News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Боговете са решили друго(Вергилий)

Started by Gentiana, January 03, 2009, 18:13:12 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Харпия ли беше тази нощ...,
та така душата ми кълвеше?
Виеше се дим - зъл писък, лош
и очите ми затворени слепеше.

Счупен бе абасът - разпилях
бисерите на сълзите твои.
Даде ги назаем. Не разбрах
колко трябва, за да станат мои.

Под аркадите, обвити с див бръшлян
минаха ми всички стари срещи,
мина и сънят ти - блед, пиян,
гледаше ме, шепнеше си нещо.

Тез кариатиди... камък уж,
а протягат жадни, жални длани.
Уроборосите съскат.Плисва дъжд.
За сърцето с пръски май ме хвана.

Няма да се моля... Забрави
нощните ми бягства в твойте длани.
Пясък бях... Изтекох... Нямам дни.
Календарът без листа остана.  
....................
Харпиите ("похитителки") в древногръцката митология са богини на вихъра и смъртта.
абас - везни за мерене на бисер
Кариатида (гр. καρυάτιδα, буквално девица от Кария) е женска скулптурна фигура (статуя), която служи вместо стълб за подпора и като украса на сграда.
Кариатидите (Καρυάτιδες, ων, αί) са били жрици на Артемида
Уроборос (на латиница Uroboros, Ouroboros) е широко разпространен из различни култури архаичен мотив – змия, захапала опашката си.
Уроборос е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите (като светло/тъмно или активен/пасивен). Змията, захапала опашката си символизира, че на всеки край съответства ново начало във вечно повторение, че приключването на даден път или процес означава ново начало
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Dulce_Insoportabla

Обожавам да те чета.Невероятна си,не ти си повече от невероятна. [inloveee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

иринка


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.