Здравейте :-) Вече все по-рядко влизам във форума, обаче тази тема наистина ... ме накара да потръпна. Може би защото я взимам много присърце ... :-)
Първоначално си помислих, че написаното е шега. Но след това го прочетох втори път и осъзнах, че не - съфорумецът не се шегува! :-)
Съществува един много разпространен мит, който ни убеждава, че щастието не се купува с пари. Да, ама НЕ! С пари можеш да купиш всичките онези неща, които правят човека щастлив! А липсата на пари правят хората много, много нещастни. Казано е: „С пари в рай, без пари- покрай.” Затова е крайно време да зарежем сиромахомилските нагласи, които от десетилетия ни натрапват жалките български медии. Трябва, трябва да запретнем ръкави и да печелим пари. Много пари!
Да-а, наистина интересни разсъждения. Чудя се обаче - какво точно прави човека щастлив? И може ли да сложим щастието на всички хора по света под общ знаменател? Е, ще си отговоря сама - не можем. Откакто същестува класово разделение и откакто моралните ценности на по-развитите (във финансов аспект) общества с плавна скорост пропадат и се губят в черна дупка, същността на това какво е "щастие" също се променя.
Ако за един "щастие" е да може да си позволи маркови дрехи, почивка в Дубай и не една, а няколко скъпи коли, за друг щастие е да спи под открито небе, прегърнал до себе си любимия човек. За трети щастие е да види как детето му завършва гимназия, защото той/тя навремето не е имал възможността за това, и така нататък ... Примери за различните видове и степени на "щастие" има много.
Мисълта ми е че най-несъобразителното нещо, което човек може да направи (според мен), е да гледа на света само и единствено от собствената си камбанария.
Не казвам, че егоизмът не е полезно нещо в света, в който живеем, а просто че с малко повече скромност и загриженост за другите може би ще можем да го направим по-приятно място за живеене. Място, в което основната ни цел в живота няма да е да имаме повече, и още, и още повече пари (ахх, тези сексапилни хартиени листчета ;) , а нещо по-духовно, по-нормални връзки между хората, по-добро здраве (защото покрай многото ламтене за пари, и хората в днешно време се разболяват от какво ли не, и природата страда).
Установено е и то със сигурност, че най- големите грижи на хората са свързани преди всичко с финансовото им състояние. Чак тогава следват грижите за здравето.
Най- интересното в случая е това, че наличието на пари, на много пари, мигновено разрешава тези проблеми. Ще го кажа другояче: хората с пари нямат никакви проблеми! Особено пък, ако харчат парите си разумно, мъдро.
Може ли да споделиш само кой го е установил, и то с такава голяма сигурност? :-)
Да не говорим пък за това любопитно твърдение че богатите нямали
никакви проблеми. Факт е че могат да си позволят най-добрите адвокати и най-добрите лекари да ги измъкват от дела или да им възстановяват нарушеното от дрога и алкохол здраве (за тези, които са имали неблагоразумието да използват многото си пари точно за това). Факт е също така че най-големите "звезди" много често страдат (в емоционален, а след това и във физически аспект) от славата и състоянието си.
Не е нужно да изброявам колко от тях стават зависими от алкохола, от дрогата, от храната (булимия, анорексия, и т.н.) Колко от тях не издържат психически на това животът им непрекъснато да бъде под лупа, и всичко това в един момент не е свързано толкова с таланта им, колкото с това че са богати.
Тук не дискутирам по-гадно ли е да си беден, да не можеш да си позволиш един хляб и никой да не се интересува от теб, или да си безбожно богат, но навсякъде да те дебнат и психически да не можеш да издържиш.
Почти съм сигурна че на първата категория хора им е по-тежко най-вече защото бедността е свързана с физически лишения. Докато проблемът при богатите е по-скоро емоционален и чак по-късно може да се превърне във физически.
Но точно за това и исках да се включа в темата - защото смятам че е хубаво човек да търси "златната среда", а не да изпада в една от двете крайности (макар че може да се поспори доколко всеки човек има избор в това отношение, като се вземат предвид различни фактори).
