На моя приятел...

[{dulgokoska}]

 

Искам да почувстваш моята обич...
как се заражда... към теб как  расте...
Искам да знаеш - "срещнах " те скоро,
но се привързва наивно моето сърце...

Искам да осъзнаеш - ако се чувстваш самотен,
то е защото сам го налагаш...
Искам да повярваш - няма болка доживотна...
До безчувственост сърцето си недей да принизяваш...

Харесвам те и чувствам мъката ти в мен,
но не бъди на съдбата поредната вещ...
Допадаш ми много - виждам се е теб...
да - егоизъм ме води горещ...

Ти си страхотен, виждам го непрестанно,
но сам създаваш несигурност и страх,
казваш, че съм по-силна, затова и да е нахално
ще се опитам да повярваш в моя весел смях...

Сам знаеш - можеш с обич да живееш,
но вярваш напразно, че най-силен е страхът,
толкова малко е нужно - просто да проумееш,
че всъщност по-силен е в тебе духът...

Защо се оплиташ и отговор търсиш,
когато пред тебе нямаш въпрос?!
Това е сякаш в храм свят да се кръстиш,
а да не вярваш и капка даже във Бог...

Ти слънчев лъч си, проникнал межди цепнатината,
в светлината ти прашинки хиляди летят,
но именно те са от живота нещата,
които могат да ни направят по-силни или да ни съкрушат...

Приятелю,отново те моля горещо,
не се предавай - виж до тебе съм аз...
поеми ми ръката, подадена насреща
нека душата ти сродна потърсим двама без страх...


                     Сладичък, усмихни ми се от 



 

[SteeleR]

[{dulgokoska}]

     Точно това исках... Благодаря за СЪРЦАТАТА усмивка 

[SteeleR]

Аз Ти Благодаря 

[FALLEN]

Браво...Много силно стихче... [cvetee]Нели,много мило че си написала такова стихче.Приятелството е най-ценният подарък...Браво

[Unforgotten`feeling`f]

  Много хубаво

[неотразима_737]

4удесно е .поздряви и от мен