Нежността ме събужда отчаяна,
още сънена, почва да плаче,
и от нощни кошмари замаяна,
се оглежда и нервно подскача.
Тя се криеше все надълбоко,
предпочиташе вечната сянка,
и объркала всички посоки,
само тънеше в обедна дрямка.
Но сега се почувства пречистена,
топъл дъжд се завихри във нея.
Тя престана да бъде измислена,
най-накрая реши да изгрее.
Нежността ми изригна сияеща,
напои с красота тъмнината,
и на ангелски билки ухаеща,
зацелува щастлива земята.
