нека се опитам аз, ако може...
казваш: след нежна ласка помен от тъга не остава,
но къде са тогава твоите нежни ръце,
които с топлинтата в тази люта зима ме згряват,
къде е слънцето в твоето нежно лице,
няма те,
а в тишината снегът продължава,
в очите все още снежинки-сълзи,
трупа усърдно, покрива, навява,
а тишината е в моите тъжни очи
krasimir,
надявам се нямаш нищо напротив за това ми включване тук
поздравления за стихчето