалди, March 02, 2010, 21:21:20 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Андреско Гарибалди

Стихотворението съдържа куплети от "Friends with benefits" на Калиста, оригинален материал и куплет на Кристо от "Досега беше се крила" на Kristo & mari-jein-baby. Всички използвани с разрешение.

Не казвам, че любовта не съществува,
в неуморните ласки,
една малка тайна -
любовните страсти,
и секса случаен,
емоциите са на части,
а партньора - незнаен...

Не казвам, че любовта не съществува,
и не си мисля, че само те крада.
Когато го правим, аз не се преструвам,
но друга сънувам, щом до теб заспя.
Приятелството ни си има граници -
от мили думи и много споделени болки
през размяна на стихове, цели страници,
и до неангажиращ секс отново и отново...

И тази нощ при тебе идвам,
уморена крача аз до твоя праг.
Страховете в себе си приспивам,
че колебанието в мен е враг.
Твоя съм! Цялата съм твоя!
Изгарят страните ми от страст.
Изчезва и волята моя -
попадам аз под твойта власт.


Не казвам, че любовта не съществува -
влюбен съм бил няколко хиляди пъти!
Знам, че ти повече от нея струваш,
и знам, че мен сънуваш в съня си.
Но защо да бъде напразно похабена
страстта, от която двамата се храним?
Аз три пъти изпразнен, ти - задоволена,
но пазейки сърцата си на разстояние.   


Сърцето ти отдавна беше чуждо,
знаех, но моето в тебе вградих.
Да бъда твоя бе мене нужно -
радостта си върху пясък построих.
Свещи угаснали и рози сухи,
нечие щастие е тук горяло.
Устни неми и чувства кухи,
мислех, че слънцето ми е изгряло.


Не казвам, че любовта не съществува
или че не мога никога да те обичам.
Но предпочитам гърдите ти да целувам,
да те съблазнявам, мачкам и събличам...
Приятелството ни, определено е с граници -
само физически докосвания, доста лесно!
докато те блъскам, всъщност виждам Ралица,
и ти твърдиш, че може би това не е честно:

Давам, каквото ти трябва,
неуморните ласки,
една малка тайна,
любовните страсти,
и секса случаен,
емоциите са на части,
а партньора - незнаен,
тук, с капките мои прокрадва
се в едно кътче незнайно.
Така те обичам, разгонена,
за моите мисли да чертаеш пози,
вместо от целувка отровена -
съблечени и аз да съм този,
с които да се въргаляш по пода,
вместо на леглото с рози,
да, вместо по леглото с рози...
...
And we slowly come undone
waiting for the king that never come

MoonLight

Венага си личи кое на кой е, дори и без цветовете. Личи си от това, че Калиста примерно е замаскирала думата 'секс' с много нежни изрази, както според мен би трябвало да е. Но мисля, че е неподходящо в един стих да се използват думи като "да те съблазнявам, мачкам и събличам..." или "неангажиращ секс". Според мен в тях няма нищо поетично по начина, по който са представени.
Лично мнение.
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

Андреско Гарибалди

Именно!
Опитах се да наблегна над контраста, който се създава, в един такъв стил. Ако може да се каже така. Да се види всяка една гледка точка:
- на нещастно влюбеното момиче, което е приело такава договорка (въпреки, че е влюбена и определено не иска само секс)  - затова и думите на Калиста са доста по-нежни
- на раздвоеното между чувствата и физическите нужди момче, което все пак търси предимно секса (както си знаем, доста момчета са точно такива и правят точно така) - и тук се разбира, че основния му двигател за действията не е любовта, а чистата страст към момичето
- и финала е още по-груб, защото дори и нежността я няма, а има само чист животински нагон. Предполагам всеки крие такъв във себе си, но малцина му дават власт.
Като цяло се получава някакъв странен механизъм от разминаване на желанията, странен баланс между любов и секс и това, кой колко дава и колко иска в една такава връзка.

А такива връзки в реалния живот - дал Бог...
And we slowly come undone
waiting for the king that never come

MoonLight

Разбирам... Светът не трябва да бъде такъв. Ужасен е в този си вид.
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

Андреско Гарибалди

Quote from: MoonLight on March 02, 2010, 23:55:41 PM
Разбирам... Светът не трябва да бъде такъв. Ужасен е в този си вид.

Съгласен съм - мъжете до голяма степен (и бройка) сме свине в това отношение: търси се секс без чувства и условности, за сметка на... любовта. Не че не е възможно и обратното де. Но просто хората така са устроени - искат 1во, получават 2ро, дават 3то и накрая се оказва 4то... и хаоса е пълен...

Тук е момента да спомена и куриозния факт: Калиста в момента пътува и не е виждала готовото стихотворение. Дори и идея си няма какво съм писал аз.... Ще чакаме реакция...
And we slowly come undone
waiting for the king that never come

MoonLight

Quote from: Андреско Гарибалди on March 03, 2010, 00:01:52 AM
Quote from: MoonLight on March 02, 2010, 23:55:41 PM
Разбирам... Светът не трябва да бъде такъв. Ужасен е в този си вид.

Съгласен съм - мъжете до голяма степен (и бройка) сме свине в това отношение: търси се секс без чувства и условности, за сметка на... любовта. Не че не е възможно и обратното де. Но просто хората така са устроени - искат 1во, получават 2ро, дават 3то и накрая се оказва 4то... и хаоса е пълен...

Тук е момента да спомена и куриозния факт: Калиста в момента пътува и не е виждала готовото стихотворение. Дори и идея си няма какво съм писал аз.... Ще чакаме реакция...

Всъщност като гледам тенденцията.. и жените не си поплюват. Просто системата тотално се срива. Дано останат повече свестни хора на Земята.
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.