Какъв е цветът на щастието?

[djuliano]

Най-близо до ума е, че е бяло -

като престилките на акушерките,

кокичетата и снежните човеци.

Но много е възможно да е зелено -

като тревата на двора ми,

коледната елха или полянката на детството ми.

Защо пък да не и синьо -

цветът на небето, морето, надеждите?

Не обичам червеното,

но би могло и то да е цветът на щастието -

като маковете, розите и устните ù.

Има вероятност да е кафяво -

като мечата кожа, кората на бука и кестена.



... Не, истината е, че щастието няма цвят.

Просто защото няма щастие.

[me4tatelka]

 [ooooo]
Как така няма?! Разбира се, че има  :)
И е пъстро... :) И е красиво.. :) И съществува  :)
[gu6] [dugaaaa]

[Шантавела]

Е, де... с това последното обезсмисли всичко...
Съгласна съм с по-горе казаното, но не и с последния ред!  [cvetee]

[The_iMMortal_f]

Когато видях заглавието на стихотворението ти, си казах, че като го прочета част от поста ми ще бъде "няма цвят, защото няма щастие" , а ти дефакто си ме изпреварил...     [heart__] [heart__] [heart__] :kissoflove:

[me4tatelka]

Хмм.. хора, не мога да повярвам, че наистина смятате, че няма щастие.  [confused]
Много харесвам една мисъл на Линкълн, която гласи "Повечето хора са щастливи точно толкова, колкото сами са решили да бъдат."
Просто позволете на щастието да озари живота ви... Горе главата и напред!  :)

[djuliano]

[ooooo]
Как така няма?! Разбира се, че има  :)
И е пъстро... :) И е красиво.. :) И съществува  :)
[gu6] [dugaaaa]

Значи твърдиш, че е разноцветно като дъгата [dugaaaa]

[djuliano]

Е, де... с това последното обезсмисли всичко...
Съгласна съм с по-горе казаното, но не и с последния ред!  [cvetee]

Ами провокация :arrow:Предизвиквам реакция на съгласие или несъгласие [inlovee]

[djuliano]

Когато видях заглавието на стихотворението ти, си казах, че като го прочета част от поста ми ще бъде "няма цвят, защото няма щастие" , а ти дефакто си ме изпреварил...     [heart__] [heart__] [heart__] :kissoflove:

О, значи споделяш моята гледна точка! [lol] :)

[djuliano]

Хмм.. хора, не мога да повярвам, че наистина смятате, че няма щастие.  [confused]
Много харесвам една мисъл на Линкълн, която гласи "Повечето хора са щастливи точно толкова, колкото сами са решили да бъдат."
Просто позволете на щастието да озари живота ви... Горе главата и напред!  :)

Да, но няма единна представа за щастие - някои са щастливи, когато се уволняват от казармата примерно, а други са щастливи като военни. И точно защото няма универсални критерии за щастие / както например за здраве или интелект/, то налице е не щастието като такова, а представата ни за него :) :question:

[me4tatelka]

Така е, всеки има различна представа,
но това не значи, че щастието не съществува..  :)
Всеки от нас създава своя дефиниция за щастието,
което именно го прави "многоцветно"..  :)



Усмивки!  :) :)

[MoonLight]

Цветът на щастието може да не е един за всички, но това не пречи всеки да си избере сам цвят за собственото си щастие. Има го, разбира се.
Дори се обръщам към автора на стихотворението. Нима с тези думи, които си подредил и озвучил с рими, искаш да кажеш, че никога не си изпитвал дори елементарно щастие? Никой никога няма да повярва, ако кажеш, че не си. :)

[djuliano]

Така е, всеки има различна представа,
но това не значи, че щастието не съществува..  :)
Всеки от нас създава своя дефиниция за щастието,
което именно го прави "многоцветно"..  :)



Усмивки!  :) :)

Усмихвам се и аз :)

[djuliano]

Цветът на щастието може да не е един за всички, но това не пречи всеки да си избере сам цвят за собственото си щастие. Има го, разбира се.
Дори се обръщам към автора на стихотворението. Нима с тези думи, които си подредил и озвучил с рими, искаш да кажеш, че никога не си изпитвал дори елементарно щастие? Никой никога няма да повярва, ако кажеш, че не си. :)

Естествено, че съм изпитвал моменти на щастие. Имам предвид щастието като постоянно и трайно състояние на пълна хармония със себе си и света, което по-радко се среща. [inlovee] [lol]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Така, така... От къде да започна? Много хубава идея като за начало. Щастието е едно абстрактно понятие. Подходящо е да бъде описано в цветотве. Не мисля обаче, че няма щастие. Всеки го е изпитвал - малко или много, дълго или кратко... Като се има предвид, че не съм много позитивен човек (да не каже изобщо), все ми се струва, че има там някакво щастие. Решил си обаче да отсечеш, че го няма. Добре, и така да е. Тогава убеди ме! Нито един аргумент не си привел в тая насока. Лепнал си накрая изречението и хоп - няма щастие. Защо? Какво има вместо него? Историята мълчи по въпроса... Реших обаче да прегледам набързо коментарите. Ако наистина си имал предвид, че щастие има, но няма цвят, защото не е универсално понятие, то това изобщо не ми стана ясно, без жокер от рубриката "какво е искал да каже авторът...". Нещо има тук, но не мога да разбера точно какво. Като че ли липсва нещо от логическата верига, като че ли нещо ми убягва, нещо липсва... Не се смятам за много компетентна, но ... може и от структурата на стихотворението да е... Не знам, обясни ми. [confused]

[djuliano]

Така, така... От къде да започна? Много хубава идея като за начало. Щастието е едно абстрактно понятие. Подходящо е да бъде описано в цветотве. Не мисля обаче, че няма щастие. Всеки го е изпитвал - малко или много, дълго или кратко... Като се има предвид, че не съм много позитивен човек (да не каже изобщо), все ми се струва, че има там някакво щастие. Решил си обаче да отсечеш, че го няма. Добре, и така да е. Тогава убеди ме! Нито един аргумент не си привел в тая насока. Лепнал си накрая изречението и хоп - няма щастие. Защо? Какво има вместо него? Историята мълчи по въпроса... Реших обаче да прегледам набързо коментарите. Ако наистина си имал предвид, че щастие има, но няма цвят, защото не е универсално понятие, то това изобщо не ми стана ясно, без жокер от рубриката "какво е искал да каже авторът...". Нещо има тук, но не мога да разбера точно какво. Като че ли липсва нещо от логическата верига, като че ли нещо ми убягва, нещо липсва... Не се смятам за много компетентна, но ... може и от структурата на стихотворението да е... Не знам, обясни ми. [confused]

В тоя късен час дай да го разнищим това щастие! Първо, абсолютно си права, че само отсичам, че няма щастие, и не уточнявам какво има вместо него. Но това е именно предвид структурата на текста, и не е необходимо да се уточнява -позицията ми е, че няма щастие в смисъла на нирвана, а всеки за себе си преценява - дали животът му е нещастен, скучен, монотонен и т.н.
Второ, в пределно широкия смисъл на понятието щастие наистина няма - кой е винаги радостен в ежедневието си? Не отричам проявите на щастие, а самото такова като абстракция- като абсолютно щастие. Например - няма и понятие абсолютна истина. Вссяка истина е валидна само тук и сега, дори и такава истина като " светът съществува" е само временна, преди 18 милиарда години не е имало сегашният свят, и т. н.
А ако трябва да търся щастието, то е в творчеството, природата и любовта за мен.