звездии

[ilusia]

луната жълта голяма
судена сега
чак плашеща със своита
студнина ...
лъхаща на самота...

небето ....
черно празно
необятно като сърце
на нещо мътно блатно

с черни  краски рисувам деня
с кадифена самота ме приласкава нощта
как искам да заровя своита самота
в тъмнината на нощта
да облегна глава на звездите
да гушна луната и да се
обвия с мечтите
да няма вече болка от това
че съм сама

[Diablos]

 [sad3]
Днес само тъжни, но красиви стихотворения пишеш...

[krasimir]

 [sad3]

[Magic`Green`eyes]

Хм... може да е тъжно... но не го усетих така... Как може нещо толкова прекрасно да е прокълнато?
Независимо колко е почернено едно нещо, щом от него лъха красота, няма как да не ти хареса... тъжно или не.... ще те завладее :)

[andromeda]

Хей, ilusia, не си сама! [usmivkaa] Огледай се и ще видиш колко много хора има около теб и те обичат. [mhmm] А пък и като се замисля, понякога човек има нужда и от малко самота, за да може да оцени това, което притежава като емоции...Браво харесвами!  [bravisimo]

[ilusia]

 [inloveee] :flyingkiss: :kissoflove:

[bezdaren_nekadarnik]

 [inloveee] [cvetee] [cvetee]