Аз цялата съм онзи грях –
най-първия, най-сладкия.
В любов да тъна тъй не пожелах –
наслада беше моята награда.
Докосна ли те ти гориш
и сипеш нежност в моите гърди.
Погледна ли те засияваш,
засипваш ме с безброй звезди.
И няма срам и безпокойство,
че може да ни види някой на света.
Защото легнали сме в най-старата, затънтена гора.
Първични, диви, любопитни, покрити само с горските листа.
Целувките разпалват мисълта за грях.
и цветни петънца играят пред очите.
А дойде ли върховния екстаз –
камбанки райски ни звънят в ушите.
И не, че сме безбожни или демонични,
Но не си признахме, че сме сътворили грях.
Погледнахме се нежно във очите и си обещахме
да го сътвориме пак.
