Знам, че сега не си мой,
но ще те искам и денем, и нощем,
душата ще търси покой,
а ти шептиш: "Не тръгвай още!"
Искам да целувам твоите устни,
докато нощта отмине;
кръвта ти бясно да препуска,
а после, знам, ще си заминеш...
Но споменът във мене ще оставиш
за ласките си свежи
и никога не ще забравя
избликналата в мене нежност.
А после аз сама във здрача
ще гледам тихичко навън,
ще притворя след това клепачи
да посрещна онзи чакан сън.
