Посивелите пътеки на моето сега,
разплакаха последния ми сън...
остарял клон се счупи от снега,
заспал си на студа отвън,
навън от моето сърце смълчано,
което тихо просто те жадуваше,
Познаваш ли- ме пита- ангели,
от този ден все мен сънуваше...
Проклети да са тежките раздели,
преди да започне всичко да свърши,
след теб мечтите ми са полу-цели,
душата без любов - прекършена...