Аз съм твърдо "за" честния труд, както и твърдо против идеята че само с много пари човек може да е щастлив. Има много алтернативни начини на живот, които показват че е възможно с малко пари и много близки и приятели да си живееш щастливо, стига разбира се неща от сорта на "живот близо до природата и в хармония с другите и със себе си" да те вълнува.
И като един толерантен човек винаги съм твърдяла че разнообразието на типове хора е хубаво нещо. Но не и когато по света все още има стотици хиляди умиращи от глад и едновременно с това стотици хиляди, преливащи от пари хора, чиято единствена мисъл е как да направят още пари.
Мисълта че живея в свят, в който това се приема едва ли не за нормално, ме кара да се отвращавам от факта че и аз принадлежа към този животински вид.
Изтъкнати психолози, психиатри и философи смятат, че щастието до голяма степен зависи от общуването с приятни хора. Е да, но само с пари могат да се купят билетите, които ще те отведат при любимите ти хора. С пари можеш да купиш бира и мезета за твоите приятели, с които ще гледаш дербито на шампионата. Парите ще те отведат във Франция, където ще разгледаш забележителни места и културни ценности, а освен това ще си хапнеш и пийнеш великолепно. Да, погрешно е да се смята, че най- хубавите неща в живота са безплатни. Напротив, най- хубавите неща на този свят са доста скъпи! Безплатни закуски има, но… само в капаните за мишки…
Нещата, които споменаваш като примери за това какво би те направило щастлив, със сигурност не изискват чак толкова много пари. Да не говорим че има и други начини да ти е приятно в компания с приятели без да се харчат много пари за това.
Колкото до билетите до Франция или където и да е другаде, има алтернативни начини да се пътува из света, но те изискват другите хора да имат пари, т.е. не смятам да твърдя че е възможно да се живее без пари на този свят, дори и ти самият да ползваш много малко парични средства.
Говоря за неща от сорта на пътуването на стоп, преходите пеша или пътуването с колело (имам доста приятели, които правят преходи с колелета например от Лондон до Париж, без да плащат нищо и едновременно с това грижейки се за здравето си), говоря и за неща като
dumpster diving (съжалявам, но не съм сигурна как точно да го преведа), ходенето по къмпинги и спането на палатка вместо в хотел, или на хижа, или при някое семейство, предлагащо стаи. Закупуването на орагнично отгледани плодове и зеленчуци, подпомагащо местното производство, и така нататък.
Всяко едно от тези неща ми е било от полза при моите пътувания, и смятам че са ме научили на много неща, освен това са ме направили много по-щастлива и смея да твърдя по-земна (както е модерно да се казва в днешно време ;-)
И още един въпрос - кое за теб е "най-хубавото нещо на света"? Да си "хапнеш и пийнеш великолепно" ли? Е, ако е така, със сигурност ще е хубаво да се понапънеш и да вземеш да ги изкараш тези огромни количества пари, от които зависи щастието ти.
За такива като мен от простолюдието (сиреч любителите на по-опростения начин на живот, без много суетене около парите) остават красотата на природата (на местата, където хората все още не са оглупяли до немай къде и си я пазят), красотата на чувствата между приятели и влюбени, красотата на безусловната любов (поне мога да се похваля с такава обич от и към сестра ми), радостта от знанието и придобити нови умения, и такива ми ти неща :-)
Простички, но истински. И ще ме прощавате ако не се вмествам в пропорциите за дължина на средностатистическите мнения тук, но ми се искаше да кажа каквото имам по темата :-)
Исках да попитам нещо и
Don Nutso и
Blue Rose, свързано с факта че толкова неща не им харесват в страната, и въпреки това все още са тук. Но прочитайки въпроса си сметнах, че може да прозвучи като заяждане без да е такъв замисълът ми, за това - някой друг път :-)
Ще се радвам да прочета мненията и на другите съфорумци за парите и щастието. И даже си мисля, че тази тема може да се сложи в раздел "Философия" :-) Приятен ден на всички! И повече щастие ;-)
