Фантазия...живея в сън,
но обитавам го тъжна и сама,
плътна и студена е мъглата вън,
като стая пуста, притихнала в нощта.
Бледа свещ догаря в мрака,
светлината в сенките се крие,
а зад прозорец леден чака,
смъртта, но не ще ме тя открие.
Аз имам усмивка и душа,
от ангел небесен дарени,
и сърце по-горещо от звезда,
криле нежни, ала от бури наранени.
Не ми ги вземай, нека полетя
и с тях докосна свободата,
нека, ако ще после да умра,
но да знам, че съм си постигнала мечтата.
Ти беше там, видя съня ми,
с дъх коварен за миг го промени,
пренареди всяко късче от света ми
и душата ми на прах разби.
Какво още от мене искаш,
нима не всичко ми отне,
нима сърцето ми не стискаш,
в черните си демонски ръце?!
Не ще ме видиш повече да плача,
не ще пролея вече ни една сълза,
живота от утре няма защо да тача,
щом така решила е моята съдба...
