във..всъщност..

[небесносиньомомиче]

Дори не зная кой си ти,
защо нахлуваш в моя сън,
защо щом има те - вали,
а няма ли те пусто е отвън.

Дори не зная как да те наричам,
не чувствам името ти, някак си не знам,
но има нещо, няма да отричам
и пътеката ми свърши, без да знам.

Във..всъщност уморих се да вървя,
хей ти- ела до мен в тишината,
глухарчев сняг тогава нека да вали,
а ти хвани ме нежно за ръката.

Не хвърляй прах- в косите имам птици
не ме ласкай- аз знам да съществувам
кажи какво си криеш в тъмните зеници,
и то преди с луната да отплувам.

Усмихваш ме, когато идваш непоканен,
когато тръгваш- повече тъжа,
все гоня те, наум те моля да останеш,
защото знам, че повече боля.

Страх ме е до лудост да обичам,
това обичане е повече за хора.
Човеците умеят всичко да отричат
и себе си и клетвите, и своята опора.

Дори не зная как да те повикам,
дори не зная искам или не.
Но искам нощем с теб да се скитам,
и да разделиме късче сутрешно небе.

[Gentiana]

[Андреско Гарибалди]

Харесва ми.  [heart__]

[небесносиньомомиче]

 [dugaaaa] [dugaaaa] [dugaaaa] [hearts4]