Като звяр изнемощяла аз
се свивам в своята бърлога...
От глад почти умряла -
стискам зъби, подивяла.
...Душата ми за теб
задъхана, е закопняла!
Тигрица, иска да се хвърли,
да убие, да пирува ...
Твоето сърце единствено
ще я накара да мирува ...
Скрита в пазвите на мрака
чакам. Дебна и обмислям ...
Твоята съдба да пощадя не искам!