Чиста като вода...

[Gentiana]

От шепите ми изтича светлина-
чиста като вода от извор планински.
Пробойна има в мойта крехка душа.
Кънти сред мрака в нея глас сатанински.

Някой знае ли как се закърпва душа?
С какви конци, боже мой, да я тормозя?
Как в живата плът да забия игла-
в тази моя слаба и нежна  мимоза?!

Не съм всесилна, но го крих до сега.
Исках силна и студена да изглеждам.
Пробойните-много. В жестока тъга
корозира душата. Няма надежда.

И да ги закърпя, какво от това?
Вече никога няма да е същата.
Пука ми... Ще си я оставя така.
Късно е...Няма пътища за връщане.

[Adri_ana]

  Но защо се криеш още? От сърце те моля -

             викай, блъскай силно, поплачи на воля...

                        Забрави, за миг поне, какво е сила,

                                    нека Той усети болката ти, Мила!  [heart__]

[Gentiana]

 :kissoflove: [wish all my love]

[tonnny_bg]

Браво.Поздравления от мен.Тъкмо си бях помислила ,че нещо сякаш аз не разбирам от поезия.И ето твойто стих4е ми показа какво е да излееш душата си в стихове.Благодаря ти! [inloveee] [bravisimo]

[Gentiana]

И аз ти благодаря за високата оценка. [heart__]
Но кой те разочарова и накара да се съмняваш в себе си?
Любопитна съм...  [mhmm]