Тъгата и снегът

[kisskat]

Когато тишината се промъкне
между редовете,
а  думите се сгушат на топло
под януарския сняг,
душата ми се събува боса
и започва да танцува
най-невероятния снежинков  валс,
който някога съм виждала.
Облечена в снежнобели мисли
Тъгата сяда усмихната
на някоя пейка в притихналия парк
и  вместо да се се самоизписва
в  куп намачкани листи,
захвърля химикала
и с голите си пръсти
започва да рисува сърца.
Косите й светят,
целите в снежен брокат,
а  уличните котки мъркат
 с блаженство в  краката й.
Какъв свят!!!
Толкова много красота
и  толкова много любов,
само заради един сняг...