Прекрасно е!
Онова леко гъделичкане,
онова омразното чувство на страх..
дори сълзите напиращи,
стичащи се -
прекрасно е!..
Зная - и днес ще те видя,
дори и само за миг..
разбирам... отиваш си!
Та нали роден си да бъдеш сам -
ти нямаш нужда от никого,
още по-малко от мен
Защо...
защо не забравиш помията
цялата, която те заобикаля и..
и не погледнеш в очите ми?
Знаеш ли,всяка сутрин те се будят
единствено за теб!
Погледни в тях -
не, това не са сълзи
това си ти -
измислено щастие и мъничко болка...
и все пак...
усмихвам се